Един от най-прочутите епизоди във френската история е разпознаването на

Един от най-прочутите епизоди във френската история е „ разпознаването на краля “. Който е чел по тематиката или най-малко е гледал нашумелия филм на Люк Бесон с Мила Йовович в основната роля, си спомня: незнайната селска госпожица Жана д`Арк се озовава в кралския двор, без да е виждала преди този момент никого от придворните – и незабавно разпознава дофина (престолонаследника), бъдещия крал.

Но тук има и различен мистериозен миг: а по какъв начин самата Жана се оказва измежду кралската свита?

Тя била показана на краля със съдействието на Жил дьо Ре – един от най-богатите хора на Франция по това време, млад и самоуверен аристократ, извоювал не една победа против англичаните. Бил даже отдалечен родственик на кралското семейство. Освен това, и „ спонсор “: със лични средства издържал съвсем целия двор, като плащал шампионатите, празниците, баловете…

Именно Жил дьо Ре убедил дофина да даде войски на Жана. От нея вдъхновението и Божествената задача, а от него и другите френски рицари – военните умения.

Събитията са известни: англичаните били разгромени при Орлеан, следвали още блестящи победи и най-после, на 17 май 1429 година, дофинът бил тържествено коронясан в Реймската катедрала. Жил дьо Ре получил купата маршал на Франция, и напълно справедливо. До ден-днешен той си остава най-младият френски маршал – единствено на 25 години.

Жил дьо Ре

Но скоро връхлетяла нещастието.

През 1430 година в борбата при Компиен Жана била хваната от бургундците, които я продали на англичаните за 10 хиляди ливри.

Кралят имал опция да откупи пленницата, само че не желал, тъй като завиждал на славата й. Тогава Жил дьо Ре събрал тайфа и тръгвал към Руан, където  я държали. Уви, прекомерно късно. На 30 май 1431 година Жана д`Арк била изгорена на клада като магьосница.

Разяреният Жил опустошил именията на неколцина аристократи, които симпатизирали на англичаните. Той не мислел да се предава. Но за всичко трябвали пари – а издръжката на кралския двор с безкрайните му балове и развлечения изтощили даже неговата богата съкрвищница. По тази причина заложил свои земи при двама алчни велможи – херцога на Бретан Йоан V и свещеник Жан дьо Малестроа.

Но парите все били малко. Тогава барон Жил дьо Ре решил да получи злато посредством алхимия. Той поканил известния вълшебник, магистър на черната магия – италианеца Франческо Прелати. В родовите крепости Тифож, Машекул и Шантосе непрекъснато кипели казани и се чували крясъци на почтени жертви, тъй като магьосникът желал кръв от бебета, които варял живи. Само за няколко години в чудовищните тъмници на страшния барон били убити 800 деца. Поне по този начин се говорело в околностите…

Но нарушителят бил осъден.

Епископ Малестроа – същият, комуто Жил заложил парцели против пари, възбудил дело против този прислужник на дявола. И сутринта на 26 октомври 1440 година упрекнатият в магия и убийства маршал Жил дьо Ре бил изгорял на клада. Справедливостта възтържествувала…

През ХХ-ти век обаче откривателите почнали да преразглеждат доста исторически секрети.

Писателят-историк Жилбер Пруто дружно със съидейници от „ Дружеството на приятелите на Жил дьо Ре “ организирали контрапроцес през 1992 година Те посетили трите замъка на маршала. Най-добре се бил запазил Машекул.

И в действителност, в студената крипта на замъка лежала разрушена плоча с тайнствени знаци. Олтар за вълшебства. Така, че магия – черна или бяла, в действителност се практикувала.

Но костите на жертвите липсвали. Търсачите употребявали всевъзможни механически средства, влезнали в подземията на замъка Машекул, които трябвало да са препълнени с костите на 800 деца – и нищо! Разровили цялата местност, както и замъците Тифож и Шантосе – никакви скелети.

Добре, само че следователно къде са останките на 800 убити деца?

Изследователите отворили правосъдните архиви.

Оказало се, че единствено няколко дни след първите показания съдът понижил броя на жертвите до 140. Малко по-късно – до 36. А от стотиците скърбящи родители, кой знае за какво, показания дали единствено 10.

Документите посочили, че точно тези селяни, които свидетелствали против Жил дьо Ре, след процеса ненадейно забогатели. Някои даже разкрили свои дюкянчета и кръчми. Явно „ правдивите “ им показания били добре заплатени…

Очертала се в действителност странна история!

Един слаб, слабохарактерен крал, който не изискал да избави Жана д’Арк.  Жил дьо Ре непосредствено го упреквал в изменничество към Орлеанската дева. При това толкоз яростно и разпалено, та човек можел да намерения, че самият млад маршал бил влюбен в Жана.

Ами алчните свещеник Малестроа и херцог Йоан V Бретонски? Те получили в залог плодородни земи, които годишно носели големи приходи. Но в случай че баронът успеел да ги изкупи назад? Край на приходите. Ето за какво епископът и херцогът имали най-голяма полза от осъждането на Жил дьо Ре.

А какво представлявал самият барон?

Той блестящо изпъквал на фона на суетното обграждане на краля.

Владеел гръцки и латински език, пишел духовно-философски трактати, обичал църковната музика. В фамозната си библиотека съхранявал най-редки ръкописи в богати подвързии. Обичал да чете римски създатели – Овидий, Валерий Максим, Светоний. Неговите крепости били посещавани от трубадури, поети, художници…

––––

През 1992 година историко-правният развой, анализирайки цялата информация за живота и прегрешенията на маршал барон Жил дьо Ре, произнесъл присъда: да, баронът се занимавал с алхимия и магия – само че човешки жертви не е принасял.

И въпреки всичко оставала една загадка.

Всъщност – най-загадъчната.

Защо му било на Жил дьо Ре да се занимава с магия? Нима не е знаел, че този път, рано или късно, води към кладата? Или чак толкоз се страхувал да не обеднее? Та с цел да задълженията щели да му вземат най-вече няколкото заложени имения – само че той имал най-малко още дузина.

Явно имало нещо друго.

И ето, че пред погледа на Пруто се мярнало малко изречение в един протокол от разпит: прокълнатият барон със своите черни вълшебства желал да възкреси своя приятелка-вещица.

Възкресяване на човек? Да, тогава вярвали, че черните вълшебства са способни даже на това.

Но коя е тази „ приятелка-вещица “, която желал да възкреси Жил дьо Ре?

Единствената, която би могла да бъде, е Жана д’Арк!

Нали тя била оповестена за магьосница и изгорена на клада? Пък и за какво да е чудно, в случай че се окаже, че 25-годишният аристократ бил влюбен в 19-годишната Жана?

Изводът се налагал от единствено себе си: Жил дьо Ре не пожалил нито пари, нито своето положително име, нито даже живота си, с цел да възкреси Орлеанската дева.

И в случай че в действителност е по този начин – то пред нас е една от най-великите любовни истории в историята на човечеството.