Мозъчната аневризма е разширение на нормален кръвоносен съд. По статистически

„ Мозъчната аневризма е уголемение на естествен кръвоносен съд. По статистически данни у нас, в Европа и в по-голямата част от света, като се изключи няколко популации, честотата е 6%, само че доста дребна част от тях доближават до кървене, което е проявата на самото заболяване. Много огромна част от тези хора в никакъв случай не схващат, че са имали мозъчни аневризми “. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ неврохирургът от УМБАЛ „ Св. Анна “ – София доктор Георги Красимиров.

По думите му аневризмата може да се опише като балонче на съда, върху който се е образувала. Теориите за аргументите за това са доста, само че нито една не отговоря на въпроса за какво се получава това. По-скоро са ясни аргументите, които биха довели до образуването на балончетата. „ Много значимо е да се посочи, че не всяка аневризма кърви. В редки случаи патологичното уголемение на кръвоносния съд може да се раздра. Самото изкървяване може да докара до три положения - вътремозъчен кръвоизлив, изкървяване в естествените кухини на мозъка - мозъчните стомахчета и най-честото е така наречен субарахноидна хеморагия. Когато се появи кръвоизлив, той е извънредно различим за нас. Много постоянно хората го разказват като най-силното главоболие, което в миналото са имали. То е внезапно, назоваваме го „ кинжално главоболие “, човек стартира да се усеща доста зле, да повръща неведнъж и би трябвало незабавно да потърси лекарска помощ “, сподели доктор Красимиров.

Той е безапелационен, че не всяка аневризма кърви. " Наличието на мозъчна аневризма не значи, че човек има " тиктакащ часовник " и нещо би трябвало да се случи и той чака, това е неуместно и задачата в този момент е да разбираем, че в случай че човек узнае за съществуването на мозъчна аневризма посредством вярно следене и консултация шансът да се наложи интервенция е доста дребен. Над 90 на 100 от хората в никакъв случай няма да имат недоволства от тази аневризма “, посочи неврохиругът.

В множеството случаи обаче мозъчната аневризма дълго време протича безсимптомно. Често аневризмите се откриват инцидентно при разнообразни рутинни прегледи. В редки случаи патологичното уголемение на кръвоносния съд може да се раздра и да настъпи вътремозъчен кръвоизлив, което може да докара до инсулт, друго по степен мозъчно увреждане или гибел.

Факторите, които могат да доведат до изкървяване са тютюнопушенето, неконтролираната артериална хипертония, приемът на някои неразрешени вещества, злоупотребата с алкохол.

Д-р Красимиров сподели, че има два метода за лекуване на мозъчни аневризми - посредством ендуваскуларен и действен. „ Ендоваскуларният способ се практикува и от подготвени рентгенолози, специализирали дълго време в така наречен емболизация. Кой от двата метода е по-подходящ, зависи от самостоятелният пациент, само че неврохирургът е този, който има водещо мнение, само че това е обвързвано и с диалог със самите близки и нормално решението би трябвало да се вземе бързо “, разясни той.

Лекарят уточни, че най-честото затруднение след интервенцията е конвулсия на съдовете, който също може да докара до летален излаз, по този начин както и разкъсването на мозъчната аневризма. „ Хората обаче би трябвало да запомнят, че не всяка мозъчна аневризма изкървява, не след всяка интервенция има конвулсия на съдовете. Да, затрудненията са чести и смъртността в международен мащаб е висока от това заболяване, само че при хора с открити, само че не прокървели аневризми, смяната на методът на живот и честото следене са от жизненоважно значение. Висока е преживяемостта след интервенция, въпреки и още да не може да бъде представена статистика “, сподели доктор Красимиров.