Никулден е! Какви са обичаите на този ден
Един от най-важните православни празници е през днешния ден. Денят на Св. Никола, който се уважава като месия на пленниците и настойник на моряците, риболовците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Името Никола идва от nike – победител. Именниците, които честват през днешния ден са спечелили на лошотията. На този ден се яде постно, само че рибата е разрешена – тя е един от знаците на Христос.
Кой е Свети Никола?
Свети Николай Мирликийски е считан за стопанин на подводния свят, на реките и на моретата. Смята се, че при стихия избавя моряците и риболовците от гибел. Той ръководи всички риби и морски създания, по тази причина на трапезата на Никулден има риба.
Светецът е прочут и с многото чудеса, които е правел, по тази причина се назовава и Николай Чудотворец. Шести декември е датата, на която свети Николай Чудотворец се е показал на Бога.
Свети Николай е роден през 280 година в Малоазийската провинция Ликия. По времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел е присъединяване в Първия космополитен Никейски църковен събор. Мощите му се съхраняват в италианския град Бари.
Една от добрините, които е направил в родния си град Патара, била, че избавил от непочтеност трите дъщери на обеднял търговец.
Търговецът мислел да пожертва достойнството на дъщерите си, с цел да прехранва фамилията си, само че свети Николай му подхвърлил неусетно торбичка с пари и по този начин го избавил от срам.
Традиции за Никулден
Българите почитат Св. Никола като патрон на риболовците и мореплавателите и като стопанин на необятната водна простор – океаните, моретата, реките и езерата. Според националните вярвания светецът провокира морските стихии и урагани. Когато е ядосан, той дава воля на ветровете, разклаща морето и потопява корабите.
Така, на Никулден всички гемии стопират да се движат, с цел да се умилостиви и почете светеца-покровител. Мореплавателите, риболовците и техните фамилии вземат участие в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, в чест на Св. Никола.
Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея би трябвало да се вгради икона на Свети Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца дамите на риболовците излизали при морска стихия на брега и я потапяли до три пъти във водата, като проклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.
Трапеза
Вечерята на Никулден се състои обичайно от шаран, който е цялостен с орехи или друга плънка. Когато се чисти рибата, се следи нито една люспа от шарана да не падне на земята, тъй като този, който я стъпче ще го нападне лошава болест. Най-голямата люспа се поставя в кесията, с цел да бъде цялостна през цялата година.
Според обичая стопанките резервират костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – “кръхче ” или “дъна ” се счита за неизмеримо лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, с цел да ги предпазят от “зли очи ” и уроки.
Според поверието шаранът е прислужник на Св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите мощни талази пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така избавил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите назовават още “Рибни свети Никола ”, “Мокри свети Никола ” или “Рибена църква ”.
Народни традиции
Народът уважава Св. Никола и като фамилен и фамилен настойник, страж на дома, парцела и стоката. На неговия празник се провеждат всеобщи тържествени празнувания, познати като “служба ”, “светец ”, “оброк ”, “наместник ” или “слава ”. Преди обед няколко моми и ергени потеглят по къщите на своите родственици и ги канят на вечерната работа. В Западна България ги назовават “службари ”.
Любопитно е, че на службата идват единствено мъже, освен това най-възрастните представители на рода. Щом влязат в дома на стопанина, те го поздравяват с думите “Свети Никола да ни е на помощ ” или “Дошъл е свети Никола с бяла брада ”. Най-старият от всички прекадява трапезата с рибника, като подвига високо хляба над главата си и благославя: “Колкото зърна в колака, толкова купни на равнищата! Нека къщата да е цялостна с челяд, а кесията с пари! ”
След като похапнат и попийнат, мъжете-службари отиват на посетители в дома на идващия родственик и по този начин до сутринта, до момента в който се обходи целия жанр. Често към групата се причисляват и по-млади мъже, които поддържат почерпилите се службари, които в троянския край назовават “пияни старци ”.
Никулденската обредност съдържа и някои детайли с женитбена устременост. Момите, които желаят да се омъжат, отиват на Никулден в църквата, слагат цветя и блага пред иконата на светеца и го молят горещо за подпомагане. Вечерта те се залавят на хоро, познато като “сглядно хоро ”. Докато момите играят, ергените и родителите им ги следят в профил и вършат своя избор за бъдеща брачна половинка и снаха.
Името Никола идва от nike – победител. Именниците, които честват през днешния ден са спечелили на лошотията. На този ден се яде постно, само че рибата е разрешена – тя е един от знаците на Христос.
Кой е Свети Никола?
Свети Николай Мирликийски е считан за стопанин на подводния свят, на реките и на моретата. Смята се, че при стихия избавя моряците и риболовците от гибел. Той ръководи всички риби и морски създания, по тази причина на трапезата на Никулден има риба.
Светецът е прочут и с многото чудеса, които е правел, по тази причина се назовава и Николай Чудотворец. Шести декември е датата, на която свети Николай Чудотворец се е показал на Бога.
Свети Николай е роден през 280 година в Малоазийската провинция Ликия. По времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел е присъединяване в Първия космополитен Никейски църковен събор. Мощите му се съхраняват в италианския град Бари.
Една от добрините, които е направил в родния си град Патара, била, че избавил от непочтеност трите дъщери на обеднял търговец.
Търговецът мислел да пожертва достойнството на дъщерите си, с цел да прехранва фамилията си, само че свети Николай му подхвърлил неусетно торбичка с пари и по този начин го избавил от срам.
Традиции за Никулден
Българите почитат Св. Никола като патрон на риболовците и мореплавателите и като стопанин на необятната водна простор – океаните, моретата, реките и езерата. Според националните вярвания светецът провокира морските стихии и урагани. Когато е ядосан, той дава воля на ветровете, разклаща морето и потопява корабите.
Така, на Никулден всички гемии стопират да се движат, с цел да се умилостиви и почете светеца-покровител. Мореплавателите, риболовците и техните фамилии вземат участие в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, в чест на Св. Никола.
Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея би трябвало да се вгради икона на Свети Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца дамите на риболовците излизали при морска стихия на брега и я потапяли до три пъти във водата, като проклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.
Трапеза
Вечерята на Никулден се състои обичайно от шаран, който е цялостен с орехи или друга плънка. Когато се чисти рибата, се следи нито една люспа от шарана да не падне на земята, тъй като този, който я стъпче ще го нападне лошава болест. Най-голямата люспа се поставя в кесията, с цел да бъде цялостна през цялата година.
Според обичая стопанките резервират костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – “кръхче ” или “дъна ” се счита за неизмеримо лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, с цел да ги предпазят от “зли очи ” и уроки.
Според поверието шаранът е прислужник на Св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите мощни талази пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така избавил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите назовават още “Рибни свети Никола ”, “Мокри свети Никола ” или “Рибена църква ”.
Народни традиции
Народът уважава Св. Никола и като фамилен и фамилен настойник, страж на дома, парцела и стоката. На неговия празник се провеждат всеобщи тържествени празнувания, познати като “служба ”, “светец ”, “оброк ”, “наместник ” или “слава ”. Преди обед няколко моми и ергени потеглят по къщите на своите родственици и ги канят на вечерната работа. В Западна България ги назовават “службари ”.
Любопитно е, че на службата идват единствено мъже, освен това най-възрастните представители на рода. Щом влязат в дома на стопанина, те го поздравяват с думите “Свети Никола да ни е на помощ ” или “Дошъл е свети Никола с бяла брада ”. Най-старият от всички прекадява трапезата с рибника, като подвига високо хляба над главата си и благославя: “Колкото зърна в колака, толкова купни на равнищата! Нека къщата да е цялостна с челяд, а кесията с пари! ”
След като похапнат и попийнат, мъжете-службари отиват на посетители в дома на идващия родственик и по този начин до сутринта, до момента в който се обходи целия жанр. Често към групата се причисляват и по-млади мъже, които поддържат почерпилите се службари, които в троянския край назовават “пияни старци ”.
Никулденската обредност съдържа и някои детайли с женитбена устременост. Момите, които желаят да се омъжат, отиват на Никулден в църквата, слагат цветя и блага пред иконата на светеца и го молят горещо за подпомагане. Вечерта те се залавят на хоро, познато като “сглядно хоро ”. Докато момите играят, ергените и родителите им ги следят в профил и вършат своя избор за бъдеща брачна половинка и снаха.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ