Стоян Добрев: Борбата стана много популярен спорт, имаме шансове за медал от Игрите в Париж
Един от най-успешните национални треньори по битка в класическия жанр Стоян Добрев е ментор на Сърбия, с който завоюва исторически 4 международни трофеи от един шампионат на планетата, гостува в предаването " Спортът във Фокус " на Радио " Фокус ". Той разяснява настоящите тематики от спорта.
Да стартираме с работата ви сега. Треньор сте в Националния тим на Сърбия при класиците, като безусловно пишете историята на сръбската битка. Под ваше управление единствено от последния международен конгрес в този спорт имате цели четирима международни първенци. Това не е постигано в никакъв случай. Как съумяхте да извършите Сърбия хегемон в този спорт?
Погледнато в този момент, към този момент като са минали тия страсти от шампионата, в действителност неповторим триумф. Може би във времето ще се оцени и ще разбере какво сме постигнали. Реално много старания положихме и за тези триумфи, като погледнеш и казваш четири, само че това са години наред доста труд, доста отдаденост, доста неизменност и съм благополучен и горделив от това нещо. Защото ти може да положиш много старания и да дадеш всичко от себе си и отново да не се получат нещата. Ние имахме шанс да се осъществят тези момчета и тоя труд и в действителност в тоя даден миг направиха битките на живота си, както се споделя, в действителност с доста мъжки битки, с доста темперамент, с доста огромно сърце реализираха тези триумфи и обърнаха изгубени срещи. Всички хора, които гледаха и които бяха очевидци на тези битки, споделиха, че с огромен темперамент са реализирани, с доста огромно предпочитание. А това е доста значимо в битката, до последната секунда да не се отказваш, до последно да се бориш. И те демонстрираха тъкмо това нещо, което ние във времето и в годините доста пъти сме го говорили, доста пъти сме работили. И аз бях им споделил преди шампионата, че семейството е още по-голяма мотивация, още по-голяма сила и в случай че те съумеят там да реализират тоя триумф, това ще се помни за доста, доста дълго време. Защото и аз 1999 година станах европейски първенец в София и до ден сегашен имам мои другари и съседи там, още си спомнят за тоя триумф. Така че аз им дадох тоя образец и им споделих: в действителност вие сте тук в положение да извършите някакъв огромен героизъм и да останете в историята на сръбската битка, за което съм доста благополучен - те го направиха.
В тима има и натурализирани състезатели, само че прави усещане, че под ваше управление подемът е в целия състав - Мате Немеш, Себастиан Над, Али Арсалан, който е родом от Иран, Зураб Датунашвили, който е родом от Грузия.
С Мате Немеш и Виктор Немеш, и Себастиан Над ние започнахме през цялото време през 2014 година и съм доста благополучен, тъй като те в действителност стигнаха своя пик и демонстрираха своя капацитет. Реално за Мате Немеш и Виктор - те са братя близнаци, като във времето по-добре започва Виктор Немеш, който също е международен първенец от 2017 година, а Мате беше в сянката на Давор Щефанек, който е международен и олимпийски първенец, и просто Мате сподели огромно самообладание и дочака своя момент, тъй като той чака накъде към пет-шест години, което по никакъв начин не е малко. Да си втори човек и постоянно да си там и да тренираш, това не е по никакъв начин малко и не е елементарно нещо. И по тази причина съм чист един тип пред себе си, че тоя път, по който тръгнахме, тоя бодлив път със Себастиан, с Виктор и Мате, ги докара до доста огромни триумфи. Мисля, че отсам натам има само олимпийския връх - това е, което имат за цел и за реализиране на фантазиите си надали не. А за Зураб Датунашвили, той е към този момент трета година при нас, три години мисля, че е при нас, и той е едно ужасно момче, което е неповторим гений. Той е саморасъл елмаз, както се споделя. Но заради неприятно стичане на събитията, за нас положително стичане на събитията, имаше спор и проблеми с Грузинската федерация, с президента на тяхната федерация - става някакъв спор, в който се сбиват един тип, и стартират някакви тежки договаряния, отиват на съд. И тъкмо това нещо те използваха, нашата федерация. Той си отдръпна обвиняванията и пристигна да се бори за нас, тъй като той искаше да приключи кариерата си, а беше в разцвета на годините си - той беше на 27-28 години тогава. Казват, че тогава са едни от най-хубавите години за битката. И хвана шанса си, както се споделя. Имахме шанс да се намерим и аз, и той, да се допълним взаимно, тъй като той в действителност е огромен гений, само че знаем, че всички гении са малко по-икономични и не се раздават на тренировките, разчитат повече на гения, само че той разбра, че би трябвало да даде максимума от себе си, тъй като две години не се беше борил на огромна сцена - това за битката е пъклен доста. Да не споделям огромна приказка, само че в международен мащаб някой да се откаже за толкоз дълго време и по-късно да се появи с такива огромни триумфи, доста рядко...има може би някъде в историята, само че той го направи. Като предходната година му беше неповторима година. Стана европейски първенец в Полша, във Варшава. Две седмици по-късно завоюва квотата за Олимпийските игри в Токио. В Токио стана трети и един месец след Токио стана международен първенец, което - за една година да вземеш три медала и да направиш четири върха, това просто е невероятно. Но ето, той сподели, че това нещо в действителност може да се случи, за което съм доста, доста, доста благополучен. И аз като треньор ставам още по-уверен и още по-амбициран, тъй като доказваш себе си, доказваш и на тях, че тоя път е в действителност верният път. И другият герой, който казахте - Али Арслани, той също пристигна преди една година при нас. Той също е доста добър герой в действителност, само че там не е имал късмет, бил е трети човек в Иран. Сега не знам по каква линия там, кардинално иранците доста рядко пускат някой - аз не знам по какъв начин нашият президент на федерацията Желко Трайкович, той съумя да направи контакта, той съумя да се контракти с тях и те го пуснаха. Просто не знам по какъв начин се случи това нещо, само че намерели са някакъв компромисен вид и са се договорили, и той пристигна в Сърбия и реализира тоя неповторим резултат за него и за страната. Но кардинално тези хора един тип направиха по-популярна битката в Сърбия и дадоха тласък на младите момчета, които идват изпод.
Стоян Добрев: Не може един Гриша Ганчев да финансира целия спорт, страната би трябвало да се вземе в ръце
" Апелирам, в случай че може страната да се обърне и да направи в спорта политически интерес "
Поехте националите на Сърбия през 2014 година, както казахте доскоро. Тогава западната ни съседка нямаше огромен триумф на интернационалната сцена в този спорт. Как ви одобриха първоначално?
Принципно аз пристигнах от България. Имахме доста положителни триумфи тук и те очевидно са следили цялата тая история и най-после пристигнаха с такова предложение. Договорихме се и започнах работа просто от някаква упоритост. Имах претекст тези двамата братя, които ви споделих - Виктор и Мате, и Себастиан, в действителност имаше и трима по-опитни борци, като Давор Щефанек, Кристиян Фрис и Александър Максимович, само че те бяха към този момент към края на кариерата си, бяха на по 28-29 години. И допускам вътрешно за себе си те не са очаквали, че могат да отидат до тия триумфи. Предполагам един от най-харизматичните спортисти, които съм имал в моята треньорска кариера - Давор Щефанек, тъкмо той промени. Той беше един от най-недисциплинираните спортисти, които съм виждал, само че също подобен огромен гений. Той разчиташе единствено на гения си. И там, в Сърбия, никой не може нищо да му каже. И той действително правеше това, което на него му е добре...но това не беше задоволително да отиде и да стане международен първенец. И ние тъкмо тези неща променихме. Имахме, естествено, доста такива спорове от началото, до момента в който си напаснем характери, до момента в който свикнат на моя жанр на работа, до момента в който повярват в това, само че когато се получиха в края на 2014 година триумфите - Давор стана международен първенец, това беше " Уау! ". Никой не вярваше и всички почнаха. В началото ни се смееха, апропо - " Хаха, сръбчетата идват ", само че след това, като стана той, нещата се обърнаха, всички идват да те поздравяват. И действително от там към този момент може да се каже, че ми потеглиха малко по-добре нещата, с цел да имат вяра момчетата и да видят, че това е пътят, който би трябвало да съумеят, различен път няма, различен път няма. И това даде огромен подтик за нашето развиване, за по-нататъшното ни развиване в кариерата на всички борци. След това Давор завоюва най-големия триумф - 35 години не са имали олимпийски първенец, и стана олимпийски първенец в Рио. Така че от там потеглиха нещата. След това Виктор Немеш стана - 2017 година, по-късно Кристиян Фрис стана европейски първенец. И по този начин до ден сегашен, вие ги знаете последните четири момчета.
Успехите ви не остават незабелязани в Сърбия, като към този момент сте бил избиран и за най-хубав треньор на годината. Бихте ли ни разказали?
В Сърбия, кардинално те си имат доста положителни треньори, в смисъл, имат положителни спортове и там е доста рядко нещо такова да се случи, да изберат различен човек. Но във времето много триумфи натрупахме и действително може би това ги е подтикнало да гласоподават за мен, за което съм доста благополучен. Наистина това е едно велико самопризнание за мен като треньор и като човек. Надявам се, че не съм ги разочаровал след тая година. Наистина това е една година, която остава в историята. Ще се борим и отсега нататък да реализираме това нещо, само че в актуалния спорт, знаете, е много, много, много мъчно. Аз имам вяра, че отново можем да стигнем до нещо такова, само че в случай че е рекъл господ и са здрави момчетата и продължим, имам контракт до Олимпиадата в Париж тук след две години, да оказа помощ още малко, в случай че мога, на тези, по-младите, тъй като на претекстът са ми младите момчета, които гледат и желаят всичко да попият от теб. От това по-хубаво няма за един треньор. Надявам се на тях да оказа помощ и естествено и аз да реализира още такива триумфи, да се потвърдя отново. Защото човек, знаете, във всяка една работа, в случай че ти не се доказваш всеки ден, няма късмет, малко по малко ще отпаднеш от кораба, както се споделя. Така че това е моята мотивация, всеки ден да се потвърждавам, всеки ден да потеглям с нов хъс, с ново предпочитание. И тъкмо това ми е на мен адреналинът, тия младите момчета.
Гриша Назарян e балкански първенец в Букурещ
Армеецът беше безусловно непогрешим
Получихте и сръбски паспорт. Ще ни разкажете ли за това? Като споделям, че оценката е извънредно достижение, тъй като за първи път сръбската страна го връчва на чужденец - не е ли по този начин?
Да, доколкото знам, не е имало подобен случай. Те нямат, да ви кажа почтено, подобен принцип на работа - да вземат непознати треньори. Те са националисти, знаете това нещо. Федерацията в лицето на нашия президент Желко Трайкович направи всичко допустимо да получа сръбско поданство и паспорт, за което казахте, за което това е огромна чест и самопризнание един тип за добре свършена работа. Реално аз съм към този момент 9 години там и девета година в Сърбия по никакъв начин не е малко. В началото не съм мислел, че мога да стигна до толкоз дълго време, само че по този начин се развиха нещата. Паснахме си, в смисъл, до момента сме точни, дават отговор на нещата, на които сме се договорили, тъй че аз не виждам причина да си потеглям. Но живот и здраве, времето ще покаже.
Тази година също не се вижда различен по-голям любимец за оценката " Треньор на годината " в Сърбия, с оглед резултатите, които са още по-големи спрямо предишни години. Все отново четирима международни първенци да извършите в самостоятелен спорт, който не е известен в Сърбия, на олимпийски спорт...
Не мога да кажа нищо, там си има публицисти, които...Сега допускам, че има спортове, които са с по-голямо лоби от нас - знаете, на всички места си има симпатизанти. Ако преценяват, че съм заслужил това нещо, ще съм доста благополучен. Ако не решат - няма никакъв проблем. Това е един тип едно самопризнание за труда ти, който си дал, което не е по никакъв начин малко. Знаете, там множеството са фенове на груповите спортове, на волейбола, на баскетбола, на водната топка, тъй че ще забележим. Декември мисля, че е анкетата, януари ли, по кое време там афишират - това не е толкоз значимо. Дай боже, в случай че стане, в действителност това ще е за историята.
Да ни кажете какъв беше отзвукът в западната ни съседка за Световното състезание по битка?
Отзвукът беше значителен. Някъде към два-три месеца преди Световното състезание федерацията наеха PR компании, които да промоцират битката, и действително да срещнат хората в Сърбия. Във времето обратно е имало триумфи, само че не е толкоз доста известна битката. Сега в последните години, след Олимпиадата взеха да чуват, че съществува този спорт в Сърбия и тогава в действителност й отдадоха огромно значение. Реално малко известността на битката се подвигна измежду децата. Сега към този момент хората те разпознават по града, като се движиш, първенците към този момент в Белград и в градовете има такива билбордове със фотоси и бяха канени всички международни първенци непрекъснато по малките екрани, по радио. Наистина преди Световното имаше огромна организация за известността на битката и продължава до ден сегашен, което е единствено плюс за нас, тъй като когато сме по-разпознаваеми, в действителност ще има и по-голямо предпочитание от дребните, от децата. И девойки - виждам, че в този момент в Сърбия се надига доста и женската битка. И това е доста добре, тъй като в Сърбия, не знам дали знаете, няма спортни учебни заведения, там всичко е на школи. Ходи се на учебно заведение и вечерта, който желае, отива на подготовка, което е доста мъчно, да отидеш да станеш професионален състезател, само че виждате, че ще оправят. Особено в групови спортове, в действителност там нещата се подвигат. Наистина нашата цел, моята цел е, в случай че можем, да запалителен повече деца за спорта битка, тъй като битката е доста тежък спорт. Борбата, няма в този момент какво да се лъжем, е контактен спорт. Той дава доста. Дори ние не приказваме тук за високоспортно майсторство, за професионален спорт, ние приказваме за обща просвета, да създадем изпод равнището, да може това дете да развие двигателни качества, да придобие много умения - това, което е нужно на едни младежи да тръгнат в живота, което ще им даде след това и старт за живота, тъй като в действителност битката е един подобен базов спорт.
Как се промени спортът битка в последните години? Виждаме от ден на ден страни да печелят медали от огромни шампионати.
Много известен стана битката. В доста страни влагат пъклен доста пари - аз това се изненадах, в смисъл в подготовка, във възобновяване, в екипировка, в присъединяване на шампионати. Това са големи средства. И действително страни, които допреди няколко години можеш да кажеш " туристи ", към този момент виждате, че се наместват в конкуренцията в огромната битка и потеглят да се потвърждават и да печелят. Защо? Защото заплащат, наемат експерти, добра организация и нещата се получават. Значи, едно от хубавите качества, когато отидох в Сърбия, беше организацията, и която е направена и президента, и действително това всичко зависи от федерацията. Федерацията прави конструкция, проект на работа, аз си давам моята стратегия, само че всички работят за нас. И действително когато има такава огромна поддръжка, нещата се получават. Знае се кой каква работа прави. И това беше, съгласно мен, огромният плюс, който на нас ни оказа помощ, даже когато сме имали сложни моменти. За мен в основата на триумфите е организацията. Виждам, че много страни към този момент това нещо го вършат. Ние не приказваме за тия страни, които са всекидневно, Турция, Русия, тези богатите страни, които имат доста средства, ние приказваме за тези, по-малките. Но към този момент виждаш, че и те потеглят, че и те влагат, че и те желаят да се потвърдят и да се чуят около спорта. Така че компликациите пред нас стоят, само че когато ти си решен и предан, шансът е доста огромен да успееш. Нали по този начин? И уповавам се, нашата цел е да спечелим, в случай че можем 3 квоти за олимпиадата, и оттова в случай че можем да спечелим на Олимпийските игри в Париж. Това е нашата цел. Но това е задачата на всяка една страна, която вие ме питахте. Сега доста по-трудно е да вземеш квота за олимпиадата в сравнение с олимпиадата да отидеш да вземеш орден, тъй като на олимпиадата са 16 индивида. Там с една среща действително отиваш в битка за медалите. Така че казусът и напрежението ще е преди олимпиадата - да се вземат квоти.
Радостин Василев завоюва сребро на балканиадата в Букурещ
Ето детайлности
Да поговорим и за родната битка. Бяхте отпред на българския народен тим дружно с Братан Ценов за интервал от 12 години. Какво си спомняте от това време?
Хубави години бяха в действителност, сложни години. Реално аз като се отхвърлих и незабавно започнах с треньорската работа. Като си млад, нямаш опит, познания, само че имаш сила, което би трябвало в треньорството, тъй като без сила, без предпочитание мъчно се получават нещата. В моите проекти като герой не съм имал някакви такива насоки, че един ден ще остана треньор, тъй като това е доста неблагодарна работа и доста сложна работа. Ти работиш с хора, незаплатена добре и действително изобщо не съм си представял, че животът ми ще се насочи в тази посока. Но по този начин се стекоха събитията. Когато пристигна време да се откажа след Олимпиадата в Сидни, Гриша Ганчев, ние бяхме тогава всички положителни борци в " Литекс ", в " Славия Литекс ", и той действително пристигна и сподели: " Започваш асистент на Братан, това е ситуацията. Чао ". И аз в един миг ни напред, ни обратно, крещя: къде, треньорска работа? И по този начин, отидох, леко крещя: Айде тук няколко месеца до момента в който се ориентирам накъде. И по този начин, година-две-три. И пристигнаха тогава в тима беше и Армен Назарян, и задачата беше около него да създадем, да вкараме млади момчета. Това ми беше на мен проекта, който за наслада успяхме да създадем. Да вземем от неговото майсторство, от неговите познания, от неговия темперамент, с цел да откраднем един тип дето се споделя, и момчетата да видят, че в действителност упражняват с един огромен герой и напредват естествено. Там се сътвориха и борци, като Николай Гергов, който е международен първенец, и Явор Янакиев - международен първенец, Христо Маринов, Иво Ангелов. Това действително е един кръг от момчета, които всички съумяха и станаха международни първенци към него, около Армен Назарян. Това успяхме да вземем. Моята цел, аз не съм, по принцип малко се отклонихме от това, само че желая да ви кажа, че привличането на непознати борци, в смисъл в тази ситуация за нас борци, или спортисти, за мен има една съществена задача: да може да вдигне равнището и да съобщи темперамент на тима. Защото когато взимаш подобен, даваш - това са големи пари да го доведеш тук, да го устроиш, да му даваш, ти би трябвало да вземеш това нещо. Не е единствено задачата да взимаш непознати състезатели, а да лишиш нашите. Защото логиката на психиката каква е? Като вземеш непознат играч, и той българинът вика, както в този момент в Сърбия: " О, няма късмет да играя. Край, завършил съм ". И това беше нашата задача - да могат тези момчета около това огромно име, в действителност да стигнат неговите качества, близко да са до него. Наистина пък те съумяха. Направихме 4-5 международни първенци от там. И аз по-късно, след няколко години се появи Елис Гури отникъде, пристигна това момче от Албания. Баща му му споделил, че в случай че желае да стане герой, може единствено в България, тук са Боян Радев, Александър Томов, и той запалил колата и пристигнал тук. И по този начин се появи Елис Гури. Ние го видяхме първоначално, крещя: Айде ще го вземем за сътрудник на Калоян Динчев. Дочака своя момент Елис - 2 години на никое място не се бори той действително, тъй като албанската федерация не му даваше позволение, и стана международен първенец 2011 година. Така че и той също е огромен темперамент, огромно сърце, и той съумя да се потвърди. И в действителност в този интервал, в който бяхме ние, спечелихме към 39 медала за 12 години. Армен Назарян стана 3 пъти международен първенец в този интервал, и както ви споделих, Христо Маринов, Явор Янакиев, Елис Гури и Иво Ангелов. А Армен стана трети в Атина, Явор Янакиев стана трети в Пекин на Олимпийските игри, което беше в действителност нещо огромно. Но тогава някак си не се оцени това нещо. Видя се, само че това за времето си бяха неповторими триумфи, тъй като в действителност времената не бяха доста лесни тогава, за спорта приказваме, за битка. Но все пак ние успяхме да реализираме тези триумфи.
Сега към този момент сте от другата страна - треньор на Сърбия. Но по какъв начин виждате родното показване на последното международно състезание? И изобщо възможностите на страната ни за оценки на Олимпийските игри в Париж огромни ли са, с кого са свързани и кои състезатели?
България, що се отнася до класическата битка, са доста добре. В смисъл имат тим, който в действителност дава предпоставки за положително показване. Вече отсам натам е въпрос да се резервира, да са здрави, добра подготовка да създадат и да имат шанс. Отборът по този начин като го виждам, Едмонд Назарян, който настина е доста огромен гений, оттова имаш Кирил Милов, който също е към този момент понатрупал опит, има към този момент няколко медала. Тази година стана първи на Европейското, втори на международното. Те са там, в международната битка. Всичко е в техните ръце - да са съществени, да работят, да доближат оптималния капацитет, който го имат. Имат и още Айк Мнацаканян, който е 77 кг действително, и други млади момчета, които са в други категории. Но действително като тим в действителност има вероятност. Желая им триумф. Дано всичко да е наред и те вземат орден. Имат шансове да вземат орден на Олимпиадата.
Трима класици на ЦСКА отпътуват за балканското състезание в Букурещ
Ето кои са те
Кога изтича договорът ви със сръбския народен тим и мислил сте вид да се върнете отпред на българския още веднъж в тандем с Братан Ценов, който сега управлява класиците?
Договорът ми е до Олимпиадата в Париж, още 2 години, и по-късно към този момент каквото сабя покаже, ще забележим накъде ще продължим. Първо, да приключим там обикновено връзките със Сърбия и с момчетата, с тима да приключим Олимпиадата. Да се надяваме, че всичко ще е обикновено, живи, здрави, и на кое най-много нашата сложена цел е да създадем резултат, а резултатът е медали да има. А за по-нататък не мога да кажа, надалеч е. Сигурно, един ден допускам, че ще се върна тук. Макар че и там имам вероятност. Но в живота не може да кажеш някаква последна цел да имаш, тъй че Бог ще покаже накъде ще продължим.
Под първото ви управление на българския народен тим Армен Назарян стана международен първенец. Блазни ли ви мисълта да извършите още един международен първенец с фамилия Назарян за България, а за какво не и двама с оглед обстоятелството, че и дребният Гриша, с изключение на Едмонд, потегля по стъпките на татко си и брат си?
Да ви кажа почтено, нищо не се знае. Просто преди време ние тръгнахме един до друг с Армен, не съм мислил, че в миналото ще съм му треньор и ще му оказа помощ да успее да стане международен първенец. Така че в никакъв случай не казвай " Не ". Не можеш да кажеш в този момент: не, няма късмет. Съдбата си знае. Предполагам, че в случай че се отдаде такава опция, с удоволствие бих оказал помощ. Моята работа, треньорската, знаете, аз съм така наречен " помагащ " на момчетата, колкото може да се развият, да им оказа помощ да покажат максимума от своите благоприятни условия. Еди има в действителност огромни благоприятни условия, огромни качества. Кой знае, един ден може и да му оказа помощ. Може да стане и той, в случай че до тогава не е станал, въпреки че има огромни качества.
Добре, за край имате ли още нещо забавно, което да добавите и което да бъде забавно за нашите слушатели?
Интересното е, че човек не знае какво му е подготвила ориста. Аз мога да кажа на всички слушатели на Радио " Фокус " да имат вяра в себе си, да са упорити, да са търпеливи и в никакъв случай не се знае по кое време ще ви излезе шанса. Ако преследваш фантазията си с цялото си сърце и души, това нещо се получава. Доказателство са триумфите, които постигнахме. Така стимулирам и моите момчета, по този начин стимулирам и себе си да продължаваш напред всеки божи ден и да гониш своите цели. И когато си откровен, когато даваш сърце и душа, нещата се получават.
Да стартираме с работата ви сега. Треньор сте в Националния тим на Сърбия при класиците, като безусловно пишете историята на сръбската битка. Под ваше управление единствено от последния международен конгрес в този спорт имате цели четирима международни първенци. Това не е постигано в никакъв случай. Как съумяхте да извършите Сърбия хегемон в този спорт?
Погледнато в този момент, към този момент като са минали тия страсти от шампионата, в действителност неповторим триумф. Може би във времето ще се оцени и ще разбере какво сме постигнали. Реално много старания положихме и за тези триумфи, като погледнеш и казваш четири, само че това са години наред доста труд, доста отдаденост, доста неизменност и съм благополучен и горделив от това нещо. Защото ти може да положиш много старания и да дадеш всичко от себе си и отново да не се получат нещата. Ние имахме шанс да се осъществят тези момчета и тоя труд и в действителност в тоя даден миг направиха битките на живота си, както се споделя, в действителност с доста мъжки битки, с доста темперамент, с доста огромно сърце реализираха тези триумфи и обърнаха изгубени срещи. Всички хора, които гледаха и които бяха очевидци на тези битки, споделиха, че с огромен темперамент са реализирани, с доста огромно предпочитание. А това е доста значимо в битката, до последната секунда да не се отказваш, до последно да се бориш. И те демонстрираха тъкмо това нещо, което ние във времето и в годините доста пъти сме го говорили, доста пъти сме работили. И аз бях им споделил преди шампионата, че семейството е още по-голяма мотивация, още по-голяма сила и в случай че те съумеят там да реализират тоя триумф, това ще се помни за доста, доста дълго време. Защото и аз 1999 година станах европейски първенец в София и до ден сегашен имам мои другари и съседи там, още си спомнят за тоя триумф. Така че аз им дадох тоя образец и им споделих: в действителност вие сте тук в положение да извършите някакъв огромен героизъм и да останете в историята на сръбската битка, за което съм доста благополучен - те го направиха.
В тима има и натурализирани състезатели, само че прави усещане, че под ваше управление подемът е в целия състав - Мате Немеш, Себастиан Над, Али Арсалан, който е родом от Иран, Зураб Датунашвили, който е родом от Грузия.
С Мате Немеш и Виктор Немеш, и Себастиан Над ние започнахме през цялото време през 2014 година и съм доста благополучен, тъй като те в действителност стигнаха своя пик и демонстрираха своя капацитет. Реално за Мате Немеш и Виктор - те са братя близнаци, като във времето по-добре започва Виктор Немеш, който също е международен първенец от 2017 година, а Мате беше в сянката на Давор Щефанек, който е международен и олимпийски първенец, и просто Мате сподели огромно самообладание и дочака своя момент, тъй като той чака накъде към пет-шест години, което по никакъв начин не е малко. Да си втори човек и постоянно да си там и да тренираш, това не е по никакъв начин малко и не е елементарно нещо. И по тази причина съм чист един тип пред себе си, че тоя път, по който тръгнахме, тоя бодлив път със Себастиан, с Виктор и Мате, ги докара до доста огромни триумфи. Мисля, че отсам натам има само олимпийския връх - това е, което имат за цел и за реализиране на фантазиите си надали не. А за Зураб Датунашвили, той е към този момент трета година при нас, три години мисля, че е при нас, и той е едно ужасно момче, което е неповторим гений. Той е саморасъл елмаз, както се споделя. Но заради неприятно стичане на събитията, за нас положително стичане на събитията, имаше спор и проблеми с Грузинската федерация, с президента на тяхната федерация - става някакъв спор, в който се сбиват един тип, и стартират някакви тежки договаряния, отиват на съд. И тъкмо това нещо те използваха, нашата федерация. Той си отдръпна обвиняванията и пристигна да се бори за нас, тъй като той искаше да приключи кариерата си, а беше в разцвета на годините си - той беше на 27-28 години тогава. Казват, че тогава са едни от най-хубавите години за битката. И хвана шанса си, както се споделя. Имахме шанс да се намерим и аз, и той, да се допълним взаимно, тъй като той в действителност е огромен гений, само че знаем, че всички гении са малко по-икономични и не се раздават на тренировките, разчитат повече на гения, само че той разбра, че би трябвало да даде максимума от себе си, тъй като две години не се беше борил на огромна сцена - това за битката е пъклен доста. Да не споделям огромна приказка, само че в международен мащаб някой да се откаже за толкоз дълго време и по-късно да се появи с такива огромни триумфи, доста рядко...има може би някъде в историята, само че той го направи. Като предходната година му беше неповторима година. Стана европейски първенец в Полша, във Варшава. Две седмици по-късно завоюва квотата за Олимпийските игри в Токио. В Токио стана трети и един месец след Токио стана международен първенец, което - за една година да вземеш три медала и да направиш четири върха, това просто е невероятно. Но ето, той сподели, че това нещо в действителност може да се случи, за което съм доста, доста, доста благополучен. И аз като треньор ставам още по-уверен и още по-амбициран, тъй като доказваш себе си, доказваш и на тях, че тоя път е в действителност верният път. И другият герой, който казахте - Али Арслани, той също пристигна преди една година при нас. Той също е доста добър герой в действителност, само че там не е имал късмет, бил е трети човек в Иран. Сега не знам по каква линия там, кардинално иранците доста рядко пускат някой - аз не знам по какъв начин нашият президент на федерацията Желко Трайкович, той съумя да направи контакта, той съумя да се контракти с тях и те го пуснаха. Просто не знам по какъв начин се случи това нещо, само че намерели са някакъв компромисен вид и са се договорили, и той пристигна в Сърбия и реализира тоя неповторим резултат за него и за страната. Но кардинално тези хора един тип направиха по-популярна битката в Сърбия и дадоха тласък на младите момчета, които идват изпод.
Стоян Добрев: Не може един Гриша Ганчев да финансира целия спорт, страната би трябвало да се вземе в ръце
" Апелирам, в случай че може страната да се обърне и да направи в спорта политически интерес "
Поехте националите на Сърбия през 2014 година, както казахте доскоро. Тогава западната ни съседка нямаше огромен триумф на интернационалната сцена в този спорт. Как ви одобриха първоначално?
Принципно аз пристигнах от България. Имахме доста положителни триумфи тук и те очевидно са следили цялата тая история и най-после пристигнаха с такова предложение. Договорихме се и започнах работа просто от някаква упоритост. Имах претекст тези двамата братя, които ви споделих - Виктор и Мате, и Себастиан, в действителност имаше и трима по-опитни борци, като Давор Щефанек, Кристиян Фрис и Александър Максимович, само че те бяха към този момент към края на кариерата си, бяха на по 28-29 години. И допускам вътрешно за себе си те не са очаквали, че могат да отидат до тия триумфи. Предполагам един от най-харизматичните спортисти, които съм имал в моята треньорска кариера - Давор Щефанек, тъкмо той промени. Той беше един от най-недисциплинираните спортисти, които съм виждал, само че също подобен огромен гений. Той разчиташе единствено на гения си. И там, в Сърбия, никой не може нищо да му каже. И той действително правеше това, което на него му е добре...но това не беше задоволително да отиде и да стане международен първенец. И ние тъкмо тези неща променихме. Имахме, естествено, доста такива спорове от началото, до момента в който си напаснем характери, до момента в който свикнат на моя жанр на работа, до момента в който повярват в това, само че когато се получиха в края на 2014 година триумфите - Давор стана международен първенец, това беше " Уау! ". Никой не вярваше и всички почнаха. В началото ни се смееха, апропо - " Хаха, сръбчетата идват ", само че след това, като стана той, нещата се обърнаха, всички идват да те поздравяват. И действително от там към този момент може да се каже, че ми потеглиха малко по-добре нещата, с цел да имат вяра момчетата и да видят, че това е пътят, който би трябвало да съумеят, различен път няма, различен път няма. И това даде огромен подтик за нашето развиване, за по-нататъшното ни развиване в кариерата на всички борци. След това Давор завоюва най-големия триумф - 35 години не са имали олимпийски първенец, и стана олимпийски първенец в Рио. Така че от там потеглиха нещата. След това Виктор Немеш стана - 2017 година, по-късно Кристиян Фрис стана европейски първенец. И по този начин до ден сегашен, вие ги знаете последните четири момчета.
Успехите ви не остават незабелязани в Сърбия, като към този момент сте бил избиран и за най-хубав треньор на годината. Бихте ли ни разказали?
В Сърбия, кардинално те си имат доста положителни треньори, в смисъл, имат положителни спортове и там е доста рядко нещо такова да се случи, да изберат различен човек. Но във времето много триумфи натрупахме и действително може би това ги е подтикнало да гласоподават за мен, за което съм доста благополучен. Наистина това е едно велико самопризнание за мен като треньор и като човек. Надявам се, че не съм ги разочаровал след тая година. Наистина това е една година, която остава в историята. Ще се борим и отсега нататък да реализираме това нещо, само че в актуалния спорт, знаете, е много, много, много мъчно. Аз имам вяра, че отново можем да стигнем до нещо такова, само че в случай че е рекъл господ и са здрави момчетата и продължим, имам контракт до Олимпиадата в Париж тук след две години, да оказа помощ още малко, в случай че мога, на тези, по-младите, тъй като на претекстът са ми младите момчета, които гледат и желаят всичко да попият от теб. От това по-хубаво няма за един треньор. Надявам се на тях да оказа помощ и естествено и аз да реализира още такива триумфи, да се потвърдя отново. Защото човек, знаете, във всяка една работа, в случай че ти не се доказваш всеки ден, няма късмет, малко по малко ще отпаднеш от кораба, както се споделя. Така че това е моята мотивация, всеки ден да се потвърждавам, всеки ден да потеглям с нов хъс, с ново предпочитание. И тъкмо това ми е на мен адреналинът, тия младите момчета.
Гриша Назарян e балкански първенец в Букурещ
Армеецът беше безусловно непогрешим
Получихте и сръбски паспорт. Ще ни разкажете ли за това? Като споделям, че оценката е извънредно достижение, тъй като за първи път сръбската страна го връчва на чужденец - не е ли по този начин?
Да, доколкото знам, не е имало подобен случай. Те нямат, да ви кажа почтено, подобен принцип на работа - да вземат непознати треньори. Те са националисти, знаете това нещо. Федерацията в лицето на нашия президент Желко Трайкович направи всичко допустимо да получа сръбско поданство и паспорт, за което казахте, за което това е огромна чест и самопризнание един тип за добре свършена работа. Реално аз съм към този момент 9 години там и девета година в Сърбия по никакъв начин не е малко. В началото не съм мислел, че мога да стигна до толкоз дълго време, само че по този начин се развиха нещата. Паснахме си, в смисъл, до момента сме точни, дават отговор на нещата, на които сме се договорили, тъй че аз не виждам причина да си потеглям. Но живот и здраве, времето ще покаже.
Тази година също не се вижда различен по-голям любимец за оценката " Треньор на годината " в Сърбия, с оглед резултатите, които са още по-големи спрямо предишни години. Все отново четирима международни първенци да извършите в самостоятелен спорт, който не е известен в Сърбия, на олимпийски спорт...
Не мога да кажа нищо, там си има публицисти, които...Сега допускам, че има спортове, които са с по-голямо лоби от нас - знаете, на всички места си има симпатизанти. Ако преценяват, че съм заслужил това нещо, ще съм доста благополучен. Ако не решат - няма никакъв проблем. Това е един тип едно самопризнание за труда ти, който си дал, което не е по никакъв начин малко. Знаете, там множеството са фенове на груповите спортове, на волейбола, на баскетбола, на водната топка, тъй че ще забележим. Декември мисля, че е анкетата, януари ли, по кое време там афишират - това не е толкоз значимо. Дай боже, в случай че стане, в действителност това ще е за историята.
Да ни кажете какъв беше отзвукът в западната ни съседка за Световното състезание по битка?
Отзвукът беше значителен. Някъде към два-три месеца преди Световното състезание федерацията наеха PR компании, които да промоцират битката, и действително да срещнат хората в Сърбия. Във времето обратно е имало триумфи, само че не е толкоз доста известна битката. Сега в последните години, след Олимпиадата взеха да чуват, че съществува този спорт в Сърбия и тогава в действителност й отдадоха огромно значение. Реално малко известността на битката се подвигна измежду децата. Сега към този момент хората те разпознават по града, като се движиш, първенците към този момент в Белград и в градовете има такива билбордове със фотоси и бяха канени всички международни първенци непрекъснато по малките екрани, по радио. Наистина преди Световното имаше огромна организация за известността на битката и продължава до ден сегашен, което е единствено плюс за нас, тъй като когато сме по-разпознаваеми, в действителност ще има и по-голямо предпочитание от дребните, от децата. И девойки - виждам, че в този момент в Сърбия се надига доста и женската битка. И това е доста добре, тъй като в Сърбия, не знам дали знаете, няма спортни учебни заведения, там всичко е на школи. Ходи се на учебно заведение и вечерта, който желае, отива на подготовка, което е доста мъчно, да отидеш да станеш професионален състезател, само че виждате, че ще оправят. Особено в групови спортове, в действителност там нещата се подвигат. Наистина нашата цел, моята цел е, в случай че можем, да запалителен повече деца за спорта битка, тъй като битката е доста тежък спорт. Борбата, няма в този момент какво да се лъжем, е контактен спорт. Той дава доста. Дори ние не приказваме тук за високоспортно майсторство, за професионален спорт, ние приказваме за обща просвета, да създадем изпод равнището, да може това дете да развие двигателни качества, да придобие много умения - това, което е нужно на едни младежи да тръгнат в живота, което ще им даде след това и старт за живота, тъй като в действителност битката е един подобен базов спорт.
Как се промени спортът битка в последните години? Виждаме от ден на ден страни да печелят медали от огромни шампионати.
Много известен стана битката. В доста страни влагат пъклен доста пари - аз това се изненадах, в смисъл в подготовка, във възобновяване, в екипировка, в присъединяване на шампионати. Това са големи средства. И действително страни, които допреди няколко години можеш да кажеш " туристи ", към този момент виждате, че се наместват в конкуренцията в огромната битка и потеглят да се потвърждават и да печелят. Защо? Защото заплащат, наемат експерти, добра организация и нещата се получават. Значи, едно от хубавите качества, когато отидох в Сърбия, беше организацията, и която е направена и президента, и действително това всичко зависи от федерацията. Федерацията прави конструкция, проект на работа, аз си давам моята стратегия, само че всички работят за нас. И действително когато има такава огромна поддръжка, нещата се получават. Знае се кой каква работа прави. И това беше, съгласно мен, огромният плюс, който на нас ни оказа помощ, даже когато сме имали сложни моменти. За мен в основата на триумфите е организацията. Виждам, че много страни към този момент това нещо го вършат. Ние не приказваме за тия страни, които са всекидневно, Турция, Русия, тези богатите страни, които имат доста средства, ние приказваме за тези, по-малките. Но към този момент виждаш, че и те потеглят, че и те влагат, че и те желаят да се потвърдят и да се чуят около спорта. Така че компликациите пред нас стоят, само че когато ти си решен и предан, шансът е доста огромен да успееш. Нали по този начин? И уповавам се, нашата цел е да спечелим, в случай че можем 3 квоти за олимпиадата, и оттова в случай че можем да спечелим на Олимпийските игри в Париж. Това е нашата цел. Но това е задачата на всяка една страна, която вие ме питахте. Сега доста по-трудно е да вземеш квота за олимпиадата в сравнение с олимпиадата да отидеш да вземеш орден, тъй като на олимпиадата са 16 индивида. Там с една среща действително отиваш в битка за медалите. Така че казусът и напрежението ще е преди олимпиадата - да се вземат квоти.
Радостин Василев завоюва сребро на балканиадата в Букурещ
Ето детайлности
Да поговорим и за родната битка. Бяхте отпред на българския народен тим дружно с Братан Ценов за интервал от 12 години. Какво си спомняте от това време?
Хубави години бяха в действителност, сложни години. Реално аз като се отхвърлих и незабавно започнах с треньорската работа. Като си млад, нямаш опит, познания, само че имаш сила, което би трябвало в треньорството, тъй като без сила, без предпочитание мъчно се получават нещата. В моите проекти като герой не съм имал някакви такива насоки, че един ден ще остана треньор, тъй като това е доста неблагодарна работа и доста сложна работа. Ти работиш с хора, незаплатена добре и действително изобщо не съм си представял, че животът ми ще се насочи в тази посока. Но по този начин се стекоха събитията. Когато пристигна време да се откажа след Олимпиадата в Сидни, Гриша Ганчев, ние бяхме тогава всички положителни борци в " Литекс ", в " Славия Литекс ", и той действително пристигна и сподели: " Започваш асистент на Братан, това е ситуацията. Чао ". И аз в един миг ни напред, ни обратно, крещя: къде, треньорска работа? И по този начин, отидох, леко крещя: Айде тук няколко месеца до момента в който се ориентирам накъде. И по този начин, година-две-три. И пристигнаха тогава в тима беше и Армен Назарян, и задачата беше около него да създадем, да вкараме млади момчета. Това ми беше на мен проекта, който за наслада успяхме да създадем. Да вземем от неговото майсторство, от неговите познания, от неговия темперамент, с цел да откраднем един тип дето се споделя, и момчетата да видят, че в действителност упражняват с един огромен герой и напредват естествено. Там се сътвориха и борци, като Николай Гергов, който е международен първенец, и Явор Янакиев - международен първенец, Христо Маринов, Иво Ангелов. Това действително е един кръг от момчета, които всички съумяха и станаха международни първенци към него, около Армен Назарян. Това успяхме да вземем. Моята цел, аз не съм, по принцип малко се отклонихме от това, само че желая да ви кажа, че привличането на непознати борци, в смисъл в тази ситуация за нас борци, или спортисти, за мен има една съществена задача: да може да вдигне равнището и да съобщи темперамент на тима. Защото когато взимаш подобен, даваш - това са големи пари да го доведеш тук, да го устроиш, да му даваш, ти би трябвало да вземеш това нещо. Не е единствено задачата да взимаш непознати състезатели, а да лишиш нашите. Защото логиката на психиката каква е? Като вземеш непознат играч, и той българинът вика, както в този момент в Сърбия: " О, няма късмет да играя. Край, завършил съм ". И това беше нашата задача - да могат тези момчета около това огромно име, в действителност да стигнат неговите качества, близко да са до него. Наистина пък те съумяха. Направихме 4-5 международни първенци от там. И аз по-късно, след няколко години се появи Елис Гури отникъде, пристигна това момче от Албания. Баща му му споделил, че в случай че желае да стане герой, може единствено в България, тук са Боян Радев, Александър Томов, и той запалил колата и пристигнал тук. И по този начин се появи Елис Гури. Ние го видяхме първоначално, крещя: Айде ще го вземем за сътрудник на Калоян Динчев. Дочака своя момент Елис - 2 години на никое място не се бори той действително, тъй като албанската федерация не му даваше позволение, и стана международен първенец 2011 година. Така че и той също е огромен темперамент, огромно сърце, и той съумя да се потвърди. И в действителност в този интервал, в който бяхме ние, спечелихме към 39 медала за 12 години. Армен Назарян стана 3 пъти международен първенец в този интервал, и както ви споделих, Христо Маринов, Явор Янакиев, Елис Гури и Иво Ангелов. А Армен стана трети в Атина, Явор Янакиев стана трети в Пекин на Олимпийските игри, което беше в действителност нещо огромно. Но тогава някак си не се оцени това нещо. Видя се, само че това за времето си бяха неповторими триумфи, тъй като в действителност времената не бяха доста лесни тогава, за спорта приказваме, за битка. Но все пак ние успяхме да реализираме тези триумфи.
Сега към този момент сте от другата страна - треньор на Сърбия. Но по какъв начин виждате родното показване на последното международно състезание? И изобщо възможностите на страната ни за оценки на Олимпийските игри в Париж огромни ли са, с кого са свързани и кои състезатели?
България, що се отнася до класическата битка, са доста добре. В смисъл имат тим, който в действителност дава предпоставки за положително показване. Вече отсам натам е въпрос да се резервира, да са здрави, добра подготовка да създадат и да имат шанс. Отборът по този начин като го виждам, Едмонд Назарян, който настина е доста огромен гений, оттова имаш Кирил Милов, който също е към този момент понатрупал опит, има към този момент няколко медала. Тази година стана първи на Европейското, втори на международното. Те са там, в международната битка. Всичко е в техните ръце - да са съществени, да работят, да доближат оптималния капацитет, който го имат. Имат и още Айк Мнацаканян, който е 77 кг действително, и други млади момчета, които са в други категории. Но действително като тим в действителност има вероятност. Желая им триумф. Дано всичко да е наред и те вземат орден. Имат шансове да вземат орден на Олимпиадата.
Трима класици на ЦСКА отпътуват за балканското състезание в Букурещ
Ето кои са те
Кога изтича договорът ви със сръбския народен тим и мислил сте вид да се върнете отпред на българския още веднъж в тандем с Братан Ценов, който сега управлява класиците?
Договорът ми е до Олимпиадата в Париж, още 2 години, и по-късно към този момент каквото сабя покаже, ще забележим накъде ще продължим. Първо, да приключим там обикновено връзките със Сърбия и с момчетата, с тима да приключим Олимпиадата. Да се надяваме, че всичко ще е обикновено, живи, здрави, и на кое най-много нашата сложена цел е да създадем резултат, а резултатът е медали да има. А за по-нататък не мога да кажа, надалеч е. Сигурно, един ден допускам, че ще се върна тук. Макар че и там имам вероятност. Но в живота не може да кажеш някаква последна цел да имаш, тъй че Бог ще покаже накъде ще продължим.
Под първото ви управление на българския народен тим Армен Назарян стана международен първенец. Блазни ли ви мисълта да извършите още един международен първенец с фамилия Назарян за България, а за какво не и двама с оглед обстоятелството, че и дребният Гриша, с изключение на Едмонд, потегля по стъпките на татко си и брат си?
Да ви кажа почтено, нищо не се знае. Просто преди време ние тръгнахме един до друг с Армен, не съм мислил, че в миналото ще съм му треньор и ще му оказа помощ да успее да стане международен първенец. Така че в никакъв случай не казвай " Не ". Не можеш да кажеш в този момент: не, няма късмет. Съдбата си знае. Предполагам, че в случай че се отдаде такава опция, с удоволствие бих оказал помощ. Моята работа, треньорската, знаете, аз съм така наречен " помагащ " на момчетата, колкото може да се развият, да им оказа помощ да покажат максимума от своите благоприятни условия. Еди има в действителност огромни благоприятни условия, огромни качества. Кой знае, един ден може и да му оказа помощ. Може да стане и той, в случай че до тогава не е станал, въпреки че има огромни качества.
Добре, за край имате ли още нещо забавно, което да добавите и което да бъде забавно за нашите слушатели?
Интересното е, че човек не знае какво му е подготвила ориста. Аз мога да кажа на всички слушатели на Радио " Фокус " да имат вяра в себе си, да са упорити, да са търпеливи и в никакъв случай не се знае по кое време ще ви излезе шанса. Ако преследваш фантазията си с цялото си сърце и души, това нещо се получава. Доказателство са триумфите, които постигнахме. Така стимулирам и моите момчета, по този начин стимулирам и себе си да продължаваш напред всеки божи ден и да гониш своите цели. И когато си откровен, когато даваш сърце и душа, нещата се получават.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ