Един от, а ако не и най-провокативният поет в българската

Един от, а в случай че не и най-провокативният стихотворец в българската лирика през последните години, издаде книгата си с определени стихотворения под заглавие „ Останките на Троцки 1993-2017 ” (художник Яна Левиева) самичък, без марката на издателство. Ани Илков дефинира поезията на Владимир Сабоурин по този начин: „ нововъзход на епико-баладичното писане като естетически запас на социалнореалното ”. Ето какво четем за книгата от поета и преводача Николай Бойков: „ Владимир Сабоурин е един от дребното неистово непримирими и неотстъпчиви литератори, които са способни точно с тази си неистова неотстъпчивост и непреклонност да преформатират литературното ни пространство. В книгата му, събираща търсенията му от последните 24 години, се омесват познания, опитности, истинности за античното, еротичното, теологичното, физичното, философското, политическото, литературата и живота, и впрочем. За да се изстъпи из лабиринтите на книгата чудовището и чудото на поезията ”. А Златомир Златанов заключава: „ Тази лирика е същинският отговор на Реалното, камуфлирано под външния симулакрум на езика, на фетишисткия аутизъм на спектакуларната народна власт и буржоазен натурализъм, отговор на имитаторите на обществени тъги, които продават постоянно на ниска цена, както бе прозрял още Пенчо Славейков, отговор на модела на конституционния олигархизъм като част от имперското композиране на света ”.

Владимир Сабоурин направи показване на книгата си с определени стихотворения с поетическо четене. В него участваха знакови имена като Ани Илков и Златомир Златанов, а също и Венцислав Арнаудов, Владимир Градев, Илиян Шехада, Кирил Василев, Мария Каро, Николай Бойков, Сирма Данова, Христина Василева... Така, без разбори на критици и речи Сабоурин отпразнува своята кръгла годишнина.