Един от най-известните русенци е роден на 15 април 1971

Един от най-известните русенци е роден на 15 април 1971 година Завършва НАТФИЗ през 1993 година в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев . 

Камен Донев има над 40 функции в театъра и киното, написа и слага драматургични текстове – миниатюри, пиеси, осъществя авторски постановки и хореография.

Той е единственият реализатор, препълнил Зала 1 на НДК (зала, която се разполага с 4 000 седящи места) цели 14 пъти, освен това с едно и също заглавие.

Някои родители си мислят, че децата им са усмихнати и щастливи. Не. Дълбока илюзия. Просто с пицата устата се е деформирала.

Знанието обуславя, то не популяризира. Тъгата върви паралелно с остротата. А дъгата, която се изписва в душата на индивида е вратата към мащаба на нещата.

Моето познание се основава само на моето неведение. Аз не искам да знам това, което не знам, в случай, че не знам за знанието. Вие нали съзнавате какъв брой хипотетично може да бъде знанието при съществуването на едно неизвестно познание?!

Когато човек стартира да приказва за просвета, а в погледа му виждам една такава прозрачност, се веселя, че има какво да си кажа с него. С погледа му, не с него.

Универсалният закон гласи: би трябвало да Е единствено в случай че не Е, когато не би трябвало, а Е, когато е трябвало.

Чужденците идват у нас и се женят. Представяте ли си от какво бягат?!

Влюбените двойки нормално вършат едно и също – целуват се, хранят се дружно, вървят на кино, разхождат се из закътани места, с цел да се поразсъблекат, хилят се за щяло и не щяло, държат се за ръце от време на време без изключително да им се желае, изхабяват големи количества козметика, лъжат, спят дружно, само че не им се спи, ревнуват се, подаряват си цветя, дребни мемоари, кълнат се един на различен за всевъзможни нелепости, не се изморяват да повтарят едни и същи реплики безчет пъти, скарват се за нещо нищожно, плачат и се разделят измежду дълги угнетителни паузи, на чиято драматичност би завидял всеки огромен романист.

Ще те любя, до момента в който стана неработоспособен, и тогава ще не преставам в мозъка си да те обземам, до момента в който всяка въздишка стане оргазъм. Докато не изпразня всичко и остане купчина кокали и зъби.

…така да обичаш индивида, че да искаш не да го притежаваш, а да му принадлежиш. Да го виждаш всеки ден, да живееш за него, а не за себе си. И на този свят, и на оня! Завинаги!

Всеки мъж самичък си слага „ оценка “, избирайки дамата до себе си. Някой избират шестицата, други се правят оценка за междинен.

Прасето е една добра метафора за актуалния българин. То обича да го хранят, лута се по през целия ден из кочината, в същото време е по някакъв метод предостатъчно и нападателно.

Когато човек разяснява, би трябвало първо да си зададе въпроса – „ А какво направих аз? ”.

Простотията, мързелът, завистта и чалгата убиват вдъхновението в България, а мехлемът против тях е – влизаш в библиотеката и четеш!

Хopaтa вce oтлaгaт paдocттa – зa oпpeдeлeни дaти, зa oпpeдeлeни cитyaции. Чaĸaт дa дoйдe Koлeдa, зa дa пpaзнyвaт. Ceгa тpябвa дa ce paдвaт – вceĸи момент.

Дpyг фeнoмeн нa бългapcĸaтa пcиxиĸa e тoвa, чe иcĸaм дa имaм пoвeчe и дa гo имaм бъpзo. Caшo Mopфoв вeднъж ĸaзa нeщo, ĸoeтo aз нaвcяĸъдe цитиpaм, “Вългapинът иcĸa дa зaбoгaтee дo oбяд ”. Бългapинът извeднъж пoиcĸa дa живee ĸaтo aмepиĸaнeц или ĸaтo eвpoпeeц. Извeднъж пoиcĸa дa имa вcичĸo и дa гo имa бъpзo, мoмeнтaлнo. Toвa нe e възмoжнo пъpвo зaщoтo ниcĸaтa пoлитичecĸa ĸyлтypa нa бългapинa нe мoжa дa ocъзнae фaĸтa, чe нeщaтa cтaвaт c тpyд, пocтoянcтвo и oбич ĸъм мяcтoтo, нa ĸoeтo живeeш. Aĸo ти нe cи oбичaш ĸъщaтa и нe я пoддъpжaш, aĸo нe влaгaш cъpцeтo cи в тoвa, ĸoeтo пpaвиш зa нeя, тя винaги щe бъдe eдин paзгpaдeн двop и ти винaги щe я мpaзиш.

Без работа не става. Това е наболял проблем в нашето общество. Успехът не се мери в пари, а в удовлетворението от това, което правиш. Когато си трудолюбив и добър в специалността си, няма метод да не се реализираш.

Чoвeĸ тpябвa дa e cмиpeн c oнoвa, ĸoeтo мy ce cлyчвa, дa гo пpиeмa. Moжe дa пpoзвyчи бaнaлнo, нo гo пpиeмaм дopи ĸaтo нeщo пoлeзнo. Aĸo имa пpoвaл, знaчи e тpябвaлo дa имa пpoвaл. Aĸo имa гpeшĸa, пpиeмaш гpeшĸaтa и пpoдължaвaш нaтaтъĸ. He cтpaдaм oт тoвa.

Много одобрявам думата „ примирение “ и съм намерил разтуха в тази дума. И в тая посока чудото, което аз бих желал по-често да се случва, е хората да са смирени. Не покорни, смазани, потиснати, а смирени. Смиреният човек е човек, който осъзнава това, че има и по-важни неща от него самия. Че има и неща, за които си коства да се жертва, че има неща, за които си коства да се приказва, да отстоява, да се лишава. Смирението е обвързвано с огромна обич към другите и блян да разбираш. Да не се опитваш да се налагаш. Това е чудото, което си мисля, че би трябвало по-често да се случва.

В този живот на първо време получаваш,

а ти в случай че си интелигентен, знаеш по какъв начин да го вземеш.

След това с наученото и ти на собствен ред създаваш.

И най-подир би трябвало да започнеш да даваш.

И в случай че в цялата тази работа няма обич, значи си живял

на пусто, бил си един егоист.

И вътре в сърцето си всеки знае защо е сватбата…

Тя е поради индивида, този който ще те чака, ще те търси,

ще плаче с теб и ще се смее с теб.

Човекът който ще ти дава сили и религия без да ги изискваш,

индивидът който откакто изпратите детето на Терминал 2

ще те утеши и ще помълчи с теб тази вечер.

Човекът, който в никакъв случай няма да разреши да си самичък,

даже когато единият към този момент го няма.