Един от най-хубавите и любими празници, свързани с пролетта, е

Един от най-хубавите и обичани празници, свързани с пролетта, е Баба Марта и закичването с мартеници. Мартеницата e декорация от усукани конци, червен и бял, която обичайно се поставя на 1 март за здраве. 

Този бит е присъщ за Балканския полуостров и се е трансформирал в балканска традиция. Присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се назовава мърцишор. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в рамките на прилежащите страни - Западните околности, Република Македония (наричат мартеничката - мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).

В класическия си тип мартеницата съставлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго избран смисъл: алено - кръв, живот; бяло - непорочност, благополучие. Белият цвят на мартеницата в началото е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос. Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Не инцидентно в началото женските сватбени носии са били червени. Срещат се и други цветове, които имат своята символика. Синият цвят е обвързван с небето и водата. Той е белег на божествена безкрайност и аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородност, възобновление и тържественост. Мартеницата, включва разнообразни детайли и знаци - сини мъниста (против уроки), парички (за благополучие) и други

Когато се прави мартеница, тя би трябвало да се усуква постоянно наляво, както и че се закичва постоянно на лявата част на гърдите. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в фамилията да закичва на гърдите или да връзва на ръцете на децата пресукания бял и червен конец за здраве, благоденствие и шанс, срещу уроки. Мартениците се носят до появяването на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, т.е. до настъпването на пролетта. След това се слагат на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг бит е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат по-късно на клонки от цъфнало дърво или шубрак, написа webbukvar.com. Така на доста места в България обичайно се виждат окичени с мартеници дървета и шубраци. Друг бит е мартениците да се носят до момента в който се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета.

Понякога мартеницата се пуска в най-близката река " че да върви, както тече реката “. Традицията гласи още, че благополучие и шанс носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита наследник конец (против уроки), а в Родопите се поставят още няколко цвята.

Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата.

Обичаи на 1 март

Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото - заболявания и бедност. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце. Предварително дамите усукват бели и червени вълнени конци - мартеници, които завързват или окачват на всеки от фамилията. Мартениците трябвало да са по този начин усукани, както момите се усукват към момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, с цел да не се развяват по седенките.