Васко Кеца: Искам да осиновя дете, но не мога!
Един от наю-любимите реализатори на България Васил Найденов даде изявление за " Монитор ". Васил Найденов е роден на 3 септември 1950 година в София. Завършва естрадния отдел на Музикалната академия, компетентност “Пиано ". Пианист е на " Златни струни ", а в интервала 1976-78 година е вокал на " Диана експрес ", с които записва шлагера " Синева ". За малко е вокал на група " Тангра ". Звездата му изгрява през 1979 година, когато печели първа премия на “Златният Орфей ", а песента от кино лентата “Адаптация " е оповестена за “Мелодия на годината ":
- Г-н Найденов, каква е равносметката ви за отминалата 2018 година?
- Никога не съм имал счетоводни качества и в никакъв случай не си върша равносметка на края на годината. В това отношение съм безреден. Годината беше добра, най-малко в професионален проект. Имах извънредно доста работа. Може би не трябваше чак толкоз доста да пътувам. Ние нямаме право в така наречен соцдържави и по-скоро в България да си разрешаваме това, което вършат по-известните актьори по света. Ние за жалост нямаме този мащаб на работа, а и доста хора се грижиха през годините да пътуваме единствено в България. Определено имахме пречки да вървим в чужбина. Сега младите имат късмет да демонстрират какво могат по интернет и вероятно да бъдат купени от някого. Стига този човек да ги харесва не толкоз стилово, а материално. Нашата специалност е обвързвана с пари, и то по никакъв начин не са малко тези пари. Това е един от доходоносните бизнеси по света. И, общо взето, без да синтезирам, младите нямат тази опция да пътуват. Не звучи добре, като го споделям, само че не са толкоз търсени, както част от нашето потомство.
- На какво се дължи това съгласно вас?
- Всяко нещо в природата си има някакъв баланс и човек не може да надскочи нито мястото, на което се е родил, нито манталитета.... Трябва да имаш звездичка над теб, както споделя Богдана (б. а. - Карадочева). Това е извънредно значимо. Не е единствено до гений или харесване, просто звездите по този начин се събират, че имаш повече късмет. Това, което ми се случва през последните години, несъмнено в никакъв случай не съм го предвиждал, предизвикал... Снимам видеоклипове, въртят ме непрестанно по малките екрани и радио. Вече трето или четвърто потомство, натискайки интернет, виждат всичко. Въпреки че медиите сте мощни и сте една от управляващите, по някакъв метод интернет завладя обстановката и те може да са чували от бабите и майките си, само че когато натиснат копчето и те видят – има късмет да те харесат и да станат част от публиката ти.
През последните години работя с най-богатите хора в България. Някои от тях са ми и другари и постоянно ще могат да ме спонсорират, само че става дума за квота българска музика. Интересно е, че в България нямаме квота за българска музика. Не че като го кажа ще почна да се въртя доста повече, тъй като отсам нагоре няма накъде да отивам повече във връзка с работа – е, като хонорар би могло (б. а. - смее се), само че би трябвало да си в по-голяма страна. Нито като гледаемост и търсене. Аз не вървя по утринни блокове, не сготвям, не пера, не вървя в музикални излъчвания и т. н.
- Защо?
- Отказвам непрестанно, тъй като доста от тях не ни питат какво вършим, а се занимават с персоналния ни живот, с интриги и злословия. А в действителност всеки един от нас, или аз най-малко, бих желал да ме запитат каква музика от филм съм направил, каква нова ария...
- Подготвяте ли нещо ново за почитателите си?
- Разчитам на случайността. Преди един месец Стефан Димитров направи музика към нов игрален филм на Иван Ничев. Текстът е на Иван Денев и Сашо Петров. На мен ми хареса този текст и го изпях. Не съм доста удовлетворен към момента от аранжимента. Може би това е една от аргументите още да го бавя. Имаме традиция. Това е към този момент третият филм, в който аз пея музика към филм на проф. Ничев. Дано да има ориста на " След края на света “, примерно. Тези песни хората ги харесват.
- По традиция в новогодишната нощ сте на сцена. Така ли ще е и този път?
- Всеки ден съм на работа. И нощес бях, и през днешния ден съм. На Нова година съм в Златни пясъци.
- През годините нееднократно ви се е налагало да излезете в една вечер на няколко подиуми. Сигурно имате доста занимателни случки.
- Колкото желаете. Всичко ми се е случвало на сцена и освен на Нова година. Примерно преди две години пяхме в Бургас и стана по този начин, че пътувах един ден преди екипа ми. От Сливен нататък имаше страховит проблем, едвам пътувахме. Почти в последния миг дойдоха групата и озвучаването, хората към този момент влизаха с публични тоалети и трябваше да се реди звукът, не можахме да създадем проба. Но бяхме щастливи, че сме живи и здрави, тъй като в действителност беше извънредно мъчно пътешестване, с обърнати коли по пътя, никой не знаеше по кое време ще се разчисти. На сцената ми се е случвало да бъда с разкопчан цип, да ми се скъса ципът... Партийният дом се възпламени преди години от машината за дим, до момента в който пея, и пердето половината изгоря. Арестуваха момчето, което отговаряше за това. Всичко се е случвало. При нас е максимален казусът със звука. Затова Митко Щерев ме е учил, а и освен той, че би трябвало да се прави тон. Учудва ме, че най-младите, с дребни изключения, не обръщат внимание на това. Затова доста хора се принуждават да пеят на цялостен плейбек.
- На 1 януари имате имен ден. Имате ли специфични проекти за празника?
- Нямам специфични проекти, тъй като съм от тези българи, които като доста дребни сме го чествали на 14 януари, по остарелия календар. За мен тогава беше празник, тъй като на 14-и имаше по какъв начин да го празнуваш. Сега двата празника се сливат. Обикновено работя след 12 или малко преди 12 ч., с цел да разглася настъпването на новата година. Тогава настава Васильовден. И като свърша работа, идват хората, споделят наздраве, само че... Малко сме ощетени във връзка с имен ден Васильовците.
- Какво си пожелавате за идната година?
- Пожелавам си първо здраве. Пожелавам здраве и на всички към мен - и близки, и по-далечни. Това е най-важното, да можем да изпълним това, което бихме желали. Пожелавам си да не се дразня толкоз за щяло и нещяло. И да гледаме по-мащабно на нещата, тъй като не би трябвало да сме прекомерно прочувствени. Аз съм прочувствен човек, няма по какъв начин другояче. Виждам образци към мен на надарени хора, при които на сцената няма страст. Обикновено такива хора са доста пресметливи, доста оправни, знаят по какъв начин да се продават, какъв брой ротации да имат. Аз се подигравам, че нормално такива хора имат галактическа ротация (б. а. - смее се). Какво от това, че имаш галактическа ротация, като след три години хората няма да я пеят тази ария. Няма да загатвам имена, само че в никакъв случай няма да не помни по какъв начин влизам при един виновен човек – вътре българското и европейското знаме, събрали са се доста лекари, отишли при баш шефа... В момента, в който имах потребност да посетя този човек, той ме посрещна и... Не мога да си разреша да го кажа безусловно, само че ми вика: " Ех, какъв брой време съм правил обич на тази твоя ария " Телефонна обич “. Така че човек би трябвало да е правил и обич, би трябвало и да е страдал, човек би трябвало да е обичал, би трябвало да е имал всевъзможни обстановки и когато чуе дадена ария, да си каже: " А, това се отнася за мен, аз съм основният воин “. Тогава можеш да разчиташ, че такава ария може да оцелее.
- Много работите и пътувате. Предполагам ви остава малко свободно време, само че когато имате такова – с какво обичате да се занимавате?
- Ами практикувам нелепости, общо взето. Примерно, имам папагали и нова клетка за тях, която ми подари една моя другарка. Имам и котки. Преди два дни избяга едната и най-после я намерихме под стълбището. Имам и доста цветя, за които да се грижа, най-различни. По едно време имах над 100 кактуса. Занимавам се и с безконечни градежи. Купих преди време прилежащия апартамент и в случай че нямам занятие - 100 на 100 би трябвало се занимавам с този проблем. Но човек би трябвало да прави нещо безусловно друго. А и би трябвало да дружи с хора, освен с тези от своята колегия. През няколко дни се срещам с най-различни хора, с друг разсъдък и страсти. Ние сме задължени на тези хора, тъй като идват с доста обич и самопризнание. Грехота е, в случай че кажа, че не съм благополучен човек и че хората не ме обичат. Звучи доста нескромно, само че е тъкмо по този начин. Това е най-важното – по-важно от музикални критици, редактори, радиа и малките екрани, вестници, жълти преси и т. н. Емил (б. а. - Димитров) доста вярно го е изпял това с любовта на хората, не на всеки му се случва.
- Наскоро се появи информация, че желаете да осиновите дете. Така ли е?
- Никога не съм казвал такова нещо. Нямам нищо срещу да осиновя, дори оня ден мислих да осиновя една котка по пътя. Преди години, когато беше жива моята вуйна, бяха написали, че съм болен от СПИН, което беше доста страшна история. Бяха плеснали на първа страница, че съм признал, че съм болен, което е безспорна нелепост. Леля ми извънредно доста се тормози.
Аз не мога да осиновя дете. Бих го направил с огромно наслаждение, и то не едно, а доста деца. Но аз самият не мога да се отгледам. Вкъщи се арестувам доста малко и е цялостен хаос. Моите градежи са по 12-15 години. Готов съм за " Гинес “. А за едно дете, да го създадеш или осиновиш, трябват грижи. Ти би трябвало да имаш благоприятни условия и време. Дълго време ми предлагаха да вляза и в Народното събрание. Как да стане? Аз би трябвало да спра да пътувам. Багажите и куфарите са ми от едната страна неразопаковани и съм постоянно подготвен, към този момент сме като изтребители. Събираш облеклата и тръгваш.
Живеем цялостен живот на колела. Като се прибера у дома, колкото и да имам проблеми, се усещам доста добре. Дори да идват рано заран майстори и да ми тровят нервите. Стига да знам, че не съм по хотели. Може да звучи необичайно, само че аз си нося две големи възглавници по хотелите. Никога не съм го казвал и е доста жалко, само че съм привикнал да дремя с тези възглавници. Така че по какъв начин да осиновиш дете? Това дете ще го помъкнеш с теб ли? Не бих си разрешил да причиня това нещо на дете. Това е действителното състояние.
- Г-н Найденов, каква е равносметката ви за отминалата 2018 година?
- Никога не съм имал счетоводни качества и в никакъв случай не си върша равносметка на края на годината. В това отношение съм безреден. Годината беше добра, най-малко в професионален проект. Имах извънредно доста работа. Може би не трябваше чак толкоз доста да пътувам. Ние нямаме право в така наречен соцдържави и по-скоро в България да си разрешаваме това, което вършат по-известните актьори по света. Ние за жалост нямаме този мащаб на работа, а и доста хора се грижиха през годините да пътуваме единствено в България. Определено имахме пречки да вървим в чужбина. Сега младите имат късмет да демонстрират какво могат по интернет и вероятно да бъдат купени от някого. Стига този човек да ги харесва не толкоз стилово, а материално. Нашата специалност е обвързвана с пари, и то по никакъв начин не са малко тези пари. Това е един от доходоносните бизнеси по света. И, общо взето, без да синтезирам, младите нямат тази опция да пътуват. Не звучи добре, като го споделям, само че не са толкоз търсени, както част от нашето потомство.
- На какво се дължи това съгласно вас?
- Всяко нещо в природата си има някакъв баланс и човек не може да надскочи нито мястото, на което се е родил, нито манталитета.... Трябва да имаш звездичка над теб, както споделя Богдана (б. а. - Карадочева). Това е извънредно значимо. Не е единствено до гений или харесване, просто звездите по този начин се събират, че имаш повече късмет. Това, което ми се случва през последните години, несъмнено в никакъв случай не съм го предвиждал, предизвикал... Снимам видеоклипове, въртят ме непрестанно по малките екрани и радио. Вече трето или четвърто потомство, натискайки интернет, виждат всичко. Въпреки че медиите сте мощни и сте една от управляващите, по някакъв метод интернет завладя обстановката и те може да са чували от бабите и майките си, само че когато натиснат копчето и те видят – има късмет да те харесат и да станат част от публиката ти.
През последните години работя с най-богатите хора в България. Някои от тях са ми и другари и постоянно ще могат да ме спонсорират, само че става дума за квота българска музика. Интересно е, че в България нямаме квота за българска музика. Не че като го кажа ще почна да се въртя доста повече, тъй като отсам нагоре няма накъде да отивам повече във връзка с работа – е, като хонорар би могло (б. а. - смее се), само че би трябвало да си в по-голяма страна. Нито като гледаемост и търсене. Аз не вървя по утринни блокове, не сготвям, не пера, не вървя в музикални излъчвания и т. н.
- Защо?
- Отказвам непрестанно, тъй като доста от тях не ни питат какво вършим, а се занимават с персоналния ни живот, с интриги и злословия. А в действителност всеки един от нас, или аз най-малко, бих желал да ме запитат каква музика от филм съм направил, каква нова ария...
- Подготвяте ли нещо ново за почитателите си?
- Разчитам на случайността. Преди един месец Стефан Димитров направи музика към нов игрален филм на Иван Ничев. Текстът е на Иван Денев и Сашо Петров. На мен ми хареса този текст и го изпях. Не съм доста удовлетворен към момента от аранжимента. Може би това е една от аргументите още да го бавя. Имаме традиция. Това е към този момент третият филм, в който аз пея музика към филм на проф. Ничев. Дано да има ориста на " След края на света “, примерно. Тези песни хората ги харесват.
- По традиция в новогодишната нощ сте на сцена. Така ли ще е и този път?
- Всеки ден съм на работа. И нощес бях, и през днешния ден съм. На Нова година съм в Златни пясъци.
- През годините нееднократно ви се е налагало да излезете в една вечер на няколко подиуми. Сигурно имате доста занимателни случки.
- Колкото желаете. Всичко ми се е случвало на сцена и освен на Нова година. Примерно преди две години пяхме в Бургас и стана по този начин, че пътувах един ден преди екипа ми. От Сливен нататък имаше страховит проблем, едвам пътувахме. Почти в последния миг дойдоха групата и озвучаването, хората към този момент влизаха с публични тоалети и трябваше да се реди звукът, не можахме да създадем проба. Но бяхме щастливи, че сме живи и здрави, тъй като в действителност беше извънредно мъчно пътешестване, с обърнати коли по пътя, никой не знаеше по кое време ще се разчисти. На сцената ми се е случвало да бъда с разкопчан цип, да ми се скъса ципът... Партийният дом се възпламени преди години от машината за дим, до момента в който пея, и пердето половината изгоря. Арестуваха момчето, което отговаряше за това. Всичко се е случвало. При нас е максимален казусът със звука. Затова Митко Щерев ме е учил, а и освен той, че би трябвало да се прави тон. Учудва ме, че най-младите, с дребни изключения, не обръщат внимание на това. Затова доста хора се принуждават да пеят на цялостен плейбек.
- На 1 януари имате имен ден. Имате ли специфични проекти за празника?
- Нямам специфични проекти, тъй като съм от тези българи, които като доста дребни сме го чествали на 14 януари, по остарелия календар. За мен тогава беше празник, тъй като на 14-и имаше по какъв начин да го празнуваш. Сега двата празника се сливат. Обикновено работя след 12 или малко преди 12 ч., с цел да разглася настъпването на новата година. Тогава настава Васильовден. И като свърша работа, идват хората, споделят наздраве, само че... Малко сме ощетени във връзка с имен ден Васильовците.
- Какво си пожелавате за идната година?
- Пожелавам си първо здраве. Пожелавам здраве и на всички към мен - и близки, и по-далечни. Това е най-важното, да можем да изпълним това, което бихме желали. Пожелавам си да не се дразня толкоз за щяло и нещяло. И да гледаме по-мащабно на нещата, тъй като не би трябвало да сме прекомерно прочувствени. Аз съм прочувствен човек, няма по какъв начин другояче. Виждам образци към мен на надарени хора, при които на сцената няма страст. Обикновено такива хора са доста пресметливи, доста оправни, знаят по какъв начин да се продават, какъв брой ротации да имат. Аз се подигравам, че нормално такива хора имат галактическа ротация (б. а. - смее се). Какво от това, че имаш галактическа ротация, като след три години хората няма да я пеят тази ария. Няма да загатвам имена, само че в никакъв случай няма да не помни по какъв начин влизам при един виновен човек – вътре българското и европейското знаме, събрали са се доста лекари, отишли при баш шефа... В момента, в който имах потребност да посетя този човек, той ме посрещна и... Не мога да си разреша да го кажа безусловно, само че ми вика: " Ех, какъв брой време съм правил обич на тази твоя ария " Телефонна обич “. Така че човек би трябвало да е правил и обич, би трябвало и да е страдал, човек би трябвало да е обичал, би трябвало да е имал всевъзможни обстановки и когато чуе дадена ария, да си каже: " А, това се отнася за мен, аз съм основният воин “. Тогава можеш да разчиташ, че такава ария може да оцелее.
- Много работите и пътувате. Предполагам ви остава малко свободно време, само че когато имате такова – с какво обичате да се занимавате?
- Ами практикувам нелепости, общо взето. Примерно, имам папагали и нова клетка за тях, която ми подари една моя другарка. Имам и котки. Преди два дни избяга едната и най-после я намерихме под стълбището. Имам и доста цветя, за които да се грижа, най-различни. По едно време имах над 100 кактуса. Занимавам се и с безконечни градежи. Купих преди време прилежащия апартамент и в случай че нямам занятие - 100 на 100 би трябвало се занимавам с този проблем. Но човек би трябвало да прави нещо безусловно друго. А и би трябвало да дружи с хора, освен с тези от своята колегия. През няколко дни се срещам с най-различни хора, с друг разсъдък и страсти. Ние сме задължени на тези хора, тъй като идват с доста обич и самопризнание. Грехота е, в случай че кажа, че не съм благополучен човек и че хората не ме обичат. Звучи доста нескромно, само че е тъкмо по този начин. Това е най-важното – по-важно от музикални критици, редактори, радиа и малките екрани, вестници, жълти преси и т. н. Емил (б. а. - Димитров) доста вярно го е изпял това с любовта на хората, не на всеки му се случва.
- Наскоро се появи информация, че желаете да осиновите дете. Така ли е?
- Никога не съм казвал такова нещо. Нямам нищо срещу да осиновя, дори оня ден мислих да осиновя една котка по пътя. Преди години, когато беше жива моята вуйна, бяха написали, че съм болен от СПИН, което беше доста страшна история. Бяха плеснали на първа страница, че съм признал, че съм болен, което е безспорна нелепост. Леля ми извънредно доста се тормози.
Аз не мога да осиновя дете. Бих го направил с огромно наслаждение, и то не едно, а доста деца. Но аз самият не мога да се отгледам. Вкъщи се арестувам доста малко и е цялостен хаос. Моите градежи са по 12-15 години. Готов съм за " Гинес “. А за едно дете, да го създадеш или осиновиш, трябват грижи. Ти би трябвало да имаш благоприятни условия и време. Дълго време ми предлагаха да вляза и в Народното събрание. Как да стане? Аз би трябвало да спра да пътувам. Багажите и куфарите са ми от едната страна неразопаковани и съм постоянно подготвен, към този момент сме като изтребители. Събираш облеклата и тръгваш.
Живеем цялостен живот на колела. Като се прибера у дома, колкото и да имам проблеми, се усещам доста добре. Дори да идват рано заран майстори и да ми тровят нервите. Стига да знам, че не съм по хотели. Може да звучи необичайно, само че аз си нося две големи възглавници по хотелите. Никога не съм го казвал и е доста жалко, само че съм привикнал да дремя с тези възглавници. Така че по какъв начин да осиновиш дете? Това дете ще го помъкнеш с теб ли? Не бих си разрешил да причиня това нещо на дете. Това е действителното състояние.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ