Бончо Генчев: На дузпите с Мексико само се молех да не се подхлъзна и да изпусна
Eдин от огромните герои на България от Съединени американски щати '94 - Бончо Генчев, даде особено изявление за TheFootballMethods по случай 25-ата годишнина от най-големия триумф на националния ни тим по футбол.
" Когато заминахме за Щатите, всички мечтаехме за първа българска победа на международно състезание. После пък взехме, че прескочихме групите. И напрежението изчезна – бяхме надхвърлили упованията. А по-късно пристигна и осминафиналът с Мексико. Излизаме на " Джайънтс Стейдиъм " и какво да забележим – трибуните цялостни с мексикански почитатели. Имаше и много бели фланелки – оказаха се екипи на Германия. И тук-таме – българският трикольор... ", стартира той.
" Първоначално мексиканците помислиха, че имат психическо преимущество, само че в действителност се оказа тъкмо противоположното – упованията към тях бяха големи и с всяка минала минута напрежението в техния лагер се покачваше. А ние знаехме, че няма какво да губим.
Преди мача с Мексико тренирахме дузпи, само че някои от хората, които извършиха най-вече на подготовка, не биха на идващия ден. При мен пък се получи таман противоположното – не съм и предполагал, че иска ми се наложи да удрям дузпа. И когато настъпи моментът, Пената идва при мен и даже не ме пита дали желая, а ми споделя: " Бончо, ти ще биеш, нали? ". Не ме пита " Можеш ли, не можеш ли? ". Така ми зададе въпроса, че нямаше по какъв начин да откажа. Не можех да му отговоря: " Не, тренер, не мога ". Нямах различен избор...
Какво е напрежението в подобен миг? Адско. Тръгваш от центъра на терена и колкото повече се приближаваш към вратата, толкоз по-малка ти се коства тя. И от самото начало през главата ти препускат какви ли не мисли... Мислиш си най-много за всякакви отрицателни неща. " Леле, единствено да не се подхлъзна! ". Или пък: " Ще я хване този ", или " Ще я изпусна ", или " Ще се изложа ".
Преди да пристигна моят ред, трима към този момент бяха изпуснали – двама от играчите на Мексико и Краси Балъков. Явно напрежението им беше пристигнало допълнително. Викам си: " Дори и аз да пропусна, няма да е напълно съдбовно ". Приближавам се и с Хорхе Кампос, вратаря на Мексико, започваме да си вършим психотрикове. Аз поглеждам към единия ъгъл на вратата му, след това към другия, след това го виждам него. И по-късно си споделям: " Бончо, концентрирай се – първо и най-важно: би трябвало да уцелиш вратата. Второ, гледай да не уцелиш Кампос ". Два дни след мача с Мексико ставах на 30, единствено се надявах да не се подхлъзна и да се изложа преди юбилея! Засилих се и... я вкарах!
Това беше освен най-важната дузпа в живота ми, това беше най-важният футболен миг в живота ми! Направих си най-хубавия подарък за 30-ата ми годишнина. Знаех, че това е върхът в кариерата ми. След мача празнувахме и в нашия тим имаше хора, които бяха уверени, че ще стигнем до финала. Много пъти е ставало дума за ФИФА и за френския арбитър Киню, който ни закопа на полуфинала с Италия. Мисля си, че никой в никакъв случай нямаше да допусне да играем край. Щяха да ни спрат по един или различен метод – в какво ли не щяха да ни уличат и обвинят, в случай че се наложеше... Нищо де, нали станахме четвърти. В света! ", приключи Бончо Генчев.
" Когато заминахме за Щатите, всички мечтаехме за първа българска победа на международно състезание. После пък взехме, че прескочихме групите. И напрежението изчезна – бяхме надхвърлили упованията. А по-късно пристигна и осминафиналът с Мексико. Излизаме на " Джайънтс Стейдиъм " и какво да забележим – трибуните цялостни с мексикански почитатели. Имаше и много бели фланелки – оказаха се екипи на Германия. И тук-таме – българският трикольор... ", стартира той.
" Първоначално мексиканците помислиха, че имат психическо преимущество, само че в действителност се оказа тъкмо противоположното – упованията към тях бяха големи и с всяка минала минута напрежението в техния лагер се покачваше. А ние знаехме, че няма какво да губим.
Преди мача с Мексико тренирахме дузпи, само че някои от хората, които извършиха най-вече на подготовка, не биха на идващия ден. При мен пък се получи таман противоположното – не съм и предполагал, че иска ми се наложи да удрям дузпа. И когато настъпи моментът, Пената идва при мен и даже не ме пита дали желая, а ми споделя: " Бончо, ти ще биеш, нали? ". Не ме пита " Можеш ли, не можеш ли? ". Така ми зададе въпроса, че нямаше по какъв начин да откажа. Не можех да му отговоря: " Не, тренер, не мога ". Нямах различен избор...
Какво е напрежението в подобен миг? Адско. Тръгваш от центъра на терена и колкото повече се приближаваш към вратата, толкоз по-малка ти се коства тя. И от самото начало през главата ти препускат какви ли не мисли... Мислиш си най-много за всякакви отрицателни неща. " Леле, единствено да не се подхлъзна! ". Или пък: " Ще я хване този ", или " Ще я изпусна ", или " Ще се изложа ".
Преди да пристигна моят ред, трима към този момент бяха изпуснали – двама от играчите на Мексико и Краси Балъков. Явно напрежението им беше пристигнало допълнително. Викам си: " Дори и аз да пропусна, няма да е напълно съдбовно ". Приближавам се и с Хорхе Кампос, вратаря на Мексико, започваме да си вършим психотрикове. Аз поглеждам към единия ъгъл на вратата му, след това към другия, след това го виждам него. И по-късно си споделям: " Бончо, концентрирай се – първо и най-важно: би трябвало да уцелиш вратата. Второ, гледай да не уцелиш Кампос ". Два дни след мача с Мексико ставах на 30, единствено се надявах да не се подхлъзна и да се изложа преди юбилея! Засилих се и... я вкарах!
Това беше освен най-важната дузпа в живота ми, това беше най-важният футболен миг в живота ми! Направих си най-хубавия подарък за 30-ата ми годишнина. Знаех, че това е върхът в кариерата ми. След мача празнувахме и в нашия тим имаше хора, които бяха уверени, че ще стигнем до финала. Много пъти е ставало дума за ФИФА и за френския арбитър Киню, който ни закопа на полуфинала с Италия. Мисля си, че никой в никакъв случай нямаше да допусне да играем край. Щяха да ни спрат по един или различен метод – в какво ли не щяха да ни уличат и обвинят, в случай че се наложеше... Нищо де, нали станахме четвърти. В света! ", приключи Бончо Генчев.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ