Залог за стотици милиони: Ще успее ли България навреме да изгради 7000 км оптична мрежа
Един от най-мащабните планове за цифровизация в България от десетилетия насам е към този момент в ход. Времето обаче не работи в интерес на изпълнителите, а на карта са заложени близо половин милиард лв.. Както и по-малко забележимата, само че също толкоз действителна заплаха от задълбочаване на цифровото разделяне сред огромните градове и отдалечените дребни обитаеми места – фактор, който в актуалния дигитален свят въздейства от ден на ден върху локалните стопански системи и конкурентоспособността.
Накратко: до лятото на 2026 година би трябвало да бъдат построени хиляди километри оптична мрежа в дребни и слабонаселени места с високоскоростен интернет. За задачата са обезпечени 460 млн. лева по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), само че късият период слага съществени провокации пред реализацията на плана. Рискът от загуба на европейските средства е действителен – в случай че планът не бъде приключен в точния момент, България може да загуби забележителна част от финансирането по ПВУ. Това трансформира идващите месеци в сериозни за триумфа на самодейността.
Какъв е този план?
Проектът „ Широкомащабно разрастване на цифрова инфраструктура на територията на България “ има амбициозна задача. Първо, ще се изградят 7000 километра оптична мрежа – разстояние, почти равно на това сред София и Ню Йорк. Тази внушителна мрежа ще доближи до над 350 000 поданици в дребни и слабонаселени места, осигурявайки им достъп до високоскоростен интернет посредством над 700 нови 5G базови станции.
Втората задача е не по-малко значима – да се обнови Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ), държавната интернет инфраструктура. Ще бъде разширена или усъвършенствана оптичната съгласуваност до 140 общински центъра. В резултат ще се обезпечи потенциал от 40Gbps и 100 Gbps за всяка община, надалеч над сегашните благоприятни условия.
Технологичният избор на 5G вместо директни оптични кабели до домовете не е инцидентен. Министерство на превоза и известията (МТС) акцентира, че решението е „ в синхрон с наредбите на Директива (EС) 2018/1972 за определяне на Европейски кодекс за електронни известия “ и че
мобилните решения ще обезпечат съгласуваност освен в обособеното домакинство, само че и в открити пространства “.
Критичната роля на европейското финансиране
Проектът на стойност над 460 млн. лв. се финансира напълно от Плана за възобновяване и резистентност. Тази взаимозависимост от европейски средства не е инцидентна – във въпросните слабонаселени общини живеят едвам 350 хиляди души, чието ползване няма по какъв начин да обезпечи комерсиална възвръщаемост. Без дотацията няма стопански тласък за частните компании да влагат в тези региони.
България обаче има дълга история на провалени начинания за подобряването на така наречен „ селски интернет “. От влизането в Европейски Съюз през 2007 година страната неведнъж е заделяла милиони за сходни планове, които в последна сметка се проваляха. Последният подобен крах бе при започване на 2021 година, когато 40 млн. евро бяха трансферирани към други посоки.
Сега планът е основна инвестиция по ПВУ, а неговият краен период – август 2026 година – е твърдо закрепен и не предстои на договаряне. Самото въвеждане в употреба на мрежите пък би трябвало да се случи даже по-рано – до края на юни 2026 година Всяко закъснение, изключително във връзка с основните стадии и заплащания, носи голям риск от загуба на европейските средства. Именно този риск слага невиждан напън върху държавната администрация и изпълнителите.
Неизбежният избор
Сложността и мащабът на плана в огромна степен предопредели избора на изпълнителите. Поръчката за осъществяване е разграничена на шест региона. Всеки лот е на стойност сред 50 и 75 млн. лева, като за бенефициенти са определени трите телекомуникационни оператора – „ A1 България “, „ Виваком България “ и ЦЕТИН България “ (сестринската на Yettel инфраструктурна компания, с която дружно са част от e& PPF Telecom Group).
Още в самото начало поръчката бе по този начин структурирана, че само A1, Vivacom и CETIN да могат да аплайват за финансирането. Тази тактика не е инцидентна. В рамките на едвам година единствено компании с потенциала на огромните оператори могат да положат нужната инфраструктура и да конфигурират над 700 базови станции.
Проектът е разграничен географски сред тримата играчи: CETIN дава отговор за Югозападния и Южен централен регион с почти 2486 км оптична мрежа; Vivacom покрива Североизточния и Югоизточния регион с над 2000 км мрежа; A1 също построява към 2000 км в своите райони – Северозападен и Северен централен регион.
Мрежа от подизпълнители
Мащабът на плана изисква сериозна готовност на строителни запаси, по тази причина всички компании употребяват подизпълнители за подкрепяне на строително-монтажните действия. Партньорските компании са десетки и със „ забележителен опит в построяването на телекомуникационна инфраструктура “, както изясняват от А1.
Vivacom акцентира, че „ всички подизпълнители са определени вследствие на тръжни процедури с обществени предложения, извършени при съблюдаване на използваното законодателство “, което „ подсигурява опита и квалификацията на определените “.
В конкуренция с времето: Рискът от закъснение
Най-голямото предизвикателство е извънредно късият период за осъществяване – едвам година. От CETIN припомнят, че въпреки Министерският съвет да дефинира инвестицията за обект с национално значение още през 2021 година, договорите с бенефициентите бяха подписани едвам през юни тази година. Припомняме, че планът бе включен още в първата версия на ПВУ през 2020 година с бюджет общо 800 млн. лева Впоследствие претърпя няколко промени, преди да се стигне до актуалната версия.
Нагласите на тримата реализатори варират. Според Vvacom: „ срокът е къс, само че имаме потенциала и експертизата да се оправим “, като компанията даже твърди, че „ инфраструктурата към този момент се построява “.
CETIN обръща внимание, че планът е обвързван с „ един от най-сложните строителни режими в Европа, който изисква дейна съгласуваност с голям брой институции и редица съгласувателни процедури “. Компанията предизвестява, че:
закъснение на съгласувателните и разрешителни процедури е главен риск за съблюдаване на периодите. “
„ Необходимо е по едно и също време правене на детайлна техническа документи, съгласуване на всички процедури и действително строителство на мрежата в отдалечените региони. В момента активизираме целия си опит, хрумвания и експертиза, тъй че да реализираме осезаеми резултати макар ускорения график “, показват и от А1, изтъквайки, че главното предизвикателство е лимитираното време.
Срокът не може да се удължава, защото ПВУ завършва в средата на 2026 година МТС удостоверява, че „ крайните периоди за въвеждане в употреба са до 30 юни 2026 година “
Държавната машина в деяние
Правителството е подхванало стъпки за поддръжка на плана. МТС изяснява, че определянето от Министерския съвет на плана като подобен с национално значение „ значи, че всички позволения за градеж ще бъдат издадени от министъра на районното развиване, което доста форсира процеса “.
Народното събрание също се задейства и одобри законодателни промени, които доста облекчават строителния развой за този вид мрежи.
„ Към момента получаваме цялостна поддръжка и нямаме основни спънки във връзка с оформянето на документалната част. Процесът по издаване на нужните разрешителни за градеж протича съгласно заложените проекти “, споделят от А1.
Въпреки тези старания, МТС признава, че: „ Процесите са стартирани, само че зад издаването на позволение за градеж стои сериозна подготвителна работа, детайлно планиране на няколко хиляди километра инфраструктура и авансово координиране с огромен брой институции и сдружения. В тази връзка не може да бъде закрепен период за издаването на строителните разрешителни. “
Стратегията за ускорение
За да се оправят с времевите ограничавания, всички участници в плана ползват тактики за редом осъществяване. МТС оповестява, че „ във всеки от шестте региона към този момент е почнало изтеглянето на оптични кабели там, където е налична свободна инфраструктура “.
CETIN изяснява, че половината от плана включва „ рехабилитация и преизползване на съществуваща телекомуникационна инфраструктура “, като тези действия възнамеряват да завършат „ напълно преди края на актуалната година, доколкото там законът не изисква тежки разрешителни процедури “, каквито се съблюдават при построяването на нова инфраструктура.
A1 България също разделя работата си на два фронта: „ Работим интензивно по подготовката и модернизацията на съществуващата мрежа в частите от двата района, където това е допустимо. В зони, в които не се изискват спомагателни разрешителни, към този момент започнахме действия по рационализиране на инфраструктурата. “
бърз интернет отдалечени региони цифровизация A1 Vivacom Yettel CETIN ПВУ План за възобновяване селски интернет 5G
Накратко: до лятото на 2026 година би трябвало да бъдат построени хиляди километри оптична мрежа в дребни и слабонаселени места с високоскоростен интернет. За задачата са обезпечени 460 млн. лева по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), само че късият период слага съществени провокации пред реализацията на плана. Рискът от загуба на европейските средства е действителен – в случай че планът не бъде приключен в точния момент, България може да загуби забележителна част от финансирането по ПВУ. Това трансформира идващите месеци в сериозни за триумфа на самодейността.
Какъв е този план?
Проектът „ Широкомащабно разрастване на цифрова инфраструктура на територията на България “ има амбициозна задача. Първо, ще се изградят 7000 километра оптична мрежа – разстояние, почти равно на това сред София и Ню Йорк. Тази внушителна мрежа ще доближи до над 350 000 поданици в дребни и слабонаселени места, осигурявайки им достъп до високоскоростен интернет посредством над 700 нови 5G базови станции.
Втората задача е не по-малко значима – да се обнови Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ), държавната интернет инфраструктура. Ще бъде разширена или усъвършенствана оптичната съгласуваност до 140 общински центъра. В резултат ще се обезпечи потенциал от 40Gbps и 100 Gbps за всяка община, надалеч над сегашните благоприятни условия.
Технологичният избор на 5G вместо директни оптични кабели до домовете не е инцидентен. Министерство на превоза и известията (МТС) акцентира, че решението е „ в синхрон с наредбите на Директива (EС) 2018/1972 за определяне на Европейски кодекс за електронни известия “ и че
мобилните решения ще обезпечат съгласуваност освен в обособеното домакинство, само че и в открити пространства “.
Критичната роля на европейското финансиране
Проектът на стойност над 460 млн. лв. се финансира напълно от Плана за възобновяване и резистентност. Тази взаимозависимост от европейски средства не е инцидентна – във въпросните слабонаселени общини живеят едвам 350 хиляди души, чието ползване няма по какъв начин да обезпечи комерсиална възвръщаемост. Без дотацията няма стопански тласък за частните компании да влагат в тези региони.
България обаче има дълга история на провалени начинания за подобряването на така наречен „ селски интернет “. От влизането в Европейски Съюз през 2007 година страната неведнъж е заделяла милиони за сходни планове, които в последна сметка се проваляха. Последният подобен крах бе при започване на 2021 година, когато 40 млн. евро бяха трансферирани към други посоки.
Сега планът е основна инвестиция по ПВУ, а неговият краен период – август 2026 година – е твърдо закрепен и не предстои на договаряне. Самото въвеждане в употреба на мрежите пък би трябвало да се случи даже по-рано – до края на юни 2026 година Всяко закъснение, изключително във връзка с основните стадии и заплащания, носи голям риск от загуба на европейските средства. Именно този риск слага невиждан напън върху държавната администрация и изпълнителите.
Неизбежният избор
Сложността и мащабът на плана в огромна степен предопредели избора на изпълнителите. Поръчката за осъществяване е разграничена на шест региона. Всеки лот е на стойност сред 50 и 75 млн. лева, като за бенефициенти са определени трите телекомуникационни оператора – „ A1 България “, „ Виваком България “ и ЦЕТИН България “ (сестринската на Yettel инфраструктурна компания, с която дружно са част от e& PPF Telecom Group).
Още в самото начало поръчката бе по този начин структурирана, че само A1, Vivacom и CETIN да могат да аплайват за финансирането. Тази тактика не е инцидентна. В рамките на едвам година единствено компании с потенциала на огромните оператори могат да положат нужната инфраструктура и да конфигурират над 700 базови станции.
Проектът е разграничен географски сред тримата играчи: CETIN дава отговор за Югозападния и Южен централен регион с почти 2486 км оптична мрежа; Vivacom покрива Североизточния и Югоизточния регион с над 2000 км мрежа; A1 също построява към 2000 км в своите райони – Северозападен и Северен централен регион.
Мрежа от подизпълнители
Мащабът на плана изисква сериозна готовност на строителни запаси, по тази причина всички компании употребяват подизпълнители за подкрепяне на строително-монтажните действия. Партньорските компании са десетки и със „ забележителен опит в построяването на телекомуникационна инфраструктура “, както изясняват от А1.
Vivacom акцентира, че „ всички подизпълнители са определени вследствие на тръжни процедури с обществени предложения, извършени при съблюдаване на използваното законодателство “, което „ подсигурява опита и квалификацията на определените “.
В конкуренция с времето: Рискът от закъснение
Най-голямото предизвикателство е извънредно късият период за осъществяване – едвам година. От CETIN припомнят, че въпреки Министерският съвет да дефинира инвестицията за обект с национално значение още през 2021 година, договорите с бенефициентите бяха подписани едвам през юни тази година. Припомняме, че планът бе включен още в първата версия на ПВУ през 2020 година с бюджет общо 800 млн. лева Впоследствие претърпя няколко промени, преди да се стигне до актуалната версия.
Нагласите на тримата реализатори варират. Според Vvacom: „ срокът е къс, само че имаме потенциала и експертизата да се оправим “, като компанията даже твърди, че „ инфраструктурата към този момент се построява “.
CETIN обръща внимание, че планът е обвързван с „ един от най-сложните строителни режими в Европа, който изисква дейна съгласуваност с голям брой институции и редица съгласувателни процедури “. Компанията предизвестява, че:
закъснение на съгласувателните и разрешителни процедури е главен риск за съблюдаване на периодите. “
„ Необходимо е по едно и също време правене на детайлна техническа документи, съгласуване на всички процедури и действително строителство на мрежата в отдалечените региони. В момента активизираме целия си опит, хрумвания и експертиза, тъй че да реализираме осезаеми резултати макар ускорения график “, показват и от А1, изтъквайки, че главното предизвикателство е лимитираното време.
Срокът не може да се удължава, защото ПВУ завършва в средата на 2026 година МТС удостоверява, че „ крайните периоди за въвеждане в употреба са до 30 юни 2026 година “
Държавната машина в деяние
Правителството е подхванало стъпки за поддръжка на плана. МТС изяснява, че определянето от Министерския съвет на плана като подобен с национално значение „ значи, че всички позволения за градеж ще бъдат издадени от министъра на районното развиване, което доста форсира процеса “.
Народното събрание също се задейства и одобри законодателни промени, които доста облекчават строителния развой за този вид мрежи.
„ Към момента получаваме цялостна поддръжка и нямаме основни спънки във връзка с оформянето на документалната част. Процесът по издаване на нужните разрешителни за градеж протича съгласно заложените проекти “, споделят от А1.
Въпреки тези старания, МТС признава, че: „ Процесите са стартирани, само че зад издаването на позволение за градеж стои сериозна подготвителна работа, детайлно планиране на няколко хиляди километра инфраструктура и авансово координиране с огромен брой институции и сдружения. В тази връзка не може да бъде закрепен период за издаването на строителните разрешителни. “
Стратегията за ускорение
За да се оправят с времевите ограничавания, всички участници в плана ползват тактики за редом осъществяване. МТС оповестява, че „ във всеки от шестте региона към този момент е почнало изтеглянето на оптични кабели там, където е налична свободна инфраструктура “.
CETIN изяснява, че половината от плана включва „ рехабилитация и преизползване на съществуваща телекомуникационна инфраструктура “, като тези действия възнамеряват да завършат „ напълно преди края на актуалната година, доколкото там законът не изисква тежки разрешителни процедури “, каквито се съблюдават при построяването на нова инфраструктура.
A1 България също разделя работата си на два фронта: „ Работим интензивно по подготовката и модернизацията на съществуващата мрежа в частите от двата района, където това е допустимо. В зони, в които не се изискват спомагателни разрешителни, към този момент започнахме действия по рационализиране на инфраструктурата. “
бърз интернет отдалечени региони цифровизация A1 Vivacom Yettel CETIN ПВУ План за възобновяване селски интернет 5G
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ