Ужасяващите експерименти на Фридрих II
Един от най-противоречивите владетели на това време, Фридрих е прочут със своите велики упоритости на политическата и културна сцена. Въвлечен в пожизнен конфликт с папството, което се оказва сред земите на императора в Северна Италия и неговото Кралство Сицилия на юг, той е отлъчван два пъти за упоритости и неуважение към папското мнение. Освен купите си на император на Свещената Римска империя и крал на Сицилия, той е и крал на Германия и Йерусалим, придобивайки последната купа, след като изпраща тъста си, с цел да му подсигури тази дълготрайна цел. Фредерик е прочут също по този начин със своето огромно любознание към науката и границите, които прекрачва, в устрема си към познания по едно и също време очарова и отблъсна съвременниците му.
Женен най-малко три пъти, той има 8 законни деца и доста противозаконни от любовниците си. Това обаче не е задоволително, с цел да обезпечи продължаването на линията му и след неочакваната си и непредвидена гибел през 1250 година фамилията му не просъществува още дълго.
Фридрих II, индивидът, който съвременниците му назовават „ stupor mundi “ – в превод „ удивлението на света “ – е незабравим човек. Но в доста връзки остава сенчеста фигура в историята, обхваната от клюки, тайнственост и митове.
Фридрих II
Един от по-сенчестите въпроси, свързани с Фридрих, разкрива духовник на име Салимбене. Съвременник на Фредерик, Салимбене ди Адам е италиански францискански духовник, който се причислява към ордена през 1238 година срещу волята на татко си и през целия си живот създава няколко произведения, най-известните от които е „ Кроника “.
Друга негова известна творба – подобаващ източник на информация за Фридрих – е „ Дванадесетте бедствия на император Фридрих II “. Целта на тази работа е да подчертае минусите и аморалния темперамент на владетеля, в това число неналичието на християнско благочестие и индиферентност към поддръжката на Римската черква. Творбата съдържа поредица от разнородни и описателни образци, които илюстрират нечестието на Фридрих: измежду най-ужасните е, че той прави поредност от свиреп опити над хора.
Според Салимбене Фредерик употребява добре пандизчиите за своите опити. Веднъж императорът затваря един от тях в дървена бъчва, лишавайки го от храна и вода, до момента в който нещастният човек най-после умира в страдания. Целият развой се следи от близко през дупка в бъчвата, изключително когато мъжът се доближава към гибелта, тъй като задачата на опита е да се ревизира дали човешката душа може да се види сега на гибелта, когато напуща тялото за отвъдното.
В различен още по-зловещ опит Фредерик заповядва на двама пандизчии да се даде една и съща храна за вечеря, а след ястие единият от мъжете е изпратен на лов, а на другия е казано да си ляга да спи. Опитът цели да изследва другите резултати, които упражненията и сънят могат да имат върху процеса на храносмилане. Това е постигнато като няколко часа след вечерята Фредерик подрежда и двамата мъже да бъдат убити и изкормени, с цел да се съпостави наличието на стомасите им и да се проучва разликата.
Може би най-обезпокоителният от всички опити обаче е този с кърмачетата. Произходът на човешкия език е нещо, което мощно очарова императора и той подхваща опит, с който, надява се, ще потвърди какъв е истинският език на човечеството. В желанието си да дефинира какъв език приказват Адам и Ева в райската градина, Фридрих дава група бебета на грижите на медицински сестри, които получават строги указания по какъв начин да ги отглеждат. Те не би трябвало да взаимодействат с децата, с изключение на когато е належащо – кърмачетата могат да бъдат хранени и къпани, само че нищо повече – и при никакви условия не би трябвало да се приказва с тях.
Ако в думите на Салимбене има даже зрънце истина, обликът на императора е вцепеняващ. Но какво доказателство има, че сензационните разкази на монаха са достоверни? Едно нещо, което е ясно за Фредерик през цялото време, е, че той има мощен интерес към всички въпроси на биологията.
Фредерик основава няколко скотски резервата в царството си и също по този начин има доста животни, които води със себе си, когато пътува. При посещаване в Равена през зимата на 1231 година императорът идва съпроводен от селекция от пантери, лъвове, леопарди и камили, а през 1245 г. пристига в манастира Санта Зенон във Верона, където монасите би трябвало да намерят място за 24 камили, 5 леопарда и слон. Няколко години преди този момент, Салимбене става очевидец на менажерията му, когато императорът минава през Парма.
Не единствено животните притеглят вниманието на Фредерик. Той пътува дружно с голям брой любопитни спътници като магьосници, акробати, евнуси и робини. От авторитетни източници, в това число личните трудове на Фредерик, също знаем, че той е провеждал опити, само че с по-малко подозрителен темперамент от тези, записани от Салимбене. Един подобен опит, за които самичък споделя, включва определяне на дълголетието на рибите. За задачата меден пръстен е подложен в хрилете на няколко риби, след което те са пуснати назад в езерото си. Според легенда една от тези риби е открита през 1497 година като медният пръстен към момента е на място си, а на него има надпис: „ Аз съм онази риба, която император Фридрих II сложи в това езеро със личната си ръка на петия ден от октомври 1230 година “…
На пръв взор наподобява, че опитите, с които Фридрих е добре прочут, могат да бъдат мотив за това, че в разказите на Салимбене има истина. Монахът обаче има основателна причина да е преднамерен против императора и може би персоналните му възгледи най-малко ненапълно оцветяват неговия облик на Фридрих. В ера, в която религиозните вярвания се одобряват за даденост и се преглеждат като неразделна част от живота на владетеля, Фридрих е самопровъзгласен песимист по въпросите на религията – нещо, което е надълбоко шокиращо за хората към него.
Въпреки че е под опеката на папата, откакто осиротява като дете, наподобява не възприема религията драговолно – той въпреки всичко счита себе си за добър християнин – и в разнообразни моменти е упрекван в осквернение и следване на еретични хрумвания. Освен това той е отстранен на два пъти. Демонстрирайки очевидно неуважение към Римската черква и не обръщайки внимание на наложените му наказания, се твърди, че Фридрих назовава Мойсей, Мохамед и даже Исус измами.
