70 години – късна граница за българските мъже: Защо живеят по-кратко?
Един от най-често срещаните знаци за качество на опазването на здравето е междинната дълготрайност на живота. Тя демонстрира тясна връзка с икономическото развиване на множеството страни, само че исторически вижда значимо усъвършенстване едвам в близкото минало. При измерването ѝ от самото раждане цената зависи от доста характерни фактори. Макар преди актуалната ера надалеч да не е било изключено някой да живее до напреднала възраст, честите смъртни случаи още в детството и младостта са сваляли междинната стойност надолу.
В началото на 20. век разпространяването на ваксини, подобрението в хигиеничните условия и водоснабдяването, както и откритието на първите антибиотици водят до внезапен скок в продължителността на живота. Ранната смъртност понижава и от ден на ден хора доживяват до висока възраст. През втората половина на века нови медикаменти, техника и по-широко покритие на медицинските грижи не престават пътя към дългоденствие за всички пластове от популацията.
Първоначалните триумфи са ясно изразени и в България, включително в първите години на социалистическия режим. Към 60-те междинната дълготрайност на живота у нас е сравнима с тази в други развити страни. Същевременно интервалът по-късно е белязан от застоялост на този индикатор, най-видима при продължителността на живота на мъжете. На процедура тя остава непроменена в идващите десетилетия, като даже бележи леки спадове.
Графиката демонстрира продължителността на живота по полове в България съгласно данни на Световната банка. Докато сред 60-ти и 90-те общата междинна стойност остава съвсем непроменена, то тя бележи леко усъвършенстване при дамите и леко утежняване при мъжете. Едва през 2010 мъжката дълготрайност на живота у нас прекрачва 70 години, като до тогава на процедура стои към или под равнището си от 1965.
Подобна е обстановката в целия Източен блок на спътници на Съветския съюз. В съвсем всички негови членки, в това число републиките на Съюз на съветските социалистически републики, мъжкото здраве наподобява се утежнява или остава в застой след 60-те, а мъжете през 1989 не живеят по-дълго, в сравнение с едно потомство по-рано. Други европейски страни от всички райони бележат трайно усъвършенстване, включително в социалистическа Югославия, намираща се отвън Желязната завеса.
Графиката демонстрира смяната в продължителността на живота при мъжете в години. Макар другите страни да стартират от друга база, в множеството обсъждани случаи тя е от подобен порядък. Прави усещане мощното развиване при страни отвън Източния блок без значение от благосъстоянието им. Днес са налице съществени разлики сред европейските страни, като България е измежду тези с най-лоши стойности, а разминаването се натрупва още към втората половина на 20. век.
Едва ли могат еднопосочно да се посочат аргументите зад тази рецесия на мъжкото здраве. Напр. в Съветския съюз спадът в мъжката дълготрайност на живота се отдава на смъртността от " контузии и отравяния ", както и " заболявания на дихателните органи ", което евентуално е годно и за останалите страни от блока. Ръстът в стандарта на живот води до по-масово разпространяване на цигари, алкохол и произшествия с транспортни средства.
Същевременно наподобява, че международният напредък в медицината от втората половина на 20. век не доближава до необятното население на Съюз на съветските социалистически републики и руските спътници, защото системата не дава по-добри резултати, в сравнение с десетилетия по-рано. Докато при дамите има непретенциозно усъвършенстване в същия интервал, при мъжете то на процедура отсъства - това приказва за разлики в метода на живот или лимитирани развития, засягащи единствено нежния пол - например с гинекологичната грижа и спада на риска от гибел при раждане със срутва на раждаемостта.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
В началото на 20. век разпространяването на ваксини, подобрението в хигиеничните условия и водоснабдяването, както и откритието на първите антибиотици водят до внезапен скок в продължителността на живота. Ранната смъртност понижава и от ден на ден хора доживяват до висока възраст. През втората половина на века нови медикаменти, техника и по-широко покритие на медицинските грижи не престават пътя към дългоденствие за всички пластове от популацията.
Първоначалните триумфи са ясно изразени и в България, включително в първите години на социалистическия режим. Към 60-те междинната дълготрайност на живота у нас е сравнима с тази в други развити страни. Същевременно интервалът по-късно е белязан от застоялост на този индикатор, най-видима при продължителността на живота на мъжете. На процедура тя остава непроменена в идващите десетилетия, като даже бележи леки спадове.
Графиката демонстрира продължителността на живота по полове в България съгласно данни на Световната банка. Докато сред 60-ти и 90-те общата междинна стойност остава съвсем непроменена, то тя бележи леко усъвършенстване при дамите и леко утежняване при мъжете. Едва през 2010 мъжката дълготрайност на живота у нас прекрачва 70 години, като до тогава на процедура стои към или под равнището си от 1965.
Подобна е обстановката в целия Източен блок на спътници на Съветския съюз. В съвсем всички негови членки, в това число републиките на Съюз на съветските социалистически републики, мъжкото здраве наподобява се утежнява или остава в застой след 60-те, а мъжете през 1989 не живеят по-дълго, в сравнение с едно потомство по-рано. Други европейски страни от всички райони бележат трайно усъвършенстване, включително в социалистическа Югославия, намираща се отвън Желязната завеса.
Графиката демонстрира смяната в продължителността на живота при мъжете в години. Макар другите страни да стартират от друга база, в множеството обсъждани случаи тя е от подобен порядък. Прави усещане мощното развиване при страни отвън Източния блок без значение от благосъстоянието им. Днес са налице съществени разлики сред европейските страни, като България е измежду тези с най-лоши стойности, а разминаването се натрупва още към втората половина на 20. век.
Едва ли могат еднопосочно да се посочат аргументите зад тази рецесия на мъжкото здраве. Напр. в Съветския съюз спадът в мъжката дълготрайност на живота се отдава на смъртността от " контузии и отравяния ", както и " заболявания на дихателните органи ", което евентуално е годно и за останалите страни от блока. Ръстът в стандарта на живот води до по-масово разпространяване на цигари, алкохол и произшествия с транспортни средства.
Същевременно наподобява, че международният напредък в медицината от втората половина на 20. век не доближава до необятното население на Съюз на съветските социалистически републики и руските спътници, защото системата не дава по-добри резултати, в сравнение с десетилетия по-рано. Докато при дамите има непретенциозно усъвършенстване в същия интервал, при мъжете то на процедура отсъства - това приказва за разлики в метода на живот или лимитирани развития, засягащи единствено нежния пол - например с гинекологичната грижа и спада на риска от гибел при раждане със срутва на раждаемостта.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ