Един от белезите на модерните общества е уважението към живота

Един от белезите на модерните общества е уважението към живота и достолепието на всеки човек до последния му ден. През XXI век никой не би трябвало да умира в болежка, а всяко семейство чака да получи съответна поддръжка, когато непосредствен се сблъска с неизлечима болест. Въпреки това палиативните и дълготрайните грижи в България остават едва развити и недостъпни. Парадоксът е явен: страната разполага с десетки слабонатоварени лечебни заведения (повечето - общински), само че съвсем няма функциониращи приюти и центрове за дълготрайна грижа. Вместо да употребяват тези запаси, голям брой пациенти не престават да заемат болнични кревати, а фамилиите заплащат висока цена - безусловно и преносно.

Още по тематиката

Предвижда се Здравната каса да заплаща два пъти по 30 дни в годината палиативни грижи за онкоболнитеОнкодиспансерът желае отпадане на лимитите за палиативно лечение

Палиативната грижа е характерен сегмент от опазването на здравето, който цели да обезпечи почтено и допустимо най-хубаво качество на живот на хората с нелечими болести. В България правото на палиативна здравна помощ е записано в Закона за здравето - пациентите с нелечими заболявания с неподходяща прогноза имат право на медицински наблюдения, здравни грижи за облекчение на болката и морална поддръжка, която може да се реализира от персоналния доктор, лечебни заведения или приюти. Целта е да се поддържа качеството на живот посредством понижаване или премахване на деянията на заболяването и неподходящите психически и обществени резултати.,Законът за лечебните заведения " дефинира приюта като лечебно заведение, в което медицински и други експерти реализират палиативни грижи за терминално заболели пациенти. В реалност обаче системата е доста едва развита - финансира се съвсем напълно посредством клинична пътека № 253, предопределена единствено за онкоболни пациенти, приютите са дребен брой и съществуват редица ограничавания при даването на подобен вид грижи.

В проучването си,,Достъп до палиативни грижи в Европейския съюз "  Александра Карамитева прави съпоставяне сред даването на палиативни грижи в 11 европейски страни. Проучването открива, че във всяка от тях палиативните грижи са народен приоритет и се финансират с обществени средства - посредством наложително здравно обезпечаване, посредством държавния бюджет за сметка на общите данъчни доходи или композиция от двете. В прегледаните страни (с изключение на България) палиативната помощ не е лимитирана единствено до онкологични пациенти; тя обгръща хора с разнообразни неизлечими заболявания като сърдечно‑съдови, неврологични, белодробни болести и други

Ключовите образци демонстрират многообразие от модели, само че общи трендове:

В Полша палиативната и хосписната грижа е част от пакета на Националния здравен фонд и от 2024 година разноските за тези услуги са неограничени. Хърватия провежда три равнища на грижа - обща палиативна грижа от фамилни лекари, профилирани мобилни екипи и хосписни звена; всяко от тях финансира от националната каса. Германия развива стационарни и мобилни екипи, а законът от 2015 година подтиква разширението на приютите. Задължителната здравна осигуровка покрива 95 % от разноските. Други страни (Литва, Латвия, Люксембург) дават палиативни грижи в лечебни заведения, дневни центрове или вкъщи, като финансирането е обществено и пациентите не доплащат.

По отношение на България авторката отбелязва, че изоставаме съществено заради това, че единствената клинична пътека за палиативни грижи е планувана единствено за онкологично заболели, а неналичието на нормативни критерии за " палиативен пациент " блокира други приюти да дават услуги.

Изследването на Боряна Борисова и Здравко Карамитев -,,Потребност от въвеждане на интегрирани здравно-социални услуги в приютите "  пък проучва положението на приютите у нас и потребността от консолидиране на здравните и обществените услуги. Авторите установяват, че липсва публичен запас за хосписните грижи, а 95 % от шефовете и половината от медицинските експерти считат това за предпочитан проблем. Хосписите би трябвало да работят като " буфер " сред здравната и обществената система, само че без държавна поддръжка и обществено финансиране това е невероятно.

Проучването обгръща 603 респонденти от 22 приюта. Резултатите демонстрират, че всички приюти обезпечават сестрински грижи и 96,6 % - лекарски грижи, само че има изострен дефицит на средства, личен състав и образование. Половината от медиците желаят държавно финансиране, 42 % упорстват за повече личен състав, а една трета показват проблеми с документите и ниското възнаграждение. Над половината от личния състав не е минал профилиран курс по палиативна медицина.

Проблемите с приютите, палиативната и дълготрайната грижа към този момент са тематика на полемики в публичното пространство, само че не се подхващат основни ограничения за тяхното разрешаване. Поредна илюстрация са статистическите данни, съгласно които България е водач в Европейски Съюз по брой на болничните кревати по отношение на популацията през 2023 година, а броят на леглата за дълготрайна грижа е покрай нулата.

Застаряването на популацията, високата смъртност от хронични болести и продължаващите демографски промени усилват потребността както от палиативни, по този начин и от дълготрайни грижи. Липсата на съответна система води до свръххоспитализация в лечебни заведения за интензивно лекуване, неефективно потребление на запаси и обилни частни разноски. Политики, ориентирани към насърчаване на интегрирани здравносоциални услуги и потребление на съществуващи ресурсни капацитетимогат да трансформират картината и да понижат тежестта върху хората, занимаващи се с всевъзможен вид грижа.

* Авторът Евдокия Шамандурова приключва бакалавърска степен по " Политология " през 2024 година в Софийски университет " Св. Климент Охридски ". В момента продължава образованието си в магистърската стратегия " Трудови пазари и развиване на човешките запаси " в същия университет. Академичните и професионалните ѝ ползи са ориентирани към разбор на трудовите пазари, достъпа до обучение и опазване на здравето, както и проучване на обществените и икономическите неравенства.

Статията е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система и е оповестен ТУК > >