Златно влакно, носено от императори, възкръсна след 2000 години
Един от най-ценните материали от древността – първокласното „ златно влакно на морето “ , непокътнато за хора като римските императори – е възкръсналo след 2000 години , написа.
Често предлагана като ентусиазъм за „ Златното руно “ от гръцките легенди, морската коприна се създава от „ бисусните “ влакна, отделяни от мидата Pinna nobilis, огромен тип мида, произхождаща от Средиземно море, с цел да я закрепи към скалите на морското дъно.
Морската коприна е била ценена поради това, че е лека, топла и по-фина от елементарната коприна, само че също и поради преливащия си, златист цвят, който не избледнявал.
Екологичният крах, несъразмерният лов на риба и замърсяването на морската среда обаче доведоха до заплашен статут на P. nobilis , като събирането на мидата е неразрешено, а изкуството на предене на бисусна нишка в този момент е лимитирано до единствено няколко индивида.
Сега обаче професор Донг Су Хванг от Южнокорейския университет за просвета и технологии Поханг и сътрудниците му са изпредли морска коприна от „ отпадъчния “ непряк артикул на отглеждани в търговски стопанства миди – и са разкрили тайната на трайния ѝ цвят.
Golden Fiber Worn by Emperors Resurrected After 2,000 Years
— #TuckFrump (@realTuckFrumper)
В своето изследване Хванг и сътрудниците му се концентрираха върху различен тип „ черепица “, Atrina pectinata , който се култивира край крайбрежията на Корея за храна.
Точно както застрашения си братовчед P. nobilis , A. pectinata отделя бисусни влакна, с цел да се закотви за морското дъно.
Изследователите открили, че тези влакна са химически и физически сходни на тези, създадени от P. nobilis , и също така могат да бъдат обработени, с цел да се пресъздаде златна морска коприна.
Анализът на този материал разкри какво придава на морската коприна отличителния ѝ златист нюанс и за какво цветът е толкоз резистентен на избледняване с течение на времето.
Вместо да е резултат от някаква форма на багрило, златистият искра на морската коприна е характерен, форма на „ структурно оцветяване “ , произлизащо от метода, по който светлината се отразява от нейните наноструктури. Същото събитие може да се следи и в преливащи се повърхности или сапунени мехурчета, както и върху крилата на пеперудите.
В случая с морската коприна, структурното оцветяване идва от наслояването на кълбовиден протеин, наименуван фотонин – подобен, който става по-ярък, колкото по-подредена е подредбата на протеините. Резултатът е оцветяване, което е доста устойчиво.
„ Структурно оцветените текстилни произведения са по своята същина устойчиви на избледняване. Нашата технология разрешава дългогодишен цвят без потреблението на багрила или метали, което открива нови благоприятни условия за устойчива мода и модерни материали “, сподели Хванг в изказване.
Често предлагана като ентусиазъм за „ Златното руно “ от гръцките легенди, морската коприна се създава от „ бисусните “ влакна, отделяни от мидата Pinna nobilis, огромен тип мида, произхождаща от Средиземно море, с цел да я закрепи към скалите на морското дъно.
Морската коприна е била ценена поради това, че е лека, топла и по-фина от елементарната коприна, само че също и поради преливащия си, златист цвят, който не избледнявал.
Екологичният крах, несъразмерният лов на риба и замърсяването на морската среда обаче доведоха до заплашен статут на P. nobilis , като събирането на мидата е неразрешено, а изкуството на предене на бисусна нишка в този момент е лимитирано до единствено няколко индивида.
Сега обаче професор Донг Су Хванг от Южнокорейския университет за просвета и технологии Поханг и сътрудниците му са изпредли морска коприна от „ отпадъчния “ непряк артикул на отглеждани в търговски стопанства миди – и са разкрили тайната на трайния ѝ цвят.
Golden Fiber Worn by Emperors Resurrected After 2,000 Years
— #TuckFrump (@realTuckFrumper)
В своето изследване Хванг и сътрудниците му се концентрираха върху различен тип „ черепица “, Atrina pectinata , който се култивира край крайбрежията на Корея за храна.
Точно както застрашения си братовчед P. nobilis , A. pectinata отделя бисусни влакна, с цел да се закотви за морското дъно.
Изследователите открили, че тези влакна са химически и физически сходни на тези, създадени от P. nobilis , и също така могат да бъдат обработени, с цел да се пресъздаде златна морска коприна.
Анализът на този материал разкри какво придава на морската коприна отличителния ѝ златист нюанс и за какво цветът е толкоз резистентен на избледняване с течение на времето.
Вместо да е резултат от някаква форма на багрило, златистият искра на морската коприна е характерен, форма на „ структурно оцветяване “ , произлизащо от метода, по който светлината се отразява от нейните наноструктури. Същото събитие може да се следи и в преливащи се повърхности или сапунени мехурчета, както и върху крилата на пеперудите.
В случая с морската коприна, структурното оцветяване идва от наслояването на кълбовиден протеин, наименуван фотонин – подобен, който става по-ярък, колкото по-подредена е подредбата на протеините. Резултатът е оцветяване, което е доста устойчиво.
„ Структурно оцветените текстилни произведения са по своята същина устойчиви на избледняване. Нашата технология разрешава дългогодишен цвят без потреблението на багрила или метали, което открива нови благоприятни условия за устойчива мода и модерни материали “, сподели Хванг в изказване.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ