Иран е гостоприемна почва за арменските сълзи
Един от най-устойчивите процеси в Южен Кавказ след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е развиването на двустранното партньорство сред Азербайджан и Турция. То стъпва освен върху одобряването на свързаността на тюркския етнически басейн, само че има и обещаваща прагматична вероятност, изразяваща се в симбиоза от допълващите се стратегически активи на двете страни. Пример за това видяхме и в провелата се тази седмица в Нахичеван среща сред Илхам Алиев и Реджеп Таийп Ердоган.
На нея двамата дадоха нов подтик на другояче съществуващи от известно време насам взаимни за Анкара и Баку планове. Единият е прокарването на газопровод сред Турция и Нахичеванската самостоятелна република (НАР), започващ от турския град Ъгдър и достигащ до азерския Садарак. В тази права той би трябвало да бъде с дължина 85 км. и с годишен потенциал от 500 мкм., посредством който НАР да бъде захранвана със синьо гориво (остава отворен въпросът за продължението на тръбата към самия град Нахичеван). Другият план е основаването на железопътна линия от турския град Карс до НАР, която би била с дължина от 335 км. В вероятност обаче тази права е част от по-голям план, който би свързал Азербайджан с Турция през територията на Нахичеван и южната арменска провинция Сюник (това е така наречен кулоар Зангезур). Досега връзката сред Турция и Азербайджан минаваше или през Грузия (чрез трасето Баку - Тбилиси - Карс) или през територията на Иран.
Именно Техеран, паралелно на Армения, е един от най-големите губещи от по този начин разрастващите се събития около поетапното определяне на азерски надзор върху Нагорни Карабах и заобикалящите го райони, ситуирани до иранската граница. Споменатите нагоре планове - газопроводът сред Турция и НАР, както и възможното продължение на железопътната линия сред Турция и Нахичеван към Армения и Азербайджан - ще обезвреждат стратегически активи на Иран, които страната притежаваше в диалектиката на процесите в Южен Кавказ като цяло и в арменско-азербайджанския спор в частност.
Посочването на главните ползи, които Ислямската република има в границите на Кавказ, онагледяват добре въпросните стратегически активи на Техеран. Тези жизненоважни ползи на Техеран могат да бъдат систематизирани в следния порядък.
На първо място, да не се позволява възходящата геополитическа тежест на Азербайджан да предизвика сепаратистки сантименти в Иран, доколкото в близкоизточната страна има съществено азерско малцинство, ситуирано в непосредствена непосредственост до Азербайджан. В амбивалентната връзка за пробутване на въздействие, съществуваща сред Техеран и Баку и обуславяна от споделените етнически (азерски) и религиозни (шиитски) съставни елементи, към този момент Азербайджан, залагайки на етническата принадлежност, печели повече, в сравнение с Иран, който се пробва да канализира въздействието си чрез веровото доктринерство. Това е част от аргументите, които обуславят общоприетата поддръжка на Техеран за Ереван, въпреки и постоянно деликатно изразявана тъкмо заради етническата и религиозна констелация на иранското население.
На второ място, Азербайджан да не се трансформира в гостоприемна среда за антииранска интензивност в района, осъществявана от Израел, Турция или НАТО. Индикациите, че Тел Авив реализира разследваща активност и оперативна работа от територията на Азербайджан, ориентирана против Ислямската република, изяснява прогресивното незадоволство на Техеран по отношение на своя северозападен комшия през последните няколко години.
На трето място, възпрепятстването на сглобяването на тюркската арка Турция - Азербайджан - Централна Азия. Въпреки напрежението по оста политически ислям (Турция) и постсъветски секуларизъм (Азербайджан, Казахстан, Туркменистан), Техеран схваща добре, че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики даде благоприятни условия за дифузия на този етнически вектор, намиращ свое институционално изражение в Организацията на тюркските страни. Това е развой, в който Турция играе ролята на локомотив, " закачащ " след себе си комбинация от тюркски нации от Анадола през Кавказ до Централна Азия. Споменатият кулоар Зангезур е образец за самобитните " релси ", по които се планува да се движи тази " тюркска железница ". Срещу нея Иран дълги години разчиташе на партньорство с Русия (Москва има и личен интерес от парирането на ислямския фракционизъм в Северен Кавказ), а неотдавна се пробва да подкрепя и да опосредства арменско-индийското съдействие като естествена противотежест на тюркския фактор в Кавказ.
На четвърто място, за Техеран е от особена значимост разликите в ползите с Русия да не надвиват по отношение на съвпадението им в обсъждания район. Оттук иранско-руското съдействие намира разнообразни проявления: било инфраструктурни планове като Международния транспортен кулоар Север - Юг, било облягането на Техеран на опита на Москва в областта на корабостроенето в Каспийско море или потребността на Русия от ирански боен хардуер около войната в Украйна. Но забавното тук е, че съответно ескалацията на спора сред Армения и Азербайджан от 2020-та година насам не способства за сплотяването на ползите сред Техеран и Москва, другояче и двете тежко глобени столици, доколкото през последните три години Русия от ден на ден се доближаваше до Баку, а Иран - до Ереван.
Не на последно място, кавказкият район е обвързван с желанието на Иран да диверсифицира своите транспортни артерии. Тук става дума, да вземем за пример, за лидираната от Техеран самодейност за свързването на Персийския залив с Черно море (това е Международният транспортен и директен кулоар Персийски залив - Черно море, в който очакван участник е и България). Или пък за създаването на другите артерии - речни и железопътни - сред Каспийско и Черно море.
Но в случай че това е по-едрият роман за ползите на Иран по отношение на Кавказ, взаимните турско-азерски планове, по този начин както те бяха показани и на миналата среща сред Алиев и Ердоган в Нахичеван, дават опция за по-детайлно прозрение по отношение на метода, по който колаборацията сред двамата държавни глави афектира стратегическите активи на Техеран в района. Така да вземем за пример, построяването на газопровода Ъгдър - Садарак (Турция - НАР) ще значи, че Иран ще загуби тежестта си като снабдител на природен газ за Нахичеван. Последното до момента се случваше посредством подписано swap-споразумение сред Иран и Азербайджан, съгласно което Техеран доставяше със лично синьо гориво НАР, против което получаваше с 15% повече такова от Азербайджан (разликата в количеството представляваше цената, която Баку заплащаше на Ислямската република).
Ако пък построяването на железопътната линия Карс - Нахичеван касае лично Турция и НАР, то нейното продължение, свързващо Нахичеван с Азербайджан към този момент кореспондира с ползите на Иран, доколкото зависи дали тя ще минава през иранска или арменска територия. Всъщност Техеран и Баку към този момент имат подписан план, съгласно който логистичната връзка - освен железопътна линия, само че и магистрален път - сред Азербайджан и НАР би трябвало да бъде трасирана през територията на Северен Иран, директно до границата на страната с Армения. По този метод Ислямската република ще си резервира основен механизъм за въздействие по отношение на Баку и Нахичеван, защото най-пряката връзка сред тях ще продължи да се реализира през иранска територия, както е и в този момент. Но с установяването на азерски надзор върху Нагорни Карабах и близките райони, ситуирани по границата с Иран, апетитът на Баку се усили.
Окрилени от слабостта на Армения и чезнещата поддръжка за нея от Русия, Баку и Анкара избират да открият директна връзка сред Азербайджан и Нахичеван през южната арменска територия. Това ще отстрани зависимостта на този маршрут от Ислямската република и ще даде подобен надзор на Азербайджан върху коридора, какъвто Баку в никакъв случай няма да получи, в случай че тази му част минава през Северен Иран. Тук приказваме за упоменатия нагоре кулоар Зангезур. Но в случай че той се осъществя, това би означавало отделяне на парче суверенитет от Армения, а дружно с него и отрязването на 44-километровата арменско-иранска граница, през която минава една от търговски артерии сред Ереван и Техеран.
Затова срещата сред Илхам Алиев и Реджеп Таийп Ердоган, извършена по-рано тази седмица в Нахичеван, бе като синтезирана заготовка на това, което афектира стратегическите активи и ползи на Иран в Южен Кавказ. И в случай че фокусът на събитията в Нагорни Карабах се концентрира върху контузията на арменското население там, то Ереван, заловен в клещите на оста Азербайджан - Турция, несъмнено не е единственият, който губи от това стичане на събитията. Спокойно можем да кажем, че Иран е гостоприемна почва за арменските сълзи.
На нея двамата дадоха нов подтик на другояче съществуващи от известно време насам взаимни за Анкара и Баку планове. Единият е прокарването на газопровод сред Турция и Нахичеванската самостоятелна република (НАР), започващ от турския град Ъгдър и достигащ до азерския Садарак. В тази права той би трябвало да бъде с дължина 85 км. и с годишен потенциал от 500 мкм., посредством който НАР да бъде захранвана със синьо гориво (остава отворен въпросът за продължението на тръбата към самия град Нахичеван). Другият план е основаването на железопътна линия от турския град Карс до НАР, която би била с дължина от 335 км. В вероятност обаче тази права е част от по-голям план, който би свързал Азербайджан с Турция през територията на Нахичеван и южната арменска провинция Сюник (това е така наречен кулоар Зангезур). Досега връзката сред Турция и Азербайджан минаваше или през Грузия (чрез трасето Баку - Тбилиси - Карс) или през територията на Иран.
Именно Техеран, паралелно на Армения, е един от най-големите губещи от по този начин разрастващите се събития около поетапното определяне на азерски надзор върху Нагорни Карабах и заобикалящите го райони, ситуирани до иранската граница. Споменатите нагоре планове - газопроводът сред Турция и НАР, както и възможното продължение на железопътната линия сред Турция и Нахичеван към Армения и Азербайджан - ще обезвреждат стратегически активи на Иран, които страната притежаваше в диалектиката на процесите в Южен Кавказ като цяло и в арменско-азербайджанския спор в частност.
Посочването на главните ползи, които Ислямската република има в границите на Кавказ, онагледяват добре въпросните стратегически активи на Техеран. Тези жизненоважни ползи на Техеран могат да бъдат систематизирани в следния порядък.
На първо място, да не се позволява възходящата геополитическа тежест на Азербайджан да предизвика сепаратистки сантименти в Иран, доколкото в близкоизточната страна има съществено азерско малцинство, ситуирано в непосредствена непосредственост до Азербайджан. В амбивалентната връзка за пробутване на въздействие, съществуваща сред Техеран и Баку и обуславяна от споделените етнически (азерски) и религиозни (шиитски) съставни елементи, към този момент Азербайджан, залагайки на етническата принадлежност, печели повече, в сравнение с Иран, който се пробва да канализира въздействието си чрез веровото доктринерство. Това е част от аргументите, които обуславят общоприетата поддръжка на Техеран за Ереван, въпреки и постоянно деликатно изразявана тъкмо заради етническата и религиозна констелация на иранското население.
На второ място, Азербайджан да не се трансформира в гостоприемна среда за антииранска интензивност в района, осъществявана от Израел, Турция или НАТО. Индикациите, че Тел Авив реализира разследваща активност и оперативна работа от територията на Азербайджан, ориентирана против Ислямската република, изяснява прогресивното незадоволство на Техеран по отношение на своя северозападен комшия през последните няколко години.
На трето място, възпрепятстването на сглобяването на тюркската арка Турция - Азербайджан - Централна Азия. Въпреки напрежението по оста политически ислям (Турция) и постсъветски секуларизъм (Азербайджан, Казахстан, Туркменистан), Техеран схваща добре, че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики даде благоприятни условия за дифузия на този етнически вектор, намиращ свое институционално изражение в Организацията на тюркските страни. Това е развой, в който Турция играе ролята на локомотив, " закачащ " след себе си комбинация от тюркски нации от Анадола през Кавказ до Централна Азия. Споменатият кулоар Зангезур е образец за самобитните " релси ", по които се планува да се движи тази " тюркска железница ". Срещу нея Иран дълги години разчиташе на партньорство с Русия (Москва има и личен интерес от парирането на ислямския фракционизъм в Северен Кавказ), а неотдавна се пробва да подкрепя и да опосредства арменско-индийското съдействие като естествена противотежест на тюркския фактор в Кавказ.
На четвърто място, за Техеран е от особена значимост разликите в ползите с Русия да не надвиват по отношение на съвпадението им в обсъждания район. Оттук иранско-руското съдействие намира разнообразни проявления: било инфраструктурни планове като Международния транспортен кулоар Север - Юг, било облягането на Техеран на опита на Москва в областта на корабостроенето в Каспийско море или потребността на Русия от ирански боен хардуер около войната в Украйна. Но забавното тук е, че съответно ескалацията на спора сред Армения и Азербайджан от 2020-та година насам не способства за сплотяването на ползите сред Техеран и Москва, другояче и двете тежко глобени столици, доколкото през последните три години Русия от ден на ден се доближаваше до Баку, а Иран - до Ереван.
Не на последно място, кавказкият район е обвързван с желанието на Иран да диверсифицира своите транспортни артерии. Тук става дума, да вземем за пример, за лидираната от Техеран самодейност за свързването на Персийския залив с Черно море (това е Международният транспортен и директен кулоар Персийски залив - Черно море, в който очакван участник е и България). Или пък за създаването на другите артерии - речни и железопътни - сред Каспийско и Черно море.
Но в случай че това е по-едрият роман за ползите на Иран по отношение на Кавказ, взаимните турско-азерски планове, по този начин както те бяха показани и на миналата среща сред Алиев и Ердоган в Нахичеван, дават опция за по-детайлно прозрение по отношение на метода, по който колаборацията сред двамата държавни глави афектира стратегическите активи на Техеран в района. Така да вземем за пример, построяването на газопровода Ъгдър - Садарак (Турция - НАР) ще значи, че Иран ще загуби тежестта си като снабдител на природен газ за Нахичеван. Последното до момента се случваше посредством подписано swap-споразумение сред Иран и Азербайджан, съгласно което Техеран доставяше със лично синьо гориво НАР, против което получаваше с 15% повече такова от Азербайджан (разликата в количеството представляваше цената, която Баку заплащаше на Ислямската република).
Ако пък построяването на железопътната линия Карс - Нахичеван касае лично Турция и НАР, то нейното продължение, свързващо Нахичеван с Азербайджан към този момент кореспондира с ползите на Иран, доколкото зависи дали тя ще минава през иранска или арменска територия. Всъщност Техеран и Баку към този момент имат подписан план, съгласно който логистичната връзка - освен железопътна линия, само че и магистрален път - сред Азербайджан и НАР би трябвало да бъде трасирана през територията на Северен Иран, директно до границата на страната с Армения. По този метод Ислямската република ще си резервира основен механизъм за въздействие по отношение на Баку и Нахичеван, защото най-пряката връзка сред тях ще продължи да се реализира през иранска територия, както е и в този момент. Но с установяването на азерски надзор върху Нагорни Карабах и близките райони, ситуирани по границата с Иран, апетитът на Баку се усили.
Окрилени от слабостта на Армения и чезнещата поддръжка за нея от Русия, Баку и Анкара избират да открият директна връзка сред Азербайджан и Нахичеван през южната арменска територия. Това ще отстрани зависимостта на този маршрут от Ислямската република и ще даде подобен надзор на Азербайджан върху коридора, какъвто Баку в никакъв случай няма да получи, в случай че тази му част минава през Северен Иран. Тук приказваме за упоменатия нагоре кулоар Зангезур. Но в случай че той се осъществя, това би означавало отделяне на парче суверенитет от Армения, а дружно с него и отрязването на 44-километровата арменско-иранска граница, през която минава една от търговски артерии сред Ереван и Техеран.
Затова срещата сред Илхам Алиев и Реджеп Таийп Ердоган, извършена по-рано тази седмица в Нахичеван, бе като синтезирана заготовка на това, което афектира стратегическите активи и ползи на Иран в Южен Кавказ. И в случай че фокусът на събитията в Нагорни Карабах се концентрира върху контузията на арменското население там, то Ереван, заловен в клещите на оста Азербайджан - Турция, несъмнено не е единственият, който губи от това стичане на събитията. Спокойно можем да кажем, че Иран е гостоприемна почва за арменските сълзи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ