ПП и ГЕРБ сякаш започнаха своеобразен флирт
Един от огромните въпроси е ще може ли да се сформира устойчиво държавно управление след изборите на 2 октомври. Засега картината не наподобява доста обнадеждаващо. Очертава се участниците в идващия парламент да са в общи линии същите. Което значи, че още от в този момент би трябвало да се мисли за изтриването на някои червени линии.
От „ Продължаваме промяната “ са уверени, че ще са първа политическа мощ и ще получат първия мандат. Те се надяват дружно с досегашните си съдружни сътрудници „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия да имат болшинство от най-малко 121 депутати и да образуват кабинет.
Както се споделя, а нека, но едва ли. Засега нищо не демонстрира, че трите обединения дружно
ще имат по-висок избирателен резултат,
в сравнение с през ноември предходната година. „ Продължаваме промяната “ няма твърдо ядро от гласоподаватели и по тази причина се пробва да притегли такива от целия набор, като играе в центъра. Поради тази причина е и отводът й за общо явяване и листи с дясната Демократична България. Но дали ще успее като центристка партия е различен въпрос.
„ Демократична България “ пък разчита да си върне част от поддръжниците, които предходната година забегнаха при " Продължаваме промяната ". Проблемът при нея е, че електоралният й потенциал е стеснен. Тя няма от кое място да притегли по-широка външна страна. И явно упоритостта й ще е да реализира максимума в дясното поле.
При Българска социалистическа партия въпросът е по-сложен. Тя записа най-ниския резултат в историята си на вота през ноември 2021-ра. Което разколеба много вярата на част от членовете и симпатизантите й в водача Корнелия Нинова. Войната, която поведе тя с президента Радев,
в допълнение разделя социалистите
и гласоподавателите на партията. Повечето от тях не харесват опитите на Нинова да трансферира цялата виновност за рухването на държавното управление и изборните неуспехи върху неговата глава, без капка самокритичност към личните думи и дейности. Постиженията в обществената сфера по време на шестмесечното ръководство на съдружния кабинет, които би трябвало да подобрят облика на групировката в очите на хората и да привлекат повече гласоподаватели, на процедура се обезвреждат точно от враждебното отношение към президента. И няма да е по никакъв начин чудно, в случай че на идния избор Българска социалистическа партия получи още по-малко гласове, макар увеличените пенсии, безвъзмездни детски градини и данъчни облекчения за младите фамилии.
В този смисъл „ Продължаваме промяната “ прави много амбициозна поръчка, а и да не забравяме, че със 121 депутати (дори да ги постигне) може да се сформира кабинет, само че мъчно се ръководи, изключително за по-дълго. Това изяснява и
някои „ закачки “ в последно време с ГЕРБ.
Тези дни Кирил Петков оповести: „ Ние няма да вършим никаква коалиция с ГЕРБ, до момента в който Борисов ги ръководи “. Тоест, не е невъзможна коалиция сред Политическа партия и ГЕРБ, само че при избрани условия. Ден-два по-късно Бойко Борисов му отговори: „ Ако махнат Кирил и Асен, Политическа партия става доста приятна партия и може да се коалираме “. С други думи - може, но след тежки взаимни отстъпки.
На пръв взор и двете послания звучат неуместно – какво е ГЕРБ без Бойко Борисов и „ Продължаваме промяната “ без Кирил Петков и Асен Василев. Само че съгласно някои наблюдаващи сме очевидци на самобитен флирт, планиран към времето след изборите. Не е невероятно обстановката тогава да бъде такава, че единствено двете най-големи партии - без значение коя ще е първа или втора - ще могат да образуват устойчиво болшинство и да излъчат държавно управление. И, откакто към този момент са изречени задоволително тежки обвинявания и обиди посред им, няма по какъв начин внезапно да се прегърнат и ще им се наложи да създадат огромни взаимни отстъпки. Пък и от Европа и Съединени американски щати може да ги понатиснат за това по евроатлантическа линия.
Очевидно е, че и „ Продължаваме промяната “, и ГЕРБ имат едно мислено за сходен вид. Затова първата омеква леко в позициите си за „ Газпром “, а втората леко се втвърдява – заприказва за 100 % диверсификация. В последна сметка Борисов отвред се е изчерпал и за какво ГЕРБ да не го „ жертват “, с цел да излязат от изолацията и да се върнат във властта? А Кирил и Асен да правят отстъпка крачка обратно, като на напред във времето излязат хора като Никола Минчев и Андрей Гюров?
Ще има ли обаче потребност от трети
в сходна коалиция, с цел да се обезпечи устойчиво болшинство? От евроатлантическа позиция и Демократична България, и Движение за права и свободи са допустими. Но от вътрешнополитическа Движение за права и свободи си остава отровен сътрудник и никой не желае публично да има нещо общо с придвижването на Доган, Пеевски и Карадайъ. Така че в едно такова бъдещо ръководство по-скоро може да бъде поканена „ Демократична България “ и тя несъмнено ще откри причини да влезе в него. Въпреки че сходно коалиране може да се окаже самоубийствено за Христо Иванов и някои други водачи в обединяването. В този смисъл, водачите на Демократична България ще са принудени да избират сред държавните ползи и ползите на твърдия им електорат.
Така или другояче, политологът Татяна Буруджиева е сигурна, че ще имаме кабинет през октомври. По думите й " образуването на държавно управление в България зависи постоянно от натиска и въздействието на външните ни сътрудници, а те са заинтригувани да имаме държавно управление ". Нещо повече, тя счита, че бъдещата коалиция ще е сред Политическа партия, ГЕРБ и Демократична България.
Така мисли Буруджиева, единствено че е доста по-важно какво ще решат партиите. Ако Политическа партия, ГЕРБ и Демократична България
не са склонни да правят взаимни отстъпки,
вкопчат се в водачите си, и предпочетат тяснопартийните си ползи, като нищо през февруари още веднъж да сме пред урните. И по този начин до момента в който партийната ни система не се почисти от партии ментета и корумпирани политици. Или до момента в който изборът на българите не е безапелационен.
Според социолога Кънчо Стойчев „ казусът не е във фрагментацията на Народното събрание сама по себе си - идиотски държавни управления сме имали и без фрагментация, казусът е манталитетен, доста меко казано ". За него най-важното е " българите да схванат, че няма нищо по-свято от националния ни интерес. Главната смяна ще бъде не в партиите, а в мисленето на хората. Във фокуса на вниманието на тези избори ще бъдат не партиите, а какво мислят хората ", споделя Стойчев.
От „ Продължаваме промяната “ са уверени, че ще са първа политическа мощ и ще получат първия мандат. Те се надяват дружно с досегашните си съдружни сътрудници „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия да имат болшинство от най-малко 121 депутати и да образуват кабинет.
Както се споделя, а нека, но едва ли. Засега нищо не демонстрира, че трите обединения дружно
ще имат по-висок избирателен резултат,
в сравнение с през ноември предходната година. „ Продължаваме промяната “ няма твърдо ядро от гласоподаватели и по тази причина се пробва да притегли такива от целия набор, като играе в центъра. Поради тази причина е и отводът й за общо явяване и листи с дясната Демократична България. Но дали ще успее като центристка партия е различен въпрос.
„ Демократична България “ пък разчита да си върне част от поддръжниците, които предходната година забегнаха при " Продължаваме промяната ". Проблемът при нея е, че електоралният й потенциал е стеснен. Тя няма от кое място да притегли по-широка външна страна. И явно упоритостта й ще е да реализира максимума в дясното поле.
При Българска социалистическа партия въпросът е по-сложен. Тя записа най-ниския резултат в историята си на вота през ноември 2021-ра. Което разколеба много вярата на част от членовете и симпатизантите й в водача Корнелия Нинова. Войната, която поведе тя с президента Радев,
в допълнение разделя социалистите
и гласоподавателите на партията. Повечето от тях не харесват опитите на Нинова да трансферира цялата виновност за рухването на държавното управление и изборните неуспехи върху неговата глава, без капка самокритичност към личните думи и дейности. Постиженията в обществената сфера по време на шестмесечното ръководство на съдружния кабинет, които би трябвало да подобрят облика на групировката в очите на хората и да привлекат повече гласоподаватели, на процедура се обезвреждат точно от враждебното отношение към президента. И няма да е по никакъв начин чудно, в случай че на идния избор Българска социалистическа партия получи още по-малко гласове, макар увеличените пенсии, безвъзмездни детски градини и данъчни облекчения за младите фамилии.
В този смисъл „ Продължаваме промяната “ прави много амбициозна поръчка, а и да не забравяме, че със 121 депутати (дори да ги постигне) може да се сформира кабинет, само че мъчно се ръководи, изключително за по-дълго. Това изяснява и
някои „ закачки “ в последно време с ГЕРБ.
Тези дни Кирил Петков оповести: „ Ние няма да вършим никаква коалиция с ГЕРБ, до момента в който Борисов ги ръководи “. Тоест, не е невъзможна коалиция сред Политическа партия и ГЕРБ, само че при избрани условия. Ден-два по-късно Бойко Борисов му отговори: „ Ако махнат Кирил и Асен, Политическа партия става доста приятна партия и може да се коалираме “. С други думи - може, но след тежки взаимни отстъпки.
На пръв взор и двете послания звучат неуместно – какво е ГЕРБ без Бойко Борисов и „ Продължаваме промяната “ без Кирил Петков и Асен Василев. Само че съгласно някои наблюдаващи сме очевидци на самобитен флирт, планиран към времето след изборите. Не е невероятно обстановката тогава да бъде такава, че единствено двете най-големи партии - без значение коя ще е първа или втора - ще могат да образуват устойчиво болшинство и да излъчат държавно управление. И, откакто към този момент са изречени задоволително тежки обвинявания и обиди посред им, няма по какъв начин внезапно да се прегърнат и ще им се наложи да създадат огромни взаимни отстъпки. Пък и от Европа и Съединени американски щати може да ги понатиснат за това по евроатлантическа линия.
Очевидно е, че и „ Продължаваме промяната “, и ГЕРБ имат едно мислено за сходен вид. Затова първата омеква леко в позициите си за „ Газпром “, а втората леко се втвърдява – заприказва за 100 % диверсификация. В последна сметка Борисов отвред се е изчерпал и за какво ГЕРБ да не го „ жертват “, с цел да излязат от изолацията и да се върнат във властта? А Кирил и Асен да правят отстъпка крачка обратно, като на напред във времето излязат хора като Никола Минчев и Андрей Гюров?
Ще има ли обаче потребност от трети
в сходна коалиция, с цел да се обезпечи устойчиво болшинство? От евроатлантическа позиция и Демократична България, и Движение за права и свободи са допустими. Но от вътрешнополитическа Движение за права и свободи си остава отровен сътрудник и никой не желае публично да има нещо общо с придвижването на Доган, Пеевски и Карадайъ. Така че в едно такова бъдещо ръководство по-скоро може да бъде поканена „ Демократична България “ и тя несъмнено ще откри причини да влезе в него. Въпреки че сходно коалиране може да се окаже самоубийствено за Христо Иванов и някои други водачи в обединяването. В този смисъл, водачите на Демократична България ще са принудени да избират сред държавните ползи и ползите на твърдия им електорат.
Така или другояче, политологът Татяна Буруджиева е сигурна, че ще имаме кабинет през октомври. По думите й " образуването на държавно управление в България зависи постоянно от натиска и въздействието на външните ни сътрудници, а те са заинтригувани да имаме държавно управление ". Нещо повече, тя счита, че бъдещата коалиция ще е сред Политическа партия, ГЕРБ и Демократична България.
Така мисли Буруджиева, единствено че е доста по-важно какво ще решат партиите. Ако Политическа партия, ГЕРБ и Демократична България
не са склонни да правят взаимни отстъпки,
вкопчат се в водачите си, и предпочетат тяснопартийните си ползи, като нищо през февруари още веднъж да сме пред урните. И по този начин до момента в който партийната ни система не се почисти от партии ментета и корумпирани политици. Или до момента в който изборът на българите не е безапелационен.
Според социолога Кънчо Стойчев „ казусът не е във фрагментацията на Народното събрание сама по себе си - идиотски държавни управления сме имали и без фрагментация, казусът е манталитетен, доста меко казано ". За него най-важното е " българите да схванат, че няма нищо по-свято от националния ни интерес. Главната смяна ще бъде не в партиите, а в мисленето на хората. Във фокуса на вниманието на тези избори ще бъдат не партиите, а какво мислят хората ", споделя Стойчев.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ