Първа прожекция на българския филм “Дъвка за балончета на “Златна роза
Един от дълго чаканите нови български филми - “Дъвка за балончета ” беше показан за първи път по време на фестивала “Златна роза ” във Варна. Сочен като спомен за децата на 80-те години, филмът в действителност е една красива история за чистата обич и за измененията, през които неизбежно минава всеки, щом порасне.
Може ли една обич, родила се в детството измежду безчет споделени пакости и завършения да оцелее в забързаното тук и в този момент? Това е един от въпросите, пред които се изправят героите на Теодора Духовникова и Иван Юруков в лентата “Дъвка за балончета ”.
Теодора Маркова, сценарист: Главният воин се споделя Калин и той е много сполучлив в живота си, под марката на триумфа, която ние разбираме, само че все пак той е незадоволен, загубен ненапълно и в действителност той среща своята детска обич.Иван Юруков, артист: И в действителност кино лентата там се случва – на това неслучване. Когато към този момент порасналите деца се срещат и сякаш изпитват себе си в една такава инцидентна среща – какво би станало, в случай че те се бяха срещнали и бяха траяли да бъдат дружно.
Красивата любовна история сред Калин и Биляна клати непрекъснато сред момента в сегашното, когато се срещат позабравили фантазиите и обещанията, които са си дали и детските им години, когато са били неразделни, а най-важните неща в живота им са били сбирката картинки от дъвки и стрелбата с фунийки.
Теодора Маркова, сценарист: Това, което най-вече ни предизвика е да разкажем за 80-те години по един чист и необременен метод. Да забележим по какъв начин беше света през детските очи, да забележим нашето корекомско детство, а не да се занимаваме със соца и с цялата политическа конюнктура.
И тъкмо по този начин са разказани 80-те. С всички първи прекарвания на героите, които с годините избледняват и стават най-обикновени мемоари, само че тогава са били повода светът да се върти – обелените колене, строгите учители и дъвките, с които можеш да правиш балончета.
Може ли една обич, родила се в детството измежду безчет споделени пакости и завършения да оцелее в забързаното тук и в този момент? Това е един от въпросите, пред които се изправят героите на Теодора Духовникова и Иван Юруков в лентата “Дъвка за балончета ”.
Теодора Маркова, сценарист: Главният воин се споделя Калин и той е много сполучлив в живота си, под марката на триумфа, която ние разбираме, само че все пак той е незадоволен, загубен ненапълно и в действителност той среща своята детска обич.Иван Юруков, артист: И в действителност кино лентата там се случва – на това неслучване. Когато към този момент порасналите деца се срещат и сякаш изпитват себе си в една такава инцидентна среща – какво би станало, в случай че те се бяха срещнали и бяха траяли да бъдат дружно.
Красивата любовна история сред Калин и Биляна клати непрекъснато сред момента в сегашното, когато се срещат позабравили фантазиите и обещанията, които са си дали и детските им години, когато са били неразделни, а най-важните неща в живота им са били сбирката картинки от дъвки и стрелбата с фунийки.
Теодора Маркова, сценарист: Това, което най-вече ни предизвика е да разкажем за 80-те години по един чист и необременен метод. Да забележим по какъв начин беше света през детските очи, да забележим нашето корекомско детство, а не да се занимаваме със соца и с цялата политическа конюнктура.
И тъкмо по този начин са разказани 80-те. С всички първи прекарвания на героите, които с годините избледняват и стават най-обикновени мемоари, само че тогава са били повода светът да се върти – обелените колене, строгите учители и дъвките, с които можеш да правиш балончета.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ