Един от най-важните въпроси в днешното общество е намаляването на

Един от най-важните въпроси в днешното общество е намаляването на тревогата.

Ако вярвате на сухата статистика и деликатно се огледате, а по-късно сравните околния съвременен живот с това, което беше 50, 100, 150, 200 и така нататък години обратно, можете да видите, че животът на хората е станал доста по-безопасен и по-удобен отпреди.

В последна сметка ако знаете най-малко малко история, ще се съгласите, че единствено преди 100-200 години човек е имал доста пъти повече аргументи за боязън и безпокойствие, само че човешкият мозък е програмиран да се опасява и също така мозъкът на актуалния човек е организиран тъкмо по същия метод като мозъка на човек, живял преди десетки и стотици хиляди години, когато е имало доста повече аргументи за боязън.

Нашият мозък има вяра, че страхът е потребен, защото предпазливостта (като рационален отговор на страха) резервира и удължава живота ни и по тази причина непрекъснато търси аргументи за непрекъсната тревога (с това се занимава обособен орган, наименуван амигдала).

Мозъкът ни кара да четем новините, да намираме там голямо количество аргументи за паника и да си представяме страшни картини за това по какъв начин следствията от тази вест ще застрашат живота и благополучието ни или живота и благополучието на нашите близки.

Сякаш нещо невидимо кара нашия фокус на внимание трескаво да търси аргументи за безпокойствие в околното пространство, рови се в предишното ни и търси там аргументи за бъдещи неприятности, а по-късно преувеличава тези вероятни неприятности във въображението ни.

Мозъкът има нездравословния табиет да се тревожи

Като цяло мозъкът работи неуморно с невидими ръце, избирайки аргументи за боязън за нас, а за някои към този момент се е трансформирало в тревожни разстройства, за други има положение, близо до това, а множеството от нас просто непрекъснато се тревожат за дреболии и даже считам, че е рационално.

И всичко би било наред, в случай че положенията на боязън и тревога не бяха толкоз разрушителни за тялото ни и рискови за самореализацията ни в живота, тъй като всякога, когато се тревожим, в тялото ни се случват процеси, които не са доста здравословни за здравето, свързани с това по какъв начин работят хормоните на напрежението, тъй като всяко безпокойствие е дребен стрес за тялото, а ужасът и суматохата са голям стрес.

Грижа, нерешителност, безпокойствие, паника, суматоха, смут - всичко това са единствено разнообразни интензитети на една и съща съществена страст под общото име СТРАХ. И в случай че страхът с ниска активност е много потребен за нас (грижа за себе си, здравето си, околните, хората, света като цяло, внимание, рационална тревога и т.н.), то страхът с висока активност несъмнено е травматичен и за двете – и за тялото и за душeвността като цяло.

Благодарността е лекарството срещу страха

Ето за какво толкоз доста съзнателни хора, които се интересуват от личностно развиване, персонално благополучие и самореализация в днешния свят, са изправени пред задачата да се научат да взаимодействат със страховете си, да ги ръководят и да понижат интензивността на персоналната тревога и при най-малкия мотив.

И в този момент най-важното изказване в този текст:  Най-доброто лекарство против страха е благодарността , само че за жалост множеството не осъзнават това.

Не осъзнават такава елементарна умствена формула и това, че най-надеждният метод за понижаване на тревогата е положението на признателност.

И аз виждам по какъв начин доста от тези, които в този момент четат това, се усмихват недоверчиво, тъй като лекуването на тревогата не може да бъде толкоз просто!

Но това е казусът, когато „ елементарното “ в действителност не е толкоз просто, колкото наподобява.

Запознати ли сте с благодарността? Не хипотетично и теоретично, а персонално ваше? Това, което  е присъщо точно на вас и се усеща от вас като персонално прелестно прекарване?

За страдание, значимостта на положението на признателност не се прави оценка задоволително от доста от нас и доста постоянно и съответно се обезценява.

Ние живеем в свят, където е преференциално да се изпитва боязън и неизгодно да се изпитва положение на признателност. Научили са ни на неправилна причинно-следствена връзка. Научили са ни, че първоначално ние би трябвало да създадем нещо хубаво, а по-късно да кажем “благодаря ”

Много от нас имат вяра, че би трябвало да благодарим на други хора единствено откакто другият направи нещо за нас, което ще задоволи нашите персонални стремежи.

Много от нас одобряват комфорта, в който живеем, за даденост.

Точно в този момент, четейки тази публикация (и доста други публикации в този и други сайтове), е малко евентуално да се почувствате признателни за голямото количество изгоди, които интернет е донесъл и носи в живота ви, и, доста евентуално е постоянно да обръщате внимание до негативни страни, нали по този начин?

Благодарност: Благо-даря

Научили са ни да благодарим постфактум.

«Отначало направи за мен нещо хубаво и единствено тогава ще получиш моето «благодаря». И то в множеството случаи единствено на думи, а не на равнище усеща – точно по това предписание живеят множеството.

А в случай че всичко работи по различен метод? Отначало да е благодарността, а след това приемането? И в случай че благодарността е ключът към приемането на някакво богатство? Замислете се, та самият градеж на думата загатва за това: БЛАГО-ДАР-НОСТ.

Отначало е „ благодарността “, а по-късно „ богатство в подарък “.

И какво ще стане, в случай че благодарим не  след това , а  преди .

Още от в този момент започнете да благодарите, ПРЕДИ да получите нещо.

Още от в този момент нататък, спрете да благодарите единствено на думи.  Благодарете на равнище усеща .

Много хора употребяват „ празни думи “ (т.е. думи, които не са подкрепени от уместно чувство) и по-късно се чудят за какво „ благодарността не работи “.

„ Празните думи “ не работят, тъй като дума, която не се поддържа от уместно положение, е просто като обвивката на бонбон. Няма страст - няма да има и деяние, тъй като страстите са спусъкът на дейностите.

Как да развием възприятие на признателност: упражнение за помощ

Забелязали ли сте, че с откровено признателни хора желаете да споделите нещо хубаво. Искате да им подарите нещо. Да им направете някакво положително.

Имате ли другари, за които може да се каже, че са доста признателни хора? Искате ли да извършите нещо положително за тях?

Можем да кажем с убеденост, че желаеме да споделяме с признателни хора. Това е един от неформулираните към момента закони на човешката душeвност.

А в този момент упражнение за насърчаване на възприятието на признателност...