Един от най-старите храмове в света се намира в България
Един от най-старите храмове в света се намира не къде да е, а в България. Това е скалното светилище на 4 километра от село Сърница, община Минерални бани, Хасковско, което бе наречено Храм на свещената змия. Според археолозите то датира от 8 хиляди години преди новата епоха.
За съпоставяне – античната столица на инките Мачу Пикчу е от 1400 години преди новата епоха. Според експерта по праистория проф. Ани Радунчева, храмът е неповторим поради доста наслагвания на змийски глави и змийски детайли. По скалните масиви ясно се открояват изсечени глави на змии, човешки профили, стълби, ниши, открита е и пещера.
Но най-сензационното, съгласно проф. Радунчева, са детайлите по скалите, които допускат и датировката 8 хиляди години преди Христа. Това разпознава скалните масиви като монумент на неолитната просвета в България. „ Най-старият храм “ е част от огромна светилищна система в Родопите. Досега в планината са открити 250 паметни комплекса, сподели проф. Радунчева.
Според нея изсечените скали с човешки облици и змии са дело на хора с доста знания по астрономия, които са били също и отлични мореплаватели
Предполага се, че обществото тогава е било проведено с родов водач и всичко, което се е правело, е било с ритуална цел. Следели са небесните тела и са съобразявали ритуалите с тях. Тези хора са знаели какво вършат, което е белег за високо развито общество, съобщи проф. Ана Радунчева. Незнайно за какво това общество просто изчезва след 4-тото хилядолетие, добави тя.
Според проф. Радунчева с този облик на змията нашите предшественици са желали да ни кажат за връзката сред хората и боговете, каквато са змиите. Змията в това време е натоварена с доста разнообразни функционалности. В обекта край Сърница змиите са обкръжили хълма, т.е. пазят го.
Друго: имат астрономически аспект, тъй като под змийските глави се виждат небесни тела. Което значи, че змията е „ глътнала ” хълма, сходно на „ Малкия принц ” на Екзюпери, където боата гълта слон. Възможно е змията да се пояснява и като мотор на времето, счита проф. Радунчева.
На места тя е позната като страж на свещените кости, тя е знак и на изобилие. На Белинташ да вземем за пример е открит барелеф, който изобразява тяло на човек и глава на змия, на шията му виси човешка маска, което допуска, че змията си сменя облика. Счита се още, че змията санкционира неверното деяние и пази реда, твърди още проф. Радунчева.
