Подредете собствената си къща, преди да критикувате чуждата
Един от най-големите проблеми на съвремието ни е неналичието на емпатия и на действителна самопреценка.
Хората не виждат по-далече от носа си.
Пълно е с нарцисисти, които се мислят за най-хубавите във всичко и които постоянно непременно би трябвало да бъдат прави.
Пълно е с хора, които са подготвени да се нахвърлят върху другите вербално или физически даже – в случай че дръзнат да изразят мнение, друго от тяхното.
Ако поспрем за малко и си поемем мирис, ще открием доста повече прилики с другите, в сравнение с разлики.
Ако успеем най-малко малко да обърнем взор към себе си, ще забележим, че въобще не сме идеални. Защо тогава чакаме това от другите?
Не всеки, който показва мнение, ни атакува. Не всеки, който не е склонен с нас, ни наскърбява.
Различието е хубаво нещо.
Ако сме задоволително мъдри , бихме могли да почерпим опит от него и да позволим да ни обогати.
Ако сме задоволително глупави , ще създадем всичко допустимо, с цел да го отстраним от живота си и да се създадем, че не съществува.
Когато човек е духовно стеснен, се опасява от всичко непознато, тъй като не го схваща.
Когато човек е духовно извисен и свободен, чака новостите с неспокойствие и любознание, тъй като посредством тях израства и се обогатява.
Когато се научим да подлагаме на критика първо себе си и след това другите, ще сме създали първата крачка към духовното рационализиране.
