10 факта за Царско село, крайградската резиденция на Романови
Един от най-блестящите дворци с паркове близо до Санкт Петербург е минал през доста неща – от нововъведения и лукс през XVIII в. до нацистка окупация и съвсем цялостно заличаване.
Дворец за първата съветска императрица
Голям замък Царско село 1755-1761. Гравиране по рисунка на М. Махаев
По време на Северната война Петър I отвоюва територии на крайбрежията на Нева и Финския залив, които по-рано принадлежат на шведите, и през 1703 година основава Санкт Петербург. На юг от бъдещата столица има неголямо имение, което на шведските карти е обозначено като Saairs moisio, т.е. място на нагорнище. На съветски стартират да го назовават Сарско имение или Сарско село. През 1710 година Петър стартира да строи тук замък за своята жена – императрица Екатерина I.
Превръща се в бароков шедьовър при дъщерята на Петър I
Legion Media
Царско село става парадната лятна резиденция на императорското семейство. Сърцето на имението и негова визитна картичка е Големият екатеринински замък. Първоначално, през 1720-те, той наподобява доста по-скромно, в аскетичния дух на самия Петър, а актуалния си тип то придобива в средата на XVIII век.
Елизавета ПетровнаЮджийн Лансере/Третяковска изложба
Дъщерята на Петър I, императрица Елисавета Петровна, преустройва двореца в своя обичан бароков жанр с присъщи обилни украси. За това са изхарчени над 100 кг злато.
Архитект е италианецът Бартоломео Растрели – той проектира няколко барокови здания и дворцеца в Петербург, в това число Зимния замък и Големия замък в Петерхоф.
Дворецът е не по-малко пищен и от вътрешната страна – Голямата зала с огледала и позлата и безконечен набор от шикозни гостни, зали и всекидневни. Растрели построява и черква в съседство до двореца.
Зала АрабескAleks G (CC BY-SA 3.0)
При Екатерина II Сарско село стартира да се назовава Царско. Мястото се трансформира в обичаната ѝ лятна резиденция, въпреки че тя го счита за малко старомодно и внася някои промени във външния тип на двореца. Именно в края на нейното царуване дворецът стартира да се назовава Екатеринински – преди този момент е прочут като Големия замък.
Дворцовият парк е с повърхност съвсем 200 хектара
Alex ‘Florstein’ Fedorov (CC BY-SA 4.0)
При Екатерина II е дефинитивно завършен и дворцовият парк с неговата невероятна хубост, разпростряла се на територия от 170 хектара. Една от частите му е елементарен френски парк, а втората – естествен британски.
Павилион „Ермитаж“Alex ‘Florstein’ Fedorov (CC BY-SA 4.0)
Той е декориран със система от езера, шедьоври на парковата статуя и многочислени павилиони, в това число „Грот“ и „Ермитаж“, сътворени от Растрели. По-късно, през 1780-те, е издигната и колонната „Камеронова галерия“, кръстена по този начин в чест на нейния проектант – шотландеца Чарлз Камерон.
В Царско село има още един замък и парк
Гравюра „Градинска фасада на Александровия замък в Царско село“Йохан Якоб Майер
Царско село, обаче, не свършва с Екатерининския замък и парк. По заповед на същата тази Екатерина II през 1790-те различен италианец – Джакомо Кваренги – построява Александровския замък в жанр класицизъм. Той е предопределен за обичания внук на Екатерина – бъдещия император Александър I. Около двореца се простира едноименният парк с повърхност от съвсем 190 хектара, който е в съседство на Екатерининския парк, образувайки голяма зелена зона.
В Царскоселския колеж учи А.С. Пушкин
Лицей в Царско село, Санкт ПетербургAlex ‘Florstein’ Fedorov (CC BY-SA 4.0)
В едно от крилата на Екатерининския замък през 1811 година е открит Императорският царскоселски колеж. Едно от най-престижните образователни заведения в страната не просъществува дълго – единствено до 1843 година, след което се мести в Петербург и е прекръстено на Александровски колеж. Сред випускниците на учебното заведение има няколко десетки блестящи държавни дейци, дипломати и военни.
Изпит в ЛицеяИля Репин
Най-известен измежду тях е поетът Александър Пушкин, който в стиховете си възпява Лицея. Днес в това крило има музей, където са пресъздадени стаите на учениците и класните стаи.
Тук е прекарана първата жп линия в Русия
Карл Беггров
През 1837 година е открита първата в Русия жп линия, която съединява Санкт Петербург и Царско село. Първите пасажери са персонално император Николай I и почетните му посетители. Парната двигателна сила преодолява дистанцията от Петербург до крайградската резиденция за 35 минути. Линията е за публично прилагане и всички искащи могат да я употребяват, въпреки че в началото локомотивите се редуват с конска двигателна сила. През идващите години линията е удължена до гр. Павловск и дължината ѝ доближава общо 27 км.
Царско село става непрекъсната резиденция на Николай II
За множеството управници Царско село е единствено лятна резиденция – те живеят главно в Зимния замък. Но последният съветски император Николай II просто обожава Царско село и през 1905 година се мести със фамилията си в Александровския замък, като го трансформира в своя съществена резиденция. Това е обвързвано с първата съветска гражданска война през 1905 година. Освен това, царят желае успокоение за своята жена, императрица Александра, която е извънредно непопулярна в петербургското общество.
Николай II в заточение в Царско селоСвободни източници
По време на Първата международна война в Екатерининския замък е оборудвана военна болница, където императрицата и дъщерите ѝ работят като милосърдни сестри. След като слиза от престола от февруари до юни 1917 година Николай е държан под арест в Царско село, след което е пратен със фамилията си на изгнание в Тоболск, а по-късно и в Екатеринбург, където е и трагично погубен.
Силно потърпевш по време на Втората международна война
По време на втората международна война в Царско село се разполагат немските войски, които блокират Ленинград. Царските резиденции са мощно разрушени, в залите на дворците се обитава боен щаб. Точно пред Александровския замък е устроено гробище за убитите немци.
Част от сбирките и скъпите интериори са мощно нарушени от обстрелите или са разграбени. Безвъзвратно са изгубени доста паркови статуи, а дърветата и други растения са изгорени или просто изгубени.
Архивна снимка; Едгар Ел (CC BY 3.0)
В годините на Съюз на съветските социалистически републики стартира огромна реституция на царските интериори. Голяма част от работата е приключена, само че в някои зали на Александровския замък и до през днешния ден тече старателна реституция.
Основното богатство – Кехлибарената стая – е изгубено безследно
Андрей Зеест; Николай Науменков/ТАСС
Една от най-загадъчните истории, свързани с Царско село, е популярната стая в Екатерининския замък, инкрустирана напълно с кехлибар. Отстъпващите немци изцяло демонтират кехлибара от стените и го изнасят в Германия. Той е безследно изгубен.
Алексей Даничев/Sputnik
През 2000 година откривателите намират единствено дребен откъс и той е предаден тържествено на Русия. Днес стаята към този момент е изцяло възобновена по фотоси отпреди войната, само че откривателите не губят вяра да намерят оригинала.
Градът към двореца е кръстен на Пушкин в руско време
jimmyweee (CC BY 2.0)
Царско село се назовава освен дворцово-парковият отбор, само че и прилежащият град, който поражда от прилежащите обитаеми места. През 1808 година Александър I заповядва към имението да се построи град. Благодарение на пребиваването на императорските чети в Царско село градът се употребява с всевъзможни богатства, в това число жп линия. При Николай II Царско село е оборудвано с тръбопровод, канализация и е електрифицирано.
След като на власт идват болшевиките, царските дворци и териториите на парковете са национализирани. В Царско село е открит музей-резерват. През 1937 година Съюз на съветските социалистически републики отбелязва огромно 100-годишнината от гибелта на Александър Пушкин и в чест на обстоятелството, че поетът учи в локалния колеж, преименуват града на Пушкин.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Дворец за първата съветска императрица
Голям замък Царско село 1755-1761. Гравиране по рисунка на М. Махаев
По време на Северната война Петър I отвоюва територии на крайбрежията на Нева и Финския залив, които по-рано принадлежат на шведите, и през 1703 година основава Санкт Петербург. На юг от бъдещата столица има неголямо имение, което на шведските карти е обозначено като Saairs moisio, т.е. място на нагорнище. На съветски стартират да го назовават Сарско имение или Сарско село. През 1710 година Петър стартира да строи тук замък за своята жена – императрица Екатерина I.
Превръща се в бароков шедьовър при дъщерята на Петър I
Legion Media Царско село става парадната лятна резиденция на императорското семейство. Сърцето на имението и негова визитна картичка е Големият екатеринински замък. Първоначално, през 1720-те, той наподобява доста по-скромно, в аскетичния дух на самия Петър, а актуалния си тип то придобива в средата на XVIII век.
Елизавета ПетровнаЮджийн Лансере/Третяковска изложба
Дъщерята на Петър I, императрица Елисавета Петровна, преустройва двореца в своя обичан бароков жанр с присъщи обилни украси. За това са изхарчени над 100 кг злато.
Архитект е италианецът Бартоломео Растрели – той проектира няколко барокови здания и дворцеца в Петербург, в това число Зимния замък и Големия замък в Петерхоф.
Дворецът е не по-малко пищен и от вътрешната страна – Голямата зала с огледала и позлата и безконечен набор от шикозни гостни, зали и всекидневни. Растрели построява и черква в съседство до двореца.
Зала АрабескAleks G (CC BY-SA 3.0)
При Екатерина II Сарско село стартира да се назовава Царско. Мястото се трансформира в обичаната ѝ лятна резиденция, въпреки че тя го счита за малко старомодно и внася някои промени във външния тип на двореца. Именно в края на нейното царуване дворецът стартира да се назовава Екатеринински – преди този момент е прочут като Големия замък.
Дворцовият парк е с повърхност съвсем 200 хектара
Alex ‘Florstein’ Fedorov (CC BY-SA 4.0) При Екатерина II е дефинитивно завършен и дворцовият парк с неговата невероятна хубост, разпростряла се на територия от 170 хектара. Една от частите му е елементарен френски парк, а втората – естествен британски.
Павилион „Ермитаж“Alex ‘Florstein’ Fedorov (CC BY-SA 4.0)
Той е декориран със система от езера, шедьоври на парковата статуя и многочислени павилиони, в това число „Грот“ и „Ермитаж“, сътворени от Растрели. По-късно, през 1780-те, е издигната и колонната „Камеронова галерия“, кръстена по този начин в чест на нейния проектант – шотландеца Чарлз Камерон.
В Царско село има още един замък и парк
Гравюра „Градинска фасада на Александровия замък в Царско село“Йохан Якоб Майер
Царско село, обаче, не свършва с Екатерининския замък и парк. По заповед на същата тази Екатерина II през 1790-те различен италианец – Джакомо Кваренги – построява Александровския замък в жанр класицизъм. Той е предопределен за обичания внук на Екатерина – бъдещия император Александър I. Около двореца се простира едноименният парк с повърхност от съвсем 190 хектара, който е в съседство на Екатерининския парк, образувайки голяма зелена зона.
В Царскоселския колеж учи А.С. Пушкин
Лицей в Царско село, Санкт ПетербургAlex ‘Florstein’ Fedorov (CC BY-SA 4.0)
В едно от крилата на Екатерининския замък през 1811 година е открит Императорският царскоселски колеж. Едно от най-престижните образователни заведения в страната не просъществува дълго – единствено до 1843 година, след което се мести в Петербург и е прекръстено на Александровски колеж. Сред випускниците на учебното заведение има няколко десетки блестящи държавни дейци, дипломати и военни.
Изпит в ЛицеяИля Репин
Най-известен измежду тях е поетът Александър Пушкин, който в стиховете си възпява Лицея. Днес в това крило има музей, където са пресъздадени стаите на учениците и класните стаи.
Тук е прекарана първата жп линия в Русия
Карл Беггров През 1837 година е открита първата в Русия жп линия, която съединява Санкт Петербург и Царско село. Първите пасажери са персонално император Николай I и почетните му посетители. Парната двигателна сила преодолява дистанцията от Петербург до крайградската резиденция за 35 минути. Линията е за публично прилагане и всички искащи могат да я употребяват, въпреки че в началото локомотивите се редуват с конска двигателна сила. През идващите години линията е удължена до гр. Павловск и дължината ѝ доближава общо 27 км.
Царско село става непрекъсната резиденция на Николай II
За множеството управници Царско село е единствено лятна резиденция – те живеят главно в Зимния замък. Но последният съветски император Николай II просто обожава Царско село и през 1905 година се мести със фамилията си в Александровския замък, като го трансформира в своя съществена резиденция. Това е обвързвано с първата съветска гражданска война през 1905 година. Освен това, царят желае успокоение за своята жена, императрица Александра, която е извънредно непопулярна в петербургското общество.
Николай II в заточение в Царско селоСвободни източници
По време на Първата международна война в Екатерининския замък е оборудвана военна болница, където императрицата и дъщерите ѝ работят като милосърдни сестри. След като слиза от престола от февруари до юни 1917 година Николай е държан под арест в Царско село, след което е пратен със фамилията си на изгнание в Тоболск, а по-късно и в Екатеринбург, където е и трагично погубен.
Силно потърпевш по време на Втората международна война
По време на втората международна война в Царско село се разполагат немските войски, които блокират Ленинград. Царските резиденции са мощно разрушени, в залите на дворците се обитава боен щаб. Точно пред Александровския замък е устроено гробище за убитите немци.
Част от сбирките и скъпите интериори са мощно нарушени от обстрелите или са разграбени. Безвъзвратно са изгубени доста паркови статуи, а дърветата и други растения са изгорени или просто изгубени.
Архивна снимка; Едгар Ел (CC BY 3.0) В годините на Съюз на съветските социалистически републики стартира огромна реституция на царските интериори. Голяма част от работата е приключена, само че в някои зали на Александровския замък и до през днешния ден тече старателна реституция.
Основното богатство – Кехлибарената стая – е изгубено безследно
Андрей Зеест; Николай Науменков/ТАСС Една от най-загадъчните истории, свързани с Царско село, е популярната стая в Екатерининския замък, инкрустирана напълно с кехлибар. Отстъпващите немци изцяло демонтират кехлибара от стените и го изнасят в Германия. Той е безследно изгубен.
Алексей Даничев/Sputnik През 2000 година откривателите намират единствено дребен откъс и той е предаден тържествено на Русия. Днес стаята към този момент е изцяло възобновена по фотоси отпреди войната, само че откривателите не губят вяра да намерят оригинала.
Градът към двореца е кръстен на Пушкин в руско време
jimmyweee (CC BY 2.0) Царско село се назовава освен дворцово-парковият отбор, само че и прилежащият град, който поражда от прилежащите обитаеми места. През 1808 година Александър I заповядва към имението да се построи град. Благодарение на пребиваването на императорските чети в Царско село градът се употребява с всевъзможни богатства, в това число жп линия. При Николай II Царско село е оборудвано с тръбопровод, канализация и е електрифицирано.
След като на власт идват болшевиките, царските дворци и териториите на парковете са национализирани. В Царско село е открит музей-резерват. През 1937 година Съюз на съветските социалистически републики отбелязва огромно 100-годишнината от гибелта на Александър Пушкин и в чест на обстоятелството, че поетът учи в локалния колеж, преименуват града на Пушкин.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ