Евродоклад за законността в България – за Гешев виновен е комунизмът
Един от най-нетърпящите отсрочване цели пред България е промяна на силовите структури, на правораздаването и то особено в битката с корупцията. Ситуацията с медиите също е тревожна – има огромна централизация на запас, както и липса на бистрота къде и защо отиват еврофондове в България. Това са едни от най-важните изводи за върховенството на правото в България в на.
Отговорът на Иван Гешев
При срещата си с евродепутатите, основният прокурор категорично е показал, че пълномощие номер едно на служебното държавно управление е да провежда изборите, а не да прави промени. Обвинител номер едно е коментирал и, че занапред ще се обясни какъв брой от самодейностите за промени, освен в правораздаването, ще бъдат признати даже за полемика след образуването на постоянен парламент.
Гешев (както и Петьо Блъсков, за който е писано по-долу), – за Наказателния кодекс, и споделя, че той не е задоволително добър, с цел да оказва помощ за ефикасната битка с корупцията. Според основния прокурор, би трябвало да има законова рамка за отчетност на всички магистрати, освен за прокуратурата. А за неуспехите в Европейската прокуратура, обяснението на Иван Гешев е, че имало неразбирателство – в началото били препоръчани трима следователи и един арбитър, а не трябвало.
Както и в доста предходни случаи, Иван Гешев е настоял, че не можел да дава инструкции на прокурорите по съответни каузи, имало конституционна промяна даже. Само че в член 126, алинея 2 от Конституцията е записано следното: " Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори ".
Специално за случая " ", Гешев не е поискал да приказва, тъй като имало досъдебно произвеждане и наблюдаващият прокурор трябвало да му позволи (виж какво написа в член 126, алинея 2 от Конституцията). Какво сподели той пред Народното събрание, когато първа политическа мощ беше ГЕРБ –! А по отношение на кюлчетата и Бойко Борисов, Гешев е заречен да прати още информация на евродепутатите, в случай че има, по отношение на методологията за осъществяване на следствие.
Интересен аспект от казаното от основния прокурор е, че той се е оплакал от кадровите запаси и имало доста малко сигнали за нередности.
Визията за минусите от вътрешната страна
Главният прокурор счита Министерство на вътрешните работи за собствен придатък. Главният прокурор е избиран от Висш съдебен съвет, в който има политическа квота и поради този политически детайл е обяснимо за какво няма следствие на аудиозаписите, видеозаписите и фотосите на Бойко Борисов. Реформата на прокуратурата е наложителна, с цел да може и полицията да си прави работата в битката с корупцията. Това са някои от акцентите от среща на служебния вътрешен министър Бойко Рашков с евродепутати, част от LIBE, които пристигнаха в края на септември в България в страната.
Вече е оповестен формален отчет с детайлности от срещите, извършени от евродепутатите тогава. Една от тях е точно с Рашков – като акцент от нея е посочено, че от страна на Съединени американски щати демонстрират, че съответните български институции не си правят работата. И още: Рашков дава оценка пред LIBE, че 10% от депутатските места се дължат на платен избор, както и се оплаква, че съгласно него натискът от Европейска комисия по отношение на битката с корупцията в България е прекомерно дребен. Той категорично показва по какъв начин имаше проблеми с избора на прокурори от България в Европейската прокуратура и по какъв начин те не почват следствие за полицейското принуждение по време на митингите против експремиера Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев през 2020 година, тъй като нямат такива пълномощия. Припомняме, че Европейската прокуратура има право да проверява единствено случаи, в които е оскърбен финансовият интерес на Европейски Съюз т.е. злоупотреби с евросредства.
При диалога с Янаки Стоилов , който тогава беше длъжностен правосъден министър, се е изяснило следното – Стоилов е споделил, че за осъществяването на Плана за възобновяване от коронакризата преди всичко по значение е да има работещо държавно управление. Той го е споделил по отношение на това, че в проекта са включени, функционалностите и работата му, а това се явява изискване и за предоставяне на евросредствата. Стоилов обаче признава, че има " структурни ограничавания " по отношение на самодейността всички актове на прокуратурата да може да се апелират пред съда. Сега да вземем за пример отводът да бъде стартирано досъдебно произвеждане не може да се апелира пред съда, единствено пред по-висшестояща инстанция на държавното обвиняване.
Във връзка с Истанбулската спогодба Стоилов е разяснил и, че в България има единствено една дума за " пол ", до момента в който на британски са две – sex и gender, като те имат друг смисъл. Първата дума отразява биологичното състояние, до момента в който втората се отнася основно за общественото състояние.
Разговор е извършен и с президента Румен Радев . Той е похвалил напъните на служебната власт и споделил по какъв начин е почнало откриване на доста случаи, свързани с корупция. Интересен аспект от диалога е, че съгласно Радев, въпреки Русия да взе участие в огромни планове в България, България не е под съветско въздействие – най-малко по този начин чувствал самият Радев.
Медийната независимост
Освен диалози с публицисти като Генка Шикерова и Николай Стоянов от " Капитал ", среща е била извършена и с издателя на " Труд " Петьо Блъсков. На нея той подчертал, че, когато се прави оценка на медийната ни среда. Освен това се е оплакал от неналичието на държавна поддръжка за медиите по време на пандемията.
Шикерова, Стоянов и служебният министър на културата проф. Велислав Минеков – че няма единна журналистическа колегия, че казусът със собствеността на медиите е сериозен, а Минеков непосредствено споделя, че това би трябвало да бъде решено от изпълнителната власт. Шикерова и Стоянов са се съсредоточили върху отразяването на полицейското принуждение по време на митингите против Борисов и Гешев от 2020 година – такова няма в задоволителна степен, с опрощение, че има " прекомерно жестоки " фрагменти, съгласно тях. Служебният министър на културата Минеков пък е дал образец, че 500 000 евро са даден от ръководството на Борисов за малките екрани, с цел да има Министерството на културата добър имидж. Това било процедура и за други министерства, съгласно казаното от него.
Специално внимание Минеков отделя на генералния шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, с въпроси за CV-то му и по какъв начин, до момента в който още беше програмен шеф в Българска национална телевизия. А самият Кошлуков показва запаси по отношение на мястото на България в класацията за медийна независимост на " Репортери без граници ".
И публицисти, и Минеков, и Кошлуков обаче са съгласни за едно – олигархичното въздействие в българските медии е огромно.
Отговорът на Иван Гешев
При срещата си с евродепутатите, основният прокурор категорично е показал, че пълномощие номер едно на служебното държавно управление е да провежда изборите, а не да прави промени. Обвинител номер едно е коментирал и, че занапред ще се обясни какъв брой от самодейностите за промени, освен в правораздаването, ще бъдат признати даже за полемика след образуването на постоянен парламент.
Гешев (както и Петьо Блъсков, за който е писано по-долу), – за Наказателния кодекс, и споделя, че той не е задоволително добър, с цел да оказва помощ за ефикасната битка с корупцията. Според основния прокурор, би трябвало да има законова рамка за отчетност на всички магистрати, освен за прокуратурата. А за неуспехите в Европейската прокуратура, обяснението на Иван Гешев е, че имало неразбирателство – в началото били препоръчани трима следователи и един арбитър, а не трябвало.
Както и в доста предходни случаи, Иван Гешев е настоял, че не можел да дава инструкции на прокурорите по съответни каузи, имало конституционна промяна даже. Само че в член 126, алинея 2 от Конституцията е записано следното: " Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори ".
Специално за случая " ", Гешев не е поискал да приказва, тъй като имало досъдебно произвеждане и наблюдаващият прокурор трябвало да му позволи (виж какво написа в член 126, алинея 2 от Конституцията). Какво сподели той пред Народното събрание, когато първа политическа мощ беше ГЕРБ –! А по отношение на кюлчетата и Бойко Борисов, Гешев е заречен да прати още информация на евродепутатите, в случай че има, по отношение на методологията за осъществяване на следствие.
Интересен аспект от казаното от основния прокурор е, че той се е оплакал от кадровите запаси и имало доста малко сигнали за нередности.
Визията за минусите от вътрешната страна
Главният прокурор счита Министерство на вътрешните работи за собствен придатък. Главният прокурор е избиран от Висш съдебен съвет, в който има политическа квота и поради този политически детайл е обяснимо за какво няма следствие на аудиозаписите, видеозаписите и фотосите на Бойко Борисов. Реформата на прокуратурата е наложителна, с цел да може и полицията да си прави работата в битката с корупцията. Това са някои от акцентите от среща на служебния вътрешен министър Бойко Рашков с евродепутати, част от LIBE, които пристигнаха в края на септември в България в страната.
Вече е оповестен формален отчет с детайлности от срещите, извършени от евродепутатите тогава. Една от тях е точно с Рашков – като акцент от нея е посочено, че от страна на Съединени американски щати демонстрират, че съответните български институции не си правят работата. И още: Рашков дава оценка пред LIBE, че 10% от депутатските места се дължат на платен избор, както и се оплаква, че съгласно него натискът от Европейска комисия по отношение на битката с корупцията в България е прекомерно дребен. Той категорично показва по какъв начин имаше проблеми с избора на прокурори от България в Европейската прокуратура и по какъв начин те не почват следствие за полицейското принуждение по време на митингите против експремиера Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев през 2020 година, тъй като нямат такива пълномощия. Припомняме, че Европейската прокуратура има право да проверява единствено случаи, в които е оскърбен финансовият интерес на Европейски Съюз т.е. злоупотреби с евросредства.
При диалога с Янаки Стоилов , който тогава беше длъжностен правосъден министър, се е изяснило следното – Стоилов е споделил, че за осъществяването на Плана за възобновяване от коронакризата преди всичко по значение е да има работещо държавно управление. Той го е споделил по отношение на това, че в проекта са включени, функционалностите и работата му, а това се явява изискване и за предоставяне на евросредствата. Стоилов обаче признава, че има " структурни ограничавания " по отношение на самодейността всички актове на прокуратурата да може да се апелират пред съда. Сега да вземем за пример отводът да бъде стартирано досъдебно произвеждане не може да се апелира пред съда, единствено пред по-висшестояща инстанция на държавното обвиняване.
Във връзка с Истанбулската спогодба Стоилов е разяснил и, че в България има единствено една дума за " пол ", до момента в който на британски са две – sex и gender, като те имат друг смисъл. Първата дума отразява биологичното състояние, до момента в който втората се отнася основно за общественото състояние.
Разговор е извършен и с президента Румен Радев . Той е похвалил напъните на служебната власт и споделил по какъв начин е почнало откриване на доста случаи, свързани с корупция. Интересен аспект от диалога е, че съгласно Радев, въпреки Русия да взе участие в огромни планове в България, България не е под съветско въздействие – най-малко по този начин чувствал самият Радев.
Медийната независимост
Освен диалози с публицисти като Генка Шикерова и Николай Стоянов от " Капитал ", среща е била извършена и с издателя на " Труд " Петьо Блъсков. На нея той подчертал, че, когато се прави оценка на медийната ни среда. Освен това се е оплакал от неналичието на държавна поддръжка за медиите по време на пандемията.
Шикерова, Стоянов и служебният министър на културата проф. Велислав Минеков – че няма единна журналистическа колегия, че казусът със собствеността на медиите е сериозен, а Минеков непосредствено споделя, че това би трябвало да бъде решено от изпълнителната власт. Шикерова и Стоянов са се съсредоточили върху отразяването на полицейското принуждение по време на митингите против Борисов и Гешев от 2020 година – такова няма в задоволителна степен, с опрощение, че има " прекомерно жестоки " фрагменти, съгласно тях. Служебният министър на културата Минеков пък е дал образец, че 500 000 евро са даден от ръководството на Борисов за малките екрани, с цел да има Министерството на културата добър имидж. Това било процедура и за други министерства, съгласно казаното от него.
Специално внимание Минеков отделя на генералния шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, с въпроси за CV-то му и по какъв начин, до момента в който още беше програмен шеф в Българска национална телевизия. А самият Кошлуков показва запаси по отношение на мястото на България в класацията за медийна независимост на " Репортери без граници ".
И публицисти, и Минеков, и Кошлуков обаче са съгласни за едно – олигархичното въздействие в българските медии е огромно.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ