Зелено възстановяване след COVID: Kакво не прави правителството?
Eдин от най-важните процеси след присъединението на България в Европейския съюз беше разгласен преди броени дни - изработването и използването на българския проект по Механизма за възобновяване и резистентност след ковид „ Следващо потомство Европейски Съюз “. След месеци на липса на информация, бистрота и обществен разговор, проектът беше показан образно ефектно, само че остави доста неизяснени съдържателни положения и редица пропуснати благоприятни условия.
А точно от тях на процедура зависи по какъв начин ще бъдат употребявани над 12 милиарда лв. спомагателни директни вложения от Европейски Съюз в страната ни в идващите 6 години. И дали България ще се възползва от опцията за реализиране на дълго отлагания зелен рестарт - преходът от мощно ресурсоемка и въглеродно интензивна стопанска система към такава със стойност, основана на знанието и работеща за възобновяване на салдото сред индивида и природата. Защото „ Следващо потомство Европейски Съюз “ може да бъде шансът ни за осъществяване на дълго отлагани промени и същинска смяна на стопанската система, обществото и бъдещето на всички в България.
Детайлите
Представянето на проекта следва прецизно механизма на неговата направа - без обявяване към заинтригуваните страни, без бистрота в предварителните процеси и образуване на цели и с оповестяване на малко прессъобщение на уеб страницата на Министерския съвет в 12 без 5 преди събитието. Същият модел, по който беше конструиран Съвета за Зелената договорка към Министерски съвет и по който този орган, претрупан със задачата да създаде проекта, работеше и работи над половин година.
Отправената от вицепремиера господин Томислав Дончев покана за присъединяване в публичния разговор, в това число и за рецензии, дава вяра за смяна на модела. Но единствено за малко: до сблъскването с метода на осъществяване на публичната консултация. Към момента няма направен или най-малко обществено разгласен механизъм отвън 30-те дни обществено допитване, няма критерии за оценка на предложенията, няма изясненост кой ще прави оценка концепциите и с каква експертиза ще разполага една възможна комисия за асортимент и оценка. Няма и изясненост по какъв начин мненията и рекомендациите на заинтригуваните страни ще бъдат интегрирани в Плана и по какъв начин ще бъдат спазени условията на европейските регламенти другите оферти да бъдат отразени и включени във финалния вид на документа.
Ключови за осъществяването на привидно ефектни изречения и оферти в Плана, последващи прецизно европейската лексика, са публикуването на детайлите и включването на всички заинтригувани страни - процеси, които не са обезпечени посредством актуалната официална процедура по публично разискване и набиране на оферти, както и посредством неналичието на конкретика за основни детайли от документа.
Планът
Представеният от държавното управление български проект по механизма няма ясна национална визия за превъзмогване на следствията от пандемията посредством създаване на изискванията за идващото потомство България - зелена, устойчива, цифрова и обективна. Формално тези избрания участват в показания текст - посредством четирите елементи на документа „ Иновативна България “, „ Зелена България “, „ Свързана България “ и „ Справедлива България “. Но огромна част от препоръчаните промени и тяхната аргументация са на процедура направени преди рецесията национални тактики и проекти, или попадащи в рамката на европейските фондове, без упоритост за освен това и нещо друго.
Липсва централна визия и претекст за превръщането на Ковид рецесията в късмет за хората и стопанската система. Липсва и фокусиране за справяне с аргументите на други настъпващи все по-явни и тежки рецесии, като климатичната, което да помогне да се преодолеят и следствията от актуалната пандемия. Подход, който напълно отсъства в предложния документ, а е в центъра на европейския разговор, в който България просто не взе участие.
Тъжната истина е, че климатичната рецесия даже не е упомената в представянето на проекта като цел за превъзмогване, въпреки че поръчката е да се следват целите на Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации, а от там и рамката на Националната стратегия за развиване 2030 година Промените в климата са термин, представен като аргументация за разходването на близо 4 милиарда лева по две инфраструктурни посоки и нищо повече. Освен това основни аспекти като декарбонизация, кръгова стопанска система, запазване и възобновяване на биоразнообразието и стабилно земеделие са голословно неглижирани - със скромни планувани средства от механизма, без написан бюджет и/или с орязани цели, ограничаващи се до административни функционалности. За сметка на слагането на свръх акцент на инфраструктурата. Инфраструктура без наличие към нея, обаче, води не към последващо, а към предходно потомство развиване.
При изцяло запознаване с 60-страничния проект се остава с усещане за предложение на планове, главно приготвени за оперативните стратегии през новия програмен интервал (2021-2027), които в последния момента са ориентирани към „ Следващо потомство Европейски Съюз “. Част от тези планове са положителни и страната има потребност от тях, само че не излиза наяве какво постанова финансирането им посредством ексклузивен финансов инструмент като „ Следващо потомство Европейски Съюз “, а не посредством структурните фондове. Не излиза наяве по какъв начин и за какво те ще оказват помощ за построяването на последващо потомство България, в случай че бъдат предпочитано подкрепени от Механизма, а не изчакат „ някой различен месец “ утвърждение по оперативна стратегия. Не излиза наяве и какви са препоръчаните 100 плана, както и дали те се вписват в европейската и световна рамка, а в българския подтекст към кой са ориентирани те. Да напомним, че по време на представянето на проекта господин Дончев акцентира, че „ Следващо потомство Европейски Съюз “ - „ не са просто едни нови пари към оперативните стратегии, които ние би трябвало да усвоим “, само че, за жалост, рамката на показания План води до противоположните заключения.
Зелено развиване или саниране на калпак
В частта „ Зелена България “ извънредно огромна тежест е дадена на санирането - подобряването на сградния фонд е един от седемте предложени от Европейската комисията цели при създаването на националните проекти. Но това е единствено един приоритет. Констатираме, че, да вземем за пример, изцяло отсъства задачата „ ускоряване” - „ предпочитан метод към насочените към бъдещето чисти технологии и ускорение на създаването и потреблението на възобновими енергийни източници “. Тоест, липсва целта, който, да вземем за пример, води до основаването на доста нови и устойчиви във времето работни места и бизнес модели и който би следвало да е и генералната цел на Плана.
От съвсем 4.5 милиарда лева за „ Зелена България “ - 3.5 отиват за инфраструктура посредством 3 милиарда за саниране и 500 милиона за цифрова система в Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО). Тези разноски са оповестени като кръгова стопанска система, само че на процедура - не подкрепят систематичния преход в практиките, дейностите и индустриалния развой, което е належащо предвид на устойчивото възобновяване след ковид и повишението на конкурентоспособността. Именно този развой би трябвало да докара до действителна промяна и промени в редица браншове, изразяващи се в нови стопански действия, разчупващи монополните структури, и водещи до модерни и устойчиви бизнес модели и нови зелени работни места. По никакъв метод не е упоменато овластяването на жителите да заемат дейна роля в енергийната система, която да ни донесе повече сигурност, самостоятелност и либералност. Също по този начин, по никакъв метод терминът „ зелени “ работни места не участва в показания документ, което ясно демонстрира недостиг и осъзнаване на посоката на държавното мислене за постигането на европейските и световни цели, към които България ясно е удостоверила своя път на развиване.
Коалиция „ За зелен рестарт “ не е срещу санирането стига то да дава отговор на европейското законодателство и цели, защото моделът досега е в противоположна посока. Не сме и срещу построяването на „ умни “ енергийни мрежи, само че желаеме да напомним, че страната би трябвало да следи спазването на договорите във връзка с тяхната рационализация и плануваните вложения в тази област, което на процедура не се случва. Предвидените 500 млн. лева за цифрова промяна на ЕСО, евентуално се небходими, само че не дават отговор на реализиране европейските цели за възобновяване от пандемията и евентуално няма да се одобряват като антикризисна мярка, а като нерегламентирана държавна помощ. Отделно, плануваните средства са за ръководството на мрежата, а за рационализация и смяна на структурата, предвиждаща бъдещето на енергетика, основана не на огромни единични монополни енергопроизводители, а на дребни и доста на брой децентрализирани производства, напълно отсъства. Т.е. още веднъж имаме образец за несъответственост на българските проекти с европейските цели.
В допълнение посредством Механизма за възобновяване не се вижда по какъв начин България се оправя с най-големия проблем у нас - енергийно бедните хора (термин без точна формулировка в българското законодателство), които най-често разчитат на твърди горива и по който индикатор България е най-зле в целия Европейски съюз.
Още повече, енергийната успеваемост не значи единствено уединяване на здания - технологиите към този момент показват разнообразни решения за това по какъв начин нашите семейства, бизнеси и общности да способстват за производството на сила, стига да имаме нужните предпоставки като удобна капиталова и регулаторна среда. В допълнение, належащо е да се обърне внимание на санирането като повсеместен развой, включващ следващ мониторинг на постигнатите от активността резултати и въвеждане на наказания, когато заложените на планово равнище цели не бъдат реализирани.
За сметка на големия бюджет за саниране, положителната и мощно необходимa концепция за основаване на Фонд за декарбонизация е оставена без посочена финансова рамка и елементи и единствено със подмятане за опцията от „ Следващо потомство Европейски Съюз “ да се финансира този фонд. За страдание, към тази цел отсъстват и главните проблематични и систематични посоки в бранш енергетика, като промяна и преструктуриране на въгледобива. Няма нищо и за другите енергийни аспекти и решения в бранша, които са под обсега и прицела на европейските аспекти и цели като ВЕИ и развиване на новаторски модели и решения в бранша, като водород да вземем за пример.
Наливането на средства за поправки на сградния фонд без структурни „ поправки и промени “ надали би довело до по-голям резултат за понижаване на въглеродните излъчвания от този на Националната стратегия за саниране. Поредното доказателство за липса на визия, схващане на световни трендове и европейски цели.
Без визия и без задоволително финансиране са оставени и основните детайли на „ Зелена България “ - биологичното многообразие и цифровата промяна на земеделието. С изключение на гръмкото заглавие и големият % от средствата се вижда, че желанията са напълно други. Въпреки че в документа се загатва тежкото положение в тези сфери, не се оферират защитни механизми за флората и фауната, основани на цифрови решения или обучителни механизми за практиките и методите за преход към конкурентоспособно цифрово земеделие, щадящо неповторимото ни естествено благосъстояние. Нещо повече, Планът предлага неверен метод за ръководство и екосистемно-базирани решения единствено за предпазените територии, което би трябвало в действителност да стане модел за ръководство и обмисляне на всички човешки действия на цялата територията на страната
Зелена стопанска система и цифрова промяна
Недостатъчно разгърната като цели и обхват на влияние е и програмата „ Иновативна България “, изключително частта ориентирана към въвеждане на практики на кръговата стопанска система в предприятията. Тази мярка би трябвало да бъде в програмата „ Зелена България “ и да бъде съществена част от проекта, за разлика от санирането. Защото точно тя дава механизмите за кръгообразен рестарт в промишлеността.
Частта „ Интелигентна промишленост “ от „ Иновативна България “ признава проблемите, само че не предлага основни решения, тъй като главното перо от съвсем половин милиард лв. в тази част е ориентирано към инфраструктура за индустриалните паркове. По този метод не се слага акцент на знанието и на потреблението на новаторския капацитет на страната като път за излаз от рецесията. Подпомагането на новаторските предприятия може да сътвори условия за промяна на портрета на българската промишленост и да разшири стопански границите на България - основни аспект за реализиране на стабилно икономическо развиване. Липсва дълготраен и систематичен метод: Планът може да сложи началото на неговото, въпреки и закъсняло използване, посредством осъществяването на разбор на новаторския капацитет на страната по райони, целенасочена поддръжка на основата на този разбор, регламентиране на целеви политики насочени към започващи новаторски компании, въвеждане на обвързани с резултата ограничения за потребление на наличната научна инфраструктура, въвеждане модели за зелено финансиране, в това число посредством основаване на целева стратегия към Фонда на фондовете.
Трябва да отбележим и съществуването на няколко положителни хрумвания в частта „ Иновативна България “. Програмата за ускорение на икономическото възобновяване и промяна посредством просвета и нововъведения с препоръчаните три стълба е несъмнено нужна мярка по проекта. Особено положително усещане прави третият дирек на програмата - за подкрепяне процеса на основаване на цифрови иновационни хъбове на районен принцип, включващи и финансиране за започващи и дребни и междинни и новаторски предприятия. Това перо може да бъде разширено в посока потребностите на стопанската система на бъдещето за сметка на построяването на индустриални паркове - развой, който може да бъде финансиран от оперативните стратегии, а не от ексклузивен механизъм.
Тази записка се отнася и за други елементи от проекта. Например, оборудването на STEM учебни стаи, построяването на юношески центрове за физически срещи и образования, както и поправки на учебни заведения, детски градини и академични кампуси са несъмнено нужни ограничения. Но посредством тези оферти ще бъде завършен развой по оперативните стратегии, както се признава в самия документ - ще бъдат включени образователни заведения, които до момента не са били ремонтирани посредством структурните фондове.
Един от целите на Европейската комисия за „ Следващо потомство Европейски Съюз “ - преквалификация и повишение на квалификацията остава на процедура несбъднат посредством предложенията в проекта. А това е основен приоритет, тъй като включва „ адаптирането на просветителните системи, с цел да [се] поддържат цифровите умения, образованието и професионалното образование за всички възрасти. “
Нима няма потребност от изработването на специфични дигитално-базирани образователни стратегии и интерактивни обучения/практики за работната среда на бъдещето - автоматизацията? Или цифрови уроци по зелено предприемачество в професионалните гимназии с интерактивно запознаване на учениците с последните международни трендове, тъй че те да бъдат подготвени за зелена и синя стопанска система? Нима сходни стратегии не приготвят учениците по-добре за справяне с последствията от ковид и не се нуждаят от изключително и предпочитано финансиране?
И освен. В проекта, страната признава, че 10% от учениците са на процедура изпаднали от отдалеченото образование по време на затварянето на учебните заведения на пролет, тъй като са нямали устройства или интернет достъп. Справянето с това предизвикателство е задача на Механизма за възобновяване, тъй като изпадането на възпитаници в този значим миг на преход ще сътвори структурни недостатъци в бъдеще посредством маргинализирането на част от новото потомство на България, което няма да има задоволително развити основни пълномощия.
Часът на България
„ Следващо потомство Европейски Съюз “ е опция за промяна на основни аспекти в публичната и икономическата система в страната ни. Това е часът на България, в случай че перифразираме определението на ръководителя на Европейската комисия за „ Следващо потомство Европейски Съюз “. Възможност, към която Европейски Съюз ясно насочи послания и рекомендации какво България е належащо да направи като промени в разнообразни браншове и сфери на стопанската система.
България има капацитета да бъде водач, а не догонваща страна. Днес триумфът на една страна се основа на нейния човешки капацитет. Нека да влагаме в идващото потомство на България. България е част от „ зеленото сърце “ на Европа и след хората това е наше главно национално благосъстояние и мотив за горделивост.
Затова от коалиция „ За зелен рестарт “ настояваме за:
Създаване на национална визия към проекта, която да задава ясни цели за идващите 6 години, по време на които ще работи механизмът „ Следващото потомство Европейски Съюз “ с ясна и съответна обязаност към Целите за стабилно развитие;
Изграждане на модел за генериране на хрумвания и планове за осъществяване, отчитайки всичките хрумвания, които могат да дойдат от хората и бизнеса. Моделът - „ 100 плана от институциите “ не е това, което би трябвало да се случва;
Създаване на критерии за асортимент и междинна оценка на плановете, сравнявайки ги с други планове и при техния избор;
Създаване на ясна и обоснована методология за цялостна оценка на проекта и резултатите от неговото реализиране след завършването на неговото прилагане;
Включване на всички заинтригувани страни в тези процеси, в това число представители на новаторския бизнес, учени, цивилен организации и научни звена.
Но освен. Настояваме и за следните незабавни ограничения в къс период:
Обявяване на параметрите на процеса по обществена консултация на проекта. Как препоръчаните ограничения, направления и цели ще бъдат взети поради от страна на държавните органи;
Обявяване на критерии за оценка на предложенията, и то отвън стандартите. Например, по какъв начин даден план ще ни разреши да бъдем климатично неутрални, по отношение на различен. Как да съхраним естествената среда с съответния план или по какъв начин се основават нови зелени работни места, или по какъв начин се оправяме с енергийната бедност;
Обявяване на Комисия за оценка, на механизма и критериите за асортимент на членовете ѝ, както и включване на представители отвън държавните структури;
Провеждане на акция за обществената консултация и даване на опцията на всяка заинтригувана страна да взе участие в нея;
Провеждане на открити, обществени формати на разговор с всички заинтригувани страни по проекта, в това число новаторски дребни и междинни и започващи компании, учени, цивилен организации;
Създаване на механизъм за осъществяване на проекта, когато бъде утвърден от Европейската комисия;
Създаване на механизъм за надзор при осъществяване на проекта посредством бистрота и механизъм за присъединяване на бизнес, учени и цивилен организации.
Създаване на елементарно понятен и прегледен онлайн инструмент какви са рекомендациите за промени на Европейска комисия от последните два отчета за промени към България и по какъв начин всяка една мярка и план, препоръчани от българското държавно управление в Плана за възобновяване ще дава отговор на тези промени, тъй като без осъществяването и случването на тези промени България няма да може се възползва от спомагателните безплатни и заемни средства за справяне с последствията от пандемията.
В доказателство на посочените тези и изказвания коалиция „ За зелен рестарт “ прилагаме като приложение и нашето мнение към позицията на България в границите на срещата на Съвета на министрите на околна среда, провела се на 23 октомври 2020 година, където България остана единствена страна членка, отказваща да поддържа Европейския климатичен закон и приемане на по-високи цели за 2030 година, което да подсигурява постигането на индиферентност във връзка с климата до 2050 година.
А точно от тях на процедура зависи по какъв начин ще бъдат употребявани над 12 милиарда лв. спомагателни директни вложения от Европейски Съюз в страната ни в идващите 6 години. И дали България ще се възползва от опцията за реализиране на дълго отлагания зелен рестарт - преходът от мощно ресурсоемка и въглеродно интензивна стопанска система към такава със стойност, основана на знанието и работеща за възобновяване на салдото сред индивида и природата. Защото „ Следващо потомство Европейски Съюз “ може да бъде шансът ни за осъществяване на дълго отлагани промени и същинска смяна на стопанската система, обществото и бъдещето на всички в България.
Детайлите
Представянето на проекта следва прецизно механизма на неговата направа - без обявяване към заинтригуваните страни, без бистрота в предварителните процеси и образуване на цели и с оповестяване на малко прессъобщение на уеб страницата на Министерския съвет в 12 без 5 преди събитието. Същият модел, по който беше конструиран Съвета за Зелената договорка към Министерски съвет и по който този орган, претрупан със задачата да създаде проекта, работеше и работи над половин година.
Отправената от вицепремиера господин Томислав Дончев покана за присъединяване в публичния разговор, в това число и за рецензии, дава вяра за смяна на модела. Но единствено за малко: до сблъскването с метода на осъществяване на публичната консултация. Към момента няма направен или най-малко обществено разгласен механизъм отвън 30-те дни обществено допитване, няма критерии за оценка на предложенията, няма изясненост кой ще прави оценка концепциите и с каква експертиза ще разполага една възможна комисия за асортимент и оценка. Няма и изясненост по какъв начин мненията и рекомендациите на заинтригуваните страни ще бъдат интегрирани в Плана и по какъв начин ще бъдат спазени условията на европейските регламенти другите оферти да бъдат отразени и включени във финалния вид на документа.
Ключови за осъществяването на привидно ефектни изречения и оферти в Плана, последващи прецизно европейската лексика, са публикуването на детайлите и включването на всички заинтригувани страни - процеси, които не са обезпечени посредством актуалната официална процедура по публично разискване и набиране на оферти, както и посредством неналичието на конкретика за основни детайли от документа.
Планът
Представеният от държавното управление български проект по механизма няма ясна национална визия за превъзмогване на следствията от пандемията посредством създаване на изискванията за идващото потомство България - зелена, устойчива, цифрова и обективна. Формално тези избрания участват в показания текст - посредством четирите елементи на документа „ Иновативна България “, „ Зелена България “, „ Свързана България “ и „ Справедлива България “. Но огромна част от препоръчаните промени и тяхната аргументация са на процедура направени преди рецесията национални тактики и проекти, или попадащи в рамката на европейските фондове, без упоритост за освен това и нещо друго.
Липсва централна визия и претекст за превръщането на Ковид рецесията в късмет за хората и стопанската система. Липсва и фокусиране за справяне с аргументите на други настъпващи все по-явни и тежки рецесии, като климатичната, което да помогне да се преодолеят и следствията от актуалната пандемия. Подход, който напълно отсъства в предложния документ, а е в центъра на европейския разговор, в който България просто не взе участие.
Тъжната истина е, че климатичната рецесия даже не е упомената в представянето на проекта като цел за превъзмогване, въпреки че поръчката е да се следват целите на Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации, а от там и рамката на Националната стратегия за развиване 2030 година Промените в климата са термин, представен като аргументация за разходването на близо 4 милиарда лева по две инфраструктурни посоки и нищо повече. Освен това основни аспекти като декарбонизация, кръгова стопанска система, запазване и възобновяване на биоразнообразието и стабилно земеделие са голословно неглижирани - със скромни планувани средства от механизма, без написан бюджет и/или с орязани цели, ограничаващи се до административни функционалности. За сметка на слагането на свръх акцент на инфраструктурата. Инфраструктура без наличие към нея, обаче, води не към последващо, а към предходно потомство развиване.
При изцяло запознаване с 60-страничния проект се остава с усещане за предложение на планове, главно приготвени за оперативните стратегии през новия програмен интервал (2021-2027), които в последния момента са ориентирани към „ Следващо потомство Европейски Съюз “. Част от тези планове са положителни и страната има потребност от тях, само че не излиза наяве какво постанова финансирането им посредством ексклузивен финансов инструмент като „ Следващо потомство Европейски Съюз “, а не посредством структурните фондове. Не излиза наяве по какъв начин и за какво те ще оказват помощ за построяването на последващо потомство България, в случай че бъдат предпочитано подкрепени от Механизма, а не изчакат „ някой различен месец “ утвърждение по оперативна стратегия. Не излиза наяве и какви са препоръчаните 100 плана, както и дали те се вписват в европейската и световна рамка, а в българския подтекст към кой са ориентирани те. Да напомним, че по време на представянето на проекта господин Дончев акцентира, че „ Следващо потомство Европейски Съюз “ - „ не са просто едни нови пари към оперативните стратегии, които ние би трябвало да усвоим “, само че, за жалост, рамката на показания План води до противоположните заключения.
Зелено развиване или саниране на калпак
В частта „ Зелена България “ извънредно огромна тежест е дадена на санирането - подобряването на сградния фонд е един от седемте предложени от Европейската комисията цели при създаването на националните проекти. Но това е единствено един приоритет. Констатираме, че, да вземем за пример, изцяло отсъства задачата „ ускоряване” - „ предпочитан метод към насочените към бъдещето чисти технологии и ускорение на създаването и потреблението на възобновими енергийни източници “. Тоест, липсва целта, който, да вземем за пример, води до основаването на доста нови и устойчиви във времето работни места и бизнес модели и който би следвало да е и генералната цел на Плана.
От съвсем 4.5 милиарда лева за „ Зелена България “ - 3.5 отиват за инфраструктура посредством 3 милиарда за саниране и 500 милиона за цифрова система в Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО). Тези разноски са оповестени като кръгова стопанска система, само че на процедура - не подкрепят систематичния преход в практиките, дейностите и индустриалния развой, което е належащо предвид на устойчивото възобновяване след ковид и повишението на конкурентоспособността. Именно този развой би трябвало да докара до действителна промяна и промени в редица браншове, изразяващи се в нови стопански действия, разчупващи монополните структури, и водещи до модерни и устойчиви бизнес модели и нови зелени работни места. По никакъв метод не е упоменато овластяването на жителите да заемат дейна роля в енергийната система, която да ни донесе повече сигурност, самостоятелност и либералност. Също по този начин, по никакъв метод терминът „ зелени “ работни места не участва в показания документ, което ясно демонстрира недостиг и осъзнаване на посоката на държавното мислене за постигането на европейските и световни цели, към които България ясно е удостоверила своя път на развиване.
Коалиция „ За зелен рестарт “ не е срещу санирането стига то да дава отговор на европейското законодателство и цели, защото моделът досега е в противоположна посока. Не сме и срещу построяването на „ умни “ енергийни мрежи, само че желаеме да напомним, че страната би трябвало да следи спазването на договорите във връзка с тяхната рационализация и плануваните вложения в тази област, което на процедура не се случва. Предвидените 500 млн. лева за цифрова промяна на ЕСО, евентуално се небходими, само че не дават отговор на реализиране европейските цели за възобновяване от пандемията и евентуално няма да се одобряват като антикризисна мярка, а като нерегламентирана държавна помощ. Отделно, плануваните средства са за ръководството на мрежата, а за рационализация и смяна на структурата, предвиждаща бъдещето на енергетика, основана не на огромни единични монополни енергопроизводители, а на дребни и доста на брой децентрализирани производства, напълно отсъства. Т.е. още веднъж имаме образец за несъответственост на българските проекти с европейските цели.
В допълнение посредством Механизма за възобновяване не се вижда по какъв начин България се оправя с най-големия проблем у нас - енергийно бедните хора (термин без точна формулировка в българското законодателство), които най-често разчитат на твърди горива и по който индикатор България е най-зле в целия Европейски съюз.
Още повече, енергийната успеваемост не значи единствено уединяване на здания - технологиите към този момент показват разнообразни решения за това по какъв начин нашите семейства, бизнеси и общности да способстват за производството на сила, стига да имаме нужните предпоставки като удобна капиталова и регулаторна среда. В допълнение, належащо е да се обърне внимание на санирането като повсеместен развой, включващ следващ мониторинг на постигнатите от активността резултати и въвеждане на наказания, когато заложените на планово равнище цели не бъдат реализирани.
За сметка на големия бюджет за саниране, положителната и мощно необходимa концепция за основаване на Фонд за декарбонизация е оставена без посочена финансова рамка и елементи и единствено със подмятане за опцията от „ Следващо потомство Европейски Съюз “ да се финансира този фонд. За страдание, към тази цел отсъстват и главните проблематични и систематични посоки в бранш енергетика, като промяна и преструктуриране на въгледобива. Няма нищо и за другите енергийни аспекти и решения в бранша, които са под обсега и прицела на европейските аспекти и цели като ВЕИ и развиване на новаторски модели и решения в бранша, като водород да вземем за пример.
Наливането на средства за поправки на сградния фонд без структурни „ поправки и промени “ надали би довело до по-голям резултат за понижаване на въглеродните излъчвания от този на Националната стратегия за саниране. Поредното доказателство за липса на визия, схващане на световни трендове и европейски цели.
Без визия и без задоволително финансиране са оставени и основните детайли на „ Зелена България “ - биологичното многообразие и цифровата промяна на земеделието. С изключение на гръмкото заглавие и големият % от средствата се вижда, че желанията са напълно други. Въпреки че в документа се загатва тежкото положение в тези сфери, не се оферират защитни механизми за флората и фауната, основани на цифрови решения или обучителни механизми за практиките и методите за преход към конкурентоспособно цифрово земеделие, щадящо неповторимото ни естествено благосъстояние. Нещо повече, Планът предлага неверен метод за ръководство и екосистемно-базирани решения единствено за предпазените територии, което би трябвало в действителност да стане модел за ръководство и обмисляне на всички човешки действия на цялата територията на страната
Зелена стопанска система и цифрова промяна
Недостатъчно разгърната като цели и обхват на влияние е и програмата „ Иновативна България “, изключително частта ориентирана към въвеждане на практики на кръговата стопанска система в предприятията. Тази мярка би трябвало да бъде в програмата „ Зелена България “ и да бъде съществена част от проекта, за разлика от санирането. Защото точно тя дава механизмите за кръгообразен рестарт в промишлеността.
Частта „ Интелигентна промишленост “ от „ Иновативна България “ признава проблемите, само че не предлага основни решения, тъй като главното перо от съвсем половин милиард лв. в тази част е ориентирано към инфраструктура за индустриалните паркове. По този метод не се слага акцент на знанието и на потреблението на новаторския капацитет на страната като път за излаз от рецесията. Подпомагането на новаторските предприятия може да сътвори условия за промяна на портрета на българската промишленост и да разшири стопански границите на България - основни аспект за реализиране на стабилно икономическо развиване. Липсва дълготраен и систематичен метод: Планът може да сложи началото на неговото, въпреки и закъсняло използване, посредством осъществяването на разбор на новаторския капацитет на страната по райони, целенасочена поддръжка на основата на този разбор, регламентиране на целеви политики насочени към започващи новаторски компании, въвеждане на обвързани с резултата ограничения за потребление на наличната научна инфраструктура, въвеждане модели за зелено финансиране, в това число посредством основаване на целева стратегия към Фонда на фондовете.
Трябва да отбележим и съществуването на няколко положителни хрумвания в частта „ Иновативна България “. Програмата за ускорение на икономическото възобновяване и промяна посредством просвета и нововъведения с препоръчаните три стълба е несъмнено нужна мярка по проекта. Особено положително усещане прави третият дирек на програмата - за подкрепяне процеса на основаване на цифрови иновационни хъбове на районен принцип, включващи и финансиране за започващи и дребни и междинни и новаторски предприятия. Това перо може да бъде разширено в посока потребностите на стопанската система на бъдещето за сметка на построяването на индустриални паркове - развой, който може да бъде финансиран от оперативните стратегии, а не от ексклузивен механизъм.
Тази записка се отнася и за други елементи от проекта. Например, оборудването на STEM учебни стаи, построяването на юношески центрове за физически срещи и образования, както и поправки на учебни заведения, детски градини и академични кампуси са несъмнено нужни ограничения. Но посредством тези оферти ще бъде завършен развой по оперативните стратегии, както се признава в самия документ - ще бъдат включени образователни заведения, които до момента не са били ремонтирани посредством структурните фондове.
Един от целите на Европейската комисия за „ Следващо потомство Европейски Съюз “ - преквалификация и повишение на квалификацията остава на процедура несбъднат посредством предложенията в проекта. А това е основен приоритет, тъй като включва „ адаптирането на просветителните системи, с цел да [се] поддържат цифровите умения, образованието и професионалното образование за всички възрасти. “
Нима няма потребност от изработването на специфични дигитално-базирани образователни стратегии и интерактивни обучения/практики за работната среда на бъдещето - автоматизацията? Или цифрови уроци по зелено предприемачество в професионалните гимназии с интерактивно запознаване на учениците с последните международни трендове, тъй че те да бъдат подготвени за зелена и синя стопанска система? Нима сходни стратегии не приготвят учениците по-добре за справяне с последствията от ковид и не се нуждаят от изключително и предпочитано финансиране?
И освен. В проекта, страната признава, че 10% от учениците са на процедура изпаднали от отдалеченото образование по време на затварянето на учебните заведения на пролет, тъй като са нямали устройства или интернет достъп. Справянето с това предизвикателство е задача на Механизма за възобновяване, тъй като изпадането на възпитаници в този значим миг на преход ще сътвори структурни недостатъци в бъдеще посредством маргинализирането на част от новото потомство на България, което няма да има задоволително развити основни пълномощия.
Часът на България
„ Следващо потомство Европейски Съюз “ е опция за промяна на основни аспекти в публичната и икономическата система в страната ни. Това е часът на България, в случай че перифразираме определението на ръководителя на Европейската комисия за „ Следващо потомство Европейски Съюз “. Възможност, към която Европейски Съюз ясно насочи послания и рекомендации какво България е належащо да направи като промени в разнообразни браншове и сфери на стопанската система.
България има капацитета да бъде водач, а не догонваща страна. Днес триумфът на една страна се основа на нейния човешки капацитет. Нека да влагаме в идващото потомство на България. България е част от „ зеленото сърце “ на Европа и след хората това е наше главно национално благосъстояние и мотив за горделивост.
Затова от коалиция „ За зелен рестарт “ настояваме за:
Създаване на национална визия към проекта, която да задава ясни цели за идващите 6 години, по време на които ще работи механизмът „ Следващото потомство Европейски Съюз “ с ясна и съответна обязаност към Целите за стабилно развитие;
Изграждане на модел за генериране на хрумвания и планове за осъществяване, отчитайки всичките хрумвания, които могат да дойдат от хората и бизнеса. Моделът - „ 100 плана от институциите “ не е това, което би трябвало да се случва;
Създаване на критерии за асортимент и междинна оценка на плановете, сравнявайки ги с други планове и при техния избор;
Създаване на ясна и обоснована методология за цялостна оценка на проекта и резултатите от неговото реализиране след завършването на неговото прилагане;
Включване на всички заинтригувани страни в тези процеси, в това число представители на новаторския бизнес, учени, цивилен организации и научни звена.
Но освен. Настояваме и за следните незабавни ограничения в къс период:
Обявяване на параметрите на процеса по обществена консултация на проекта. Как препоръчаните ограничения, направления и цели ще бъдат взети поради от страна на държавните органи;
Обявяване на критерии за оценка на предложенията, и то отвън стандартите. Например, по какъв начин даден план ще ни разреши да бъдем климатично неутрални, по отношение на различен. Как да съхраним естествената среда с съответния план или по какъв начин се основават нови зелени работни места, или по какъв начин се оправяме с енергийната бедност;
Обявяване на Комисия за оценка, на механизма и критериите за асортимент на членовете ѝ, както и включване на представители отвън държавните структури;
Провеждане на акция за обществената консултация и даване на опцията на всяка заинтригувана страна да взе участие в нея;
Провеждане на открити, обществени формати на разговор с всички заинтригувани страни по проекта, в това число новаторски дребни и междинни и започващи компании, учени, цивилен организации;
Създаване на механизъм за осъществяване на проекта, когато бъде утвърден от Европейската комисия;
Създаване на механизъм за надзор при осъществяване на проекта посредством бистрота и механизъм за присъединяване на бизнес, учени и цивилен организации.
Създаване на елементарно понятен и прегледен онлайн инструмент какви са рекомендациите за промени на Европейска комисия от последните два отчета за промени към България и по какъв начин всяка една мярка и план, препоръчани от българското държавно управление в Плана за възобновяване ще дава отговор на тези промени, тъй като без осъществяването и случването на тези промени България няма да може се възползва от спомагателните безплатни и заемни средства за справяне с последствията от пандемията.
В доказателство на посочените тези и изказвания коалиция „ За зелен рестарт “ прилагаме като приложение и нашето мнение към позицията на България в границите на срещата на Съвета на министрите на околна среда, провела се на 23 октомври 2020 година, където България остана единствена страна членка, отказваща да поддържа Европейския климатичен закон и приемане на по-високи цели за 2030 година, което да подсигурява постигането на индиферентност във връзка с климата до 2050 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ