Спектакъл с награда Аскеер за най-добро представление гостува в Пловдив
Един от най-успешните български режисьори в чужбина – Иван Пантелеев се завърна след 20-годишно неявяване на родната театрална сцена. И не къде да е, а на Голяма сцена на Народния спектакъл " Иван Вазов ", с цел да сложи фамозната пиеса на Максим Горки " Дачници ". Спектакълът, който пловдивчани ще видят на 19 ноември в 19 часа в ГДК " Борис Христов “, носи провокативното заглавие " NeoДачници " – заглавие, " родено " от общата работа на режисьора и актьорите в първите няколко подготовки.
Спектакълът беше отличен на тазгодишните Аскеери като най-хубаво зрелище! " Дълго умувах по какъв начин да променим заглавието и в последна сметка благодарение на актьорите се спряхме на този работен вид. " Дачници " е пиеса, доста играна и поставяна в България, само че това заглавие не значи безусловно нищо, на български език такава дума не просто не съществува. Аз не си припомням у нас да е имало хора, които живеят по вилите си, тези " дачники ", както е на съветски език.
И по този начин, към остарялата неточност, в този момент ние прибавяме още една. Като прибавим и фонетичната непосредственост с думата " неудачници ", получаваме един конгломерат от неточности. Който безусловно тъкмо дава отговор на момента, в който сме се срещнали и работим. Заглавието " NeoДачници " няма искания да звучи интелектуално, в противен случай – то има доста общо с шегата, с недоразумението, с това живеене на кръстопът, когато една доста остаряла просвета, античната, се припокрива със символност от близкото минало и се получава нещо, което не е нито едното, нито другото.
" Не зная за какво хората имат предубеждения към Горки – той в действителност е доста съвременен създател, защото се занимава с едно общество в преход, в което никой не е квалифициран за новото. Новото просто се надушва, то е като пролет, то е духът на утопиите, на очакванията, на момента, в който седиш пред прага със запретнати ръкави и не знаеш от кое място да започнеш… Денят, в който на процедура живеем и ние ", изясни Иван Пантелеев избора си на тази точно пиеса за завръщането си на родна сцена.
Подборът на Иван Пантелеев в действителност включва едни от най-изявените имена от сцената на Народния спектакъл – Александра Василева, Владимир Карамазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Иван Юруков, Николай Урумов, Радена Вълканова, Рашко Младенов, Стефания Колева, Теодора Духовникова, Христо Петков, Юлиан Вергов.
" Преди да избера актьорския състав, имаше един интервал, в който всяка седмица ходех по няколко пъти на спектакъл, и по този начин се стопирах навръх тези имена. Щастлив съм, че имам опцията да работя с толкоз положителни и съществени актьори, тъй като тук няма основни герои, а кръг от облици, това е ансамблова пиеса, която творим дружно. И аз ще съм най-доволен, в случай че на премиерата нямаме подготвен артикул, тъй като театърът не е артикул, а развой ", добави Пантелеев.
Написана през 1904 година, " Дачници “ на Максим Горки не е нито покруса, нито комедия. Жанровото й подзаглавие е " подиуми “, а ние най-често я възприемаме като драма, в която по думите на един от героите " никой няма да почине ". Всички остават живи, само че за някои животът е тежко задължение, а за други продължение на търсенето на " пътя към по-добър живот ".
Всички герои в пиесата съществуват измежду илюзиите за самите себе си и за близките и в действителност са се трансформирали в комични герои, които Горки с горест и жлъч назовава " дачници ", т.е. краткотрайно пребиваващи на това място, прекарващи живота си безшумно и безсмислено на вилата. Но в това време вътре в себе си тези образовани, само че нестабилни и неуверени в себе си хора, схващат, че този живот не ги устройва, че той не е същинският, само че не са в положение да трансформират нищо. Всички те са недоволни от сегашното си, което по думите на един от героите наподобява на " страшилище, изискващо от тях жертви и невъзможни старания ".
Иван Пантелеев е един от най-успешните български режисьори. Завършва Театрална постановка в НАТФИЗ, след което осъществя планове в София, Рига, Авиньон, Щутгарт, Цюрих, Люцерн и други В Германия е режисьор в две от най-легендарните театрални пространства в Берлин – Дойчес спектакъл и Фолксбюне. През 2016 година постановката му " В очакване на Годо “ с присъединяване на Самуел Финци беше показана и пред българска аудитория като част от платформата " Световен спектакъл в София “.
Спектакълът беше отличен на тазгодишните Аскеери като най-хубаво зрелище! " Дълго умувах по какъв начин да променим заглавието и в последна сметка благодарение на актьорите се спряхме на този работен вид. " Дачници " е пиеса, доста играна и поставяна в България, само че това заглавие не значи безусловно нищо, на български език такава дума не просто не съществува. Аз не си припомням у нас да е имало хора, които живеят по вилите си, тези " дачники ", както е на съветски език.
И по този начин, към остарялата неточност, в този момент ние прибавяме още една. Като прибавим и фонетичната непосредственост с думата " неудачници ", получаваме един конгломерат от неточности. Който безусловно тъкмо дава отговор на момента, в който сме се срещнали и работим. Заглавието " NeoДачници " няма искания да звучи интелектуално, в противен случай – то има доста общо с шегата, с недоразумението, с това живеене на кръстопът, когато една доста остаряла просвета, античната, се припокрива със символност от близкото минало и се получава нещо, което не е нито едното, нито другото.
" Не зная за какво хората имат предубеждения към Горки – той в действителност е доста съвременен създател, защото се занимава с едно общество в преход, в което никой не е квалифициран за новото. Новото просто се надушва, то е като пролет, то е духът на утопиите, на очакванията, на момента, в който седиш пред прага със запретнати ръкави и не знаеш от кое място да започнеш… Денят, в който на процедура живеем и ние ", изясни Иван Пантелеев избора си на тази точно пиеса за завръщането си на родна сцена.
Подборът на Иван Пантелеев в действителност включва едни от най-изявените имена от сцената на Народния спектакъл – Александра Василева, Владимир Карамазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Иван Юруков, Николай Урумов, Радена Вълканова, Рашко Младенов, Стефания Колева, Теодора Духовникова, Христо Петков, Юлиан Вергов.
" Преди да избера актьорския състав, имаше един интервал, в който всяка седмица ходех по няколко пъти на спектакъл, и по този начин се стопирах навръх тези имена. Щастлив съм, че имам опцията да работя с толкоз положителни и съществени актьори, тъй като тук няма основни герои, а кръг от облици, това е ансамблова пиеса, която творим дружно. И аз ще съм най-доволен, в случай че на премиерата нямаме подготвен артикул, тъй като театърът не е артикул, а развой ", добави Пантелеев.
Написана през 1904 година, " Дачници “ на Максим Горки не е нито покруса, нито комедия. Жанровото й подзаглавие е " подиуми “, а ние най-често я възприемаме като драма, в която по думите на един от героите " никой няма да почине ". Всички остават живи, само че за някои животът е тежко задължение, а за други продължение на търсенето на " пътя към по-добър живот ".
Всички герои в пиесата съществуват измежду илюзиите за самите себе си и за близките и в действителност са се трансформирали в комични герои, които Горки с горест и жлъч назовава " дачници ", т.е. краткотрайно пребиваващи на това място, прекарващи живота си безшумно и безсмислено на вилата. Но в това време вътре в себе си тези образовани, само че нестабилни и неуверени в себе си хора, схващат, че този живот не ги устройва, че той не е същинският, само че не са в положение да трансформират нищо. Всички те са недоволни от сегашното си, което по думите на един от героите наподобява на " страшилище, изискващо от тях жертви и невъзможни старания ".
Иван Пантелеев е един от най-успешните български режисьори. Завършва Театрална постановка в НАТФИЗ, след което осъществя планове в София, Рига, Авиньон, Щутгарт, Цюрих, Люцерн и други В Германия е режисьор в две от най-легендарните театрални пространства в Берлин – Дойчес спектакъл и Фолксбюне. През 2016 година постановката му " В очакване на Годо “ с присъединяване на Самуел Финци беше показана и пред българска аудитория като част от платформата " Световен спектакъл в София “.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ