Защо понякога ни се струва, че виждаме призраци в огледалото
Един от най-сигурните способи човек да потвърди смелостта си на всички останали деца едно време беше да влезеш в едва осветена стая (например банята), да погледнеш в огледалото и да повториш 13 пъти думите „ Дама Пика “. Според легендата в огледалото внезапно би трябвало да се появи жена, която ще направи разнообразни неща съгласно зависи коя версия знаете – само че най-вероятно или ще ви извърши стремежи, или ще ви убие. Съществуват разнообразни разновидности на тази занимателна игра по целия свят; в един от тях мистериозната жена от огледалото се споделя Мери Уърт (или Кървавата Мери), а в различен се появява самият демон.
Разбира се, в реалност не се появяват нито духове, нито демони. Което, става известно, не пречи на хората да виждат какво ли не в огледалото и да бягат от банята с крясъци. Дори и като възрастни, съзнанието ни от време на време си прави смешки с нас и може да ни накара да мислим, че сме видели нещо в огледалото даже без да чакаме – до момента в който се подготвяме за работа или си мием зъбите, макар че сме рационални същества и разбираме, че там няма нищо.
Подобни моменти си имат изцяло разумно пояснение. Колкото по-дълго се взирате в огледалото, толкоз по-вероятно е да започнете да виждате неща, които не са там. Това частично се дължи на събитие, наречено резултат на Трокслер. Когато се взирате в еднакъв обект за нескончаем интервал от време, идва миг, в който мозъкът ви се приспособява или привиква с непроменящия се тласък. В резултат на това невроните стопират да одобряват информацията от този тласък и по този начин изображението постоянно стартира да наподобява размазано, избледняло или накриво, до момента в който не мигнем или не погледнем встрани.
По същия метод, в случай че се вгледате в личните си очи пред огледало, цялото ви лице ще стартира да наподобява необичайно, в случай че се вглеждате задоволително дълго. Можете сами да изпробвате тази оптична заблуда – без да е належащо огледало.
Вгледайте се в знака плюс в центъра на изображението по-долу за 7 или 8 секунди:
Избледняват ли цветните петна в профил? Това е единствено един от многото способи, по които мозъкът ви може да ви измами и да изкриви това, което виждате.
Всъщност обаче този механизъм е много значим за живота. Както написа Live Science: „ Ако не можехте да игнорирате разнообразни сетивни дразнения като непрекъснатото бръмчене на компютъра, личната си телесна миризма или пък носа, който стърчи пред лицето ви, в никакъв случай нямаше да можете да се концентрирайте върху каквото и да е. “
Друга част от аргументите за явлението идва от италианският психолог Джовани Капуто. Той организира през 2010 година опит, в който хората са помолени да влязат в едва осветена стая и да гледат отражението си в огледалото в продължение на 10 минути и по-късно са помолени да оповестят какво са видели. От 50-те участници в теста 66% оповестяват, че са видели „ големи деформации “ на лицето си, а 48% са видели и „ фантастични и чудовищни същества “. Други описали, че виждат лицето на родител (понякога починал), лицето на животно или лицето на остаряла жена или пък малко дете.
Хората изобщо като цяло имат забележителната дарба да виждат лица в предмети от всекидневието – от облаци до дървета и релефа на Луната – тъй че е разумно приглушеното осветяване да ни мами. Освен това, когато изображението е накриво, мозъкът черпи от предходни опит и упования, с цел да запълни празнините. Оттук и мъртвите родственици.
Интересно е, че същият резултат „ може да се получи и по време на гледане очи в очи сред двама души “, споделя Капуто. Всъщност този „ междусубектен взор “ е довел до още по-голям брой „ странни лица “, видени от участниците в теста, съгласно различен опит, извършен от него през 2013 година
Мария I Тюдор
Така че изключихме съществуването на чудовища в огледалото. Дама Пика също е ясно коя е, само че какво знаем за Кървавата Мария? Изглежда, че произходът на тази съответна игра с огледала е обвързван с „ Кървавата “ Мария I, която е била кралица на Англия през XVI в., само че фолклористите към момента не са доста сигурни.
Фактът, че фигурата носи голям брой имена – като Мери Уорт, Мери Уортингтън, Мери Лу и така нататък – сочи и, че вдъхновението не е от действителна персона. Някои психоаналитици допускат, че играта е обвързвана с младите девойки и настъпването на менструацията. Други означават по-ранни аналози на играта, в това число стихотворение на Робърт Бърнс, в което той изяснява, че в случай че „ вземеш свещ и отидеш самичък до огледалото; изядеш ябълка пред него; а съгласно някои обичаи би трябвало да си срешиш косата пред него “, ще видиш през рамо лицето на индивида, за който ще се ожениш.
