Голямата загадка на траките от Родопите
Един от най-странните и необясними явления на мегалитната просвета в Източните Родопи са ансамблите от издялани в скалите ниши. В множеството случаи те са издълбани над шеметни пропасти, постоянно на стотици метри височина. До този миг са преброени към 1500 обособени ниши в 130 групи, само че непрестанно се откриват нови. Групите варират от 3-4 паметника до ансамбли от над 100 екземпляра. Нишите са били сечени нормално нависоко по добре изявени скали и планински масиви. Древните майстори са избирали труднодостъпни места и са търсели огряната от слънцето страна. Преобладават трапецовидните камери с височина до метър и дълбочина до половин метър. Срещат се обаче и по-големи полукръгли ниши с височина от 2 м и дълбочина до 1.5 м, написа проф. Николай Овчаров.
Комплексите от издълбани ниши се покриват с разпространяването на различен мегалитен феномен в Източните Родопи, скалните гробници. Очевидна е органичната връзка сред другите типове изсичания в камъка. Всички те дружно образуват цялостните скални светилища. Характерен е образецът с паметния отбор при с. Ангел челник, Хасковско. Там се открива една от най-многобройните групи трапецовидни и полукръгли ниши. Някои от тях са били затваряни с каменни плочи, идентични с тези от вратите на скалните гробници. Наред с тях участват всички разновидности на мегалитната просвета – басейни, канали, стълбища, издялани в канарите здания.
Много забавен е въпросът за техниката на изсичане на нишите. Непристъпните отвесни скали допускат втурване с въжета на каменоделците или в някои случаи създаване на дървени скелета. Несъмнено работата в такива условия е била извънредно сложна. В групите при селата Ангел челник, Мъженци и Вранско има незавършени ниши, позволяващи да се реконструира процеса на основаването им. Първо върху скалата очертавали бъдещата им форма, след което отнемали слой от 2-3 см. Най-сетне длетата изсичали нужната дълбочина. Дейността на майсторите в допълнение се затруднявала от това, че за нишите са били избирани скали с издадена напред козирка, пазеща ги от директните атмосферни въздействия.
И тук изниква казусът за тяхното предопределение. Както може да се чака, положените вътре предмети са изчезнали от дълго време. На този стадий от изследванията съществуват няколко хипотези. Най-популярна е концепцията, че комплексите от ниши са били грандиозни некрополи. В камерите са полагали керамични урни с праха на покойниците. Формата и размерът на нишите фактически дават опция вътре да са стояли глинени съдове. В някои се следят вдлъбнатини за закрепване на някакви заоблени предмети. Почти всички ниши имат публикуван напред горен край, предопределен да пази от дъждовната вода тяхното наличие. Според някои учени в тези урни полагали праха на елементарните хора, до момента в който в монументалните скални гробници погребвали аристократите. Друго мнение пък дефинира групите ниши като светилища на мъртвите. Всъщност то е вариация на първото мнение и не му опонира.
Интересно е, че наред с функционалните ниши има и алегорични, чиито камери не са задоволително дълбоки, с цел да може да се постави вътре керамичен съд. Съвсем не е изключено нишите да са били самобитни модели на пещери, каквито се откриват още в късната каменно-медна ера (V-ІV хил.пр.Хр). Впрочем в няколко случая трапецовидни ниши са издялани край входовете на същински пещери, какъвто е казусът с открития от мен храм-утроба, за който ще опиша различен път.
Ако покровителите на " погребалната " доктрина са прави, може да се създадат някои любопитни наблюдения. Става дума за един незабравим траурен бит, присъщ единствено за Родопите и отразен от видния древногръцки публицист Еврипид в неговата драма " Резос ". Както е известно, тя е отдадена на един от огромните тракийски герои, взели участие в Троянската война и разказани в Омировата " Илиада ". Цар Резос е бил погубен от ръката на хитрия Одисей, който превзел фамозните му бели коне. В пиесата на Еврипид потъналата в тъга майка тъжно подрежда над тялото на сина си: " Той не ще отиде в черната земя. Толкова най-малко ще си изпрося от подземната русалка – дъщерята на богинята на плодородието Деметра, а точно да ми върне душата му. А тя ми дължи да покаже, че зачита приятелите на Орфей. Наистина той няма да добие същия облик, който е имал по-рано, само че затворен в пещерите на богатата на сребро земя, ще стане антроподемон и ще обитава като вещател на Дионис в скалистия Пангей ".
Пангей е едно от античните имена на южните елементи на Родопите. В пасажа е маркиран чудноват траурен бит, радикално друг от познатите подмогилни погребения на владетелите в Тракия. Тук тленните остатъци се затваряли в планинските пещери и ставали обект за поклонение. В последните години тази концепция получи ослепително удостоверение при разкопките на светилището при Татул, за което също ще опиша настрана.
Има и други теории за скалните ниши от Източните Родопи. Някои историци напряко одобряват, че те имат чисто нереален смисъл, не предстоящ през днешния ден на разгадаване. Внимание обаче заслужава изказаната концепция за връзка със слънчевия фетиш. В нея има логичност, тъй като в множеството случаи комплексите от ниши са ориентирани непосредствено към небесното величие. Находките от последните археологически разкопки на Перперикон и Татул демонстрират мощно развиване на слънчевите вярвания в късната бронзова ера (XV-XI в.пр.Хр.), когато евентуално е почнало изсичането на мегалитните уреди. Подобно умозаключение не опонира и на възможна връзка с култа към мъртвите.
Най-сетне някои най-нови научни проучвания демонстрират връзката на скалните изсичания в Източните Родопи с сходни на тях в Мала Азия и по-точно в региона Фригия. Там в изсечени по каменните повърхности ниши се появява фигурата на Великата богиня-майка Кибела и името на фамозния от старогръцката митология цар Мидас. В ритуала Мидас е наследник на Богинята, който би трябвало да се съчетае с нея в скалната вътрешност. По този метод издълбаните ниши символизират пещерите. Елинските създатели непроменяемо свързват Кибела с планината, откъдето се извежда и името й. Фригийските и тракийските култове към скалата са част от по-общо удостояване на камъка, особено за цялото Източно Средиземноморие.
Комплексите от издълбани ниши се покриват с разпространяването на различен мегалитен феномен в Източните Родопи, скалните гробници. Очевидна е органичната връзка сред другите типове изсичания в камъка. Всички те дружно образуват цялостните скални светилища. Характерен е образецът с паметния отбор при с. Ангел челник, Хасковско. Там се открива една от най-многобройните групи трапецовидни и полукръгли ниши. Някои от тях са били затваряни с каменни плочи, идентични с тези от вратите на скалните гробници. Наред с тях участват всички разновидности на мегалитната просвета – басейни, канали, стълбища, издялани в канарите здания.
Много забавен е въпросът за техниката на изсичане на нишите. Непристъпните отвесни скали допускат втурване с въжета на каменоделците или в някои случаи създаване на дървени скелета. Несъмнено работата в такива условия е била извънредно сложна. В групите при селата Ангел челник, Мъженци и Вранско има незавършени ниши, позволяващи да се реконструира процеса на основаването им. Първо върху скалата очертавали бъдещата им форма, след което отнемали слой от 2-3 см. Най-сетне длетата изсичали нужната дълбочина. Дейността на майсторите в допълнение се затруднявала от това, че за нишите са били избирани скали с издадена напред козирка, пазеща ги от директните атмосферни въздействия.
И тук изниква казусът за тяхното предопределение. Както може да се чака, положените вътре предмети са изчезнали от дълго време. На този стадий от изследванията съществуват няколко хипотези. Най-популярна е концепцията, че комплексите от ниши са били грандиозни некрополи. В камерите са полагали керамични урни с праха на покойниците. Формата и размерът на нишите фактически дават опция вътре да са стояли глинени съдове. В някои се следят вдлъбнатини за закрепване на някакви заоблени предмети. Почти всички ниши имат публикуван напред горен край, предопределен да пази от дъждовната вода тяхното наличие. Според някои учени в тези урни полагали праха на елементарните хора, до момента в който в монументалните скални гробници погребвали аристократите. Друго мнение пък дефинира групите ниши като светилища на мъртвите. Всъщност то е вариация на първото мнение и не му опонира.
Интересно е, че наред с функционалните ниши има и алегорични, чиито камери не са задоволително дълбоки, с цел да може да се постави вътре керамичен съд. Съвсем не е изключено нишите да са били самобитни модели на пещери, каквито се откриват още в късната каменно-медна ера (V-ІV хил.пр.Хр). Впрочем в няколко случая трапецовидни ниши са издялани край входовете на същински пещери, какъвто е казусът с открития от мен храм-утроба, за който ще опиша различен път.
Ако покровителите на " погребалната " доктрина са прави, може да се създадат някои любопитни наблюдения. Става дума за един незабравим траурен бит, присъщ единствено за Родопите и отразен от видния древногръцки публицист Еврипид в неговата драма " Резос ". Както е известно, тя е отдадена на един от огромните тракийски герои, взели участие в Троянската война и разказани в Омировата " Илиада ". Цар Резос е бил погубен от ръката на хитрия Одисей, който превзел фамозните му бели коне. В пиесата на Еврипид потъналата в тъга майка тъжно подрежда над тялото на сина си: " Той не ще отиде в черната земя. Толкова най-малко ще си изпрося от подземната русалка – дъщерята на богинята на плодородието Деметра, а точно да ми върне душата му. А тя ми дължи да покаже, че зачита приятелите на Орфей. Наистина той няма да добие същия облик, който е имал по-рано, само че затворен в пещерите на богатата на сребро земя, ще стане антроподемон и ще обитава като вещател на Дионис в скалистия Пангей ".
Пангей е едно от античните имена на южните елементи на Родопите. В пасажа е маркиран чудноват траурен бит, радикално друг от познатите подмогилни погребения на владетелите в Тракия. Тук тленните остатъци се затваряли в планинските пещери и ставали обект за поклонение. В последните години тази концепция получи ослепително удостоверение при разкопките на светилището при Татул, за което също ще опиша настрана.
Има и други теории за скалните ниши от Източните Родопи. Някои историци напряко одобряват, че те имат чисто нереален смисъл, не предстоящ през днешния ден на разгадаване. Внимание обаче заслужава изказаната концепция за връзка със слънчевия фетиш. В нея има логичност, тъй като в множеството случаи комплексите от ниши са ориентирани непосредствено към небесното величие. Находките от последните археологически разкопки на Перперикон и Татул демонстрират мощно развиване на слънчевите вярвания в късната бронзова ера (XV-XI в.пр.Хр.), когато евентуално е почнало изсичането на мегалитните уреди. Подобно умозаключение не опонира и на възможна връзка с култа към мъртвите.
Най-сетне някои най-нови научни проучвания демонстрират връзката на скалните изсичания в Източните Родопи с сходни на тях в Мала Азия и по-точно в региона Фригия. Там в изсечени по каменните повърхности ниши се появява фигурата на Великата богиня-майка Кибела и името на фамозния от старогръцката митология цар Мидас. В ритуала Мидас е наследник на Богинята, който би трябвало да се съчетае с нея в скалната вътрешност. По този метод издълбаните ниши символизират пещерите. Елинските създатели непроменяемо свързват Кибела с планината, откъдето се извежда и името й. Фригийските и тракийските култове към скалата са част от по-общо удостояване на камъка, особено за цялото Източно Средиземноморие.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ