Трябва да се спре увеличаването на заплатите в държавния сектор
Един от най-големите опасности в бюджета за 2026 година е, че в държавната администрация се одобри метод на свързване на възнагражденията със междинната работна заплата . Това значи автоматизирано нарастване на заплати без да са обвързани с индикатори за успеваемост.
„ Всичко това води до огромни опасности и до огромно напрежение в разноските . Стига се до миг, в който вместо да теглим задължения за инфраструктура и вложения, ние теглим заеми, с цел да плащаме заплати на администрацията. Това е първото, което би трябвало да спре “, сподели Лидия Шулева някогашен обществен министър и бизнес и финансов съветник по време на X-тата годишна конференция по ръководство на риска „ България сред растеж и риск “.
„ Ако желаеме от малко малко естествен бюджет за 2026 година тази връзка на автоматизирано нарастване на заплатите би трябвало да се отстрани или най-малко би трябвало да се вземе решение за заледяване “, безапелационна е тя.
Увеличавайки заплатите в бюджетната сфера, те образуват по-висока междинна работна заплата . На идната година междинната заплата става още по-голяма, което автоматизирано подхранва растежа.
Налице са редица благоприятни условия за усъвършенстване на бюджета . Често се приказва за попълване на бюджета посредством повишение на налози и осигуровки. Преди обаче да се задейства този лост на увеличение на бюджетните доходи има други механизми, с които да се попълни държавната хазна. Така да вземем за пример, България към момента не е стигнала европейските равнища във връзка с акцизи на алкохол, цигари и горива . „ Там има много огромна опция за повишение и това е един значителен доход в бюджета “, споделя Шулева.
В пенсионната сфера също има запаси. Не става дума за понижаване на пенсиите, само че не е налице никаква причина за добавката от 60 лева по отношение на ковид за нови пенсионери . „ Също по този начин редица обществени заплащания минават през пенсионната система изцяло несъответстващо. С тези големи заплати държавните чиновници не пращат налози и осигуровки . Това са огромни пера “, заключава Шулева. Към момента в държавния бранш работят близо 400 000 души, което е доста на фона на 3 милиона работещи в България.
Също по този начин приходите в България по отношение на средноевропейските са на доста ниско равнище . Единият от методите да се усилят е като се ориентираме към произвеждане по-голяма добавена стойност.
Участниците в конференцията не подминаха и тематиката за присъединението на България към еврозоната. Ако въпросът до момента беше за минусите и плюсовете от вероятно присъединение, то през днешния ден и в бъдеще на дневен ред ще бъде въпросът кои индикатори да следим, с цел да разберем дали то е било сполучливо и здравословно за българската стопанска система.
„ Силно се надяваме да последваме пътя на Хърватска. Присъединяването към еврозоната е финалния свършек на един дълъг път, който извървя България . С еврозоната и Шенген имаме всички предпоставки да върви нагоре от гл.т. на вложения, било то задгранични или локални “, сподели финансистът Иван Гечев.
Единият от индикаторите, които би трябвало да следим е качеството на живот на хората. След 2-3 години те би трябвало да живеят по-добре от през днешния ден. „ В кратковременен аспект би трябвало да гледаме какво се случва с държавния бюджет. Там е допустимо да се „ счупят нещата “ . Прекалена държавна интервенция при присъединение към еврозоната също крие опасности. Ако бизнеса пострада това ще го усети средностатическият българин. Туризмът също е значимо перо. До 6-9 месеца секторът би трябвало да отрази растеж “, сподели Гечев.
Що се отнася до мястото на България в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), то страната ни регистрира както стопански напредък, по този начин и инфлация над междинните за района . Икономическият напредък, обаче не е резистентен. Причината е, че е движен от вътрешното ползване, а дефицитните разноски, финансирани с издаване на дълг, не се употребяват за преструктуриране на стопанската система и не водят до възстановяване на продуктивността на българското стопанство. Инфлацията ще остане висока най-много поради вътрешното ползване.
За настоящата година прогнозата на Кофас е за растеж на българската стопанска система от 3.1%, а за 2026-та – 2.6% . Така страната ни се подрежда в ТОП 3 на страните от ЦИЕ с най-бързо растяща стопанска система, наред с Хърватия и Полша.
Проблемът с задграничните вложения продължава да се задълбочава. Отчетеният растеж на капиталовите потоци се дължи не на нахлуване на свежи инвестиции извън, а на реинвестиране на облага.
