Иван Иванов: Спешно ни трябва Национална енергийна стратегия
„ Един от най-важните аспекти на „ Зеления преход “ са вложенията в новите технологии, свързани с мрежовите услуги, които са нужни за ръководство на товарите и претоварването на мрежите. Тази тематика е особена значима, защото в случай че през 2008 година силата, създавана от възобновими енергийни източници (ВЕИ) в България беше 10,3% от брутното енергийно ползване, през 2019 година този % е подсилен и доближава 21,6% “.
Това съобщи ръководителят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) доцент Иван Иванов в изявлението си на извършената Кръгла маса на тематика " Зеленият преход – вложения в технологии и мрежови услуги ", проведена от Института за енергиен мениджмънт. Основният акцент на събитието с присъединяване на водещи български и межднародни специалисти, беше директната връзка сред нуждата от обезпечаване на незабавни обществени вложения в електроенергийната мрежа и опцията да се осъществя сполучливо българския „ Зелен преход “.
Ръководителят на енергийния регулатор посочи, че Планът " Климат, Енергетика " планува до 2030 година потреблението на сила от ВЕИ у нас да доближи 27% от брутното енергийно ползване. Според него сегашните високи цени на електрическата енергия открояват две съществени провокации. Първото от тях е обвързвано с присъединението на нови ВЕИ централи – досега постъпилите поръчки в ЕСО са за присъединение на мощности от 28 000 Министерство на външната търговия. Вторият проблем е развиването на електроенергийната система - мрежите, посочи доцент Иванов. Според него те би трябвало да бъдат реорганизирани по метод, по който да бъде реализиран преносът и ръководството на тази ВЕИ сила. За това обаче се изискват съответните съществени вложения, сподели ръководителят на КЕВР.
„ Необходимо е да бъдат осъществени корекции в Плана за резистентност и развиване за по-справедливото систематизиране на източниците за финансиране. В Плана се плануват над 1,5 млрд лева вложения за обезпечаване на предпазване и ръководство на силата от ВЕИ - трансформатори, устройства за предпазване, силова електроника, инвертори. В същото време в Механизма за възобновяване и резистентност заложените средства за развиване на електроенергийната система са близо четири пъти по-малко “, посочи доцент Иван Иванов. Това постанова нужда от вложения не толкоз за увеличение на мощностите, а за ръководство на електроенергийната система посредством въвеждане на тъй наречените „ умни мрежи “ за ръководство на товарите, автоматизация на процесите и други
Предвид компликациите, свързани с присъединение на огромния брой декларирани ВЕИ мощности, доцент Иванов се разгласи за основаване на нормативна уредба, регламентираща въвеждането на групови, териториално близки мощности. Той дефинира като належащи и сериозните промени в процедурите за присъединение, за ускорение на процеса.
В умозаключение ръководителят на КЕВР още веднъж акцентира нуждата от приемане на обновена Енергийна Стратегия на България. Тя би трябвало да дефинира националната визия с бездънен небосвод до 2050 година - за бъдещето на въглищните централи у нас, развиването на нуклеарната енергетика, на електроенергийните мрежи и на ВЕИ бранша. „ Изработването на тази Стратегия би трябвало да стане в интензивен порядък, защото в международен мащаб измененията в енергетиката са в ход и са прекомерно динамични. Ние би трябвало да се приспособяваме към тези промени, да изработим национална визия и да вземем най-адекватните и потребни за страната решения “, беше безапелационен ръководителят на енергийния регулатор. Според него за задачата е нужна предварителна национална полемика за бъдещето на енергийния бранш с присъединяване на водещи енергийни специалисти с дълготраен небосвод, които могат да дадат нужните решения. Стратегията следва да бъде направена въз основа на техните оферти и след това да бъде разисквана и призната на равнище държавни институции – Министерския съвет и Народното събрание. /БГНЕС
Това съобщи ръководителят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) доцент Иван Иванов в изявлението си на извършената Кръгла маса на тематика " Зеленият преход – вложения в технологии и мрежови услуги ", проведена от Института за енергиен мениджмънт. Основният акцент на събитието с присъединяване на водещи български и межднародни специалисти, беше директната връзка сред нуждата от обезпечаване на незабавни обществени вложения в електроенергийната мрежа и опцията да се осъществя сполучливо българския „ Зелен преход “.
Ръководителят на енергийния регулатор посочи, че Планът " Климат, Енергетика " планува до 2030 година потреблението на сила от ВЕИ у нас да доближи 27% от брутното енергийно ползване. Според него сегашните високи цени на електрическата енергия открояват две съществени провокации. Първото от тях е обвързвано с присъединението на нови ВЕИ централи – досега постъпилите поръчки в ЕСО са за присъединение на мощности от 28 000 Министерство на външната търговия. Вторият проблем е развиването на електроенергийната система - мрежите, посочи доцент Иванов. Според него те би трябвало да бъдат реорганизирани по метод, по който да бъде реализиран преносът и ръководството на тази ВЕИ сила. За това обаче се изискват съответните съществени вложения, сподели ръководителят на КЕВР.
„ Необходимо е да бъдат осъществени корекции в Плана за резистентност и развиване за по-справедливото систематизиране на източниците за финансиране. В Плана се плануват над 1,5 млрд лева вложения за обезпечаване на предпазване и ръководство на силата от ВЕИ - трансформатори, устройства за предпазване, силова електроника, инвертори. В същото време в Механизма за възобновяване и резистентност заложените средства за развиване на електроенергийната система са близо четири пъти по-малко “, посочи доцент Иван Иванов. Това постанова нужда от вложения не толкоз за увеличение на мощностите, а за ръководство на електроенергийната система посредством въвеждане на тъй наречените „ умни мрежи “ за ръководство на товарите, автоматизация на процесите и други
Предвид компликациите, свързани с присъединение на огромния брой декларирани ВЕИ мощности, доцент Иванов се разгласи за основаване на нормативна уредба, регламентираща въвеждането на групови, териториално близки мощности. Той дефинира като належащи и сериозните промени в процедурите за присъединение, за ускорение на процеса.
В умозаключение ръководителят на КЕВР още веднъж акцентира нуждата от приемане на обновена Енергийна Стратегия на България. Тя би трябвало да дефинира националната визия с бездънен небосвод до 2050 година - за бъдещето на въглищните централи у нас, развиването на нуклеарната енергетика, на електроенергийните мрежи и на ВЕИ бранша. „ Изработването на тази Стратегия би трябвало да стане в интензивен порядък, защото в международен мащаб измененията в енергетиката са в ход и са прекомерно динамични. Ние би трябвало да се приспособяваме към тези промени, да изработим национална визия и да вземем най-адекватните и потребни за страната решения “, беше безапелационен ръководителят на енергийния регулатор. Според него за задачата е нужна предварителна национална полемика за бъдещето на енергийния бранш с присъединяване на водещи енергийни специалисти с дълготраен небосвод, които могат да дадат нужните решения. Стратегията следва да бъде направена въз основа на техните оферти и след това да бъде разисквана и призната на равнище държавни институции – Министерския съвет и Народното събрание. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ