Един народ се познава и по песните. Колко много и

Един народ се познава и по песните. Колко доста и по какъв начин въодушевено се пееше при започване на прехода! По улици и площади, в концертни зали и по игрища, по манифестации и митинги, при стачки и барикади мелодиите се носеха волно и демократично. И не тъй като Валери Симеонов го нямаше още. А защото светлото бъдеще се беше посочило на капиталистическия небосвод и всеобщо и откровено се вярваше, че то ще огрее всекиго. Пък и каквото и да се запееше, все се възприемаше, директно или индиректно, като ориентирано против някогашните ръководещи - като се почне от " Времето е наше " и " Комунизмът си отива " и се стигне до " Утре стартира от през днешния ден ", " Развод ми дай " и " Последен валс ". А за песни против остарялата власт освен никой нищо няма да ти каже, само че може и по-бързо да ти се отвори пътят към благополучието.

Днес е друго. Каквато и ария да подхванеш, все се основава усещане, че е против сегашната власт. Лято е, отиваш примерно на Северното Черноморие, сетивата ти се препълват с екстаз от красивите гледки и ти идва от цялата си душа да подемеш тогавашния шлагер на Мими Николова: " Калиакра, Калиакра, остаряла каменна балада измежду талази неукротими ". Но си даваш сметка, че тъкмо там държавното управление има огромен проблем със възбраната за земеделие и строителни действия в предпазената зона. Собствениците на парцели се бунтуват, министър председателят се поти пред тях и им дава обещание бостан по бостан и равнища по равнища да изяснява какво би трябвало да се направи, с цел да не плащаме наказания след решението на съда в Люксембург против България. В подобен миг да запееш " Калиакра, Калиакра " си е чиста провокация против властта. Не е добре да избереш и " Ветрове " от репертоара на Лили Иванова. Все едно злорадстваш, че вятърните генератори би трябвало да бъдат преместени отвън предпазената по " Натура 2000 " зона. Същото е и с " Вечер бързат делфините " на Йорданка Христова. Сякаш си на страната на еколозите в спора им с държавното управление за опазването на делфините, мидите и коралите.
Отиваш по на юг, само че и там би трябвало да си озаптяваш и душата, и гласа. Да запееш в Слънчев бряг " Тишина " на Васил Найденов значи да се гавриш с противошумните акции на вицепремиера Симеонов. Особено би трябвало да внимаваш с израза " Ти не можеш от мен да се скриеш, да останеш само спомен ". Сякаш е ориентиран директно против диджея Станчо и сходните му. Където и да заминат, все ще бъдат открити и задържани, а уредбите им - иззети. Още по на юг пък е нетактично да се пее " Рокендролът беше млад " на Георги Минчев. Най-вече поради: " Колко нощи във Созопол сме пяли до зори ". Това си е жив апел да се прескочи вицепремиерската възбрана, за което няма по какъв начин да минеш единствено с другарска забележка. Същата заплаха те грози и с " Бира, секс и рокендрол ".

Не е безвредно да запееш и " Лихнида кайче веслаше по Охридското езеро ". Но освен в случай че си отпуснал гласа си в късен час. А и поради съмнението, че искаш да кажеш нещо не напълно положително за подписания неотдавна Договор за другарство и добросъседство с Македония. Например това, че вместо обща история, ще имаме на първо време обща лотария. Вместо да се прецизираме за царе и войводи, ще купуваме дружно билети. Сигурно по тази причина военният министър създаде премиера в обединител. Нищо не сплотява толкоз, колкото илюзията, че с търкането на билетчета всеки може да се замогне.

Не се предлага и " Батальонът се строява ", макар че е измежду обичаните на министър-председателя. Най-вече поради пустото " за финален път ". Защо за финален път, кой е Старото, което се уволнява, от кое място се уволнява, кои са зайците, които реват, за какво го вършат, толкоз ли се радват на непознатото уволняване - това са все въпроси, които в ситуацията на нараснала недоверчивост могат да ти донесат куп неприятности. Същото се отнася и за " Вече свърши хубавото време ", " Боса по асфалта ", " Безнадежден случай "... Кажи-речи всяко заглавие може да притегли интереса на службите. Няма амнистия и за " Щурците ", без значение от полувековния им празник. " Но какво да създадем, има по-добри ", внушават те. Вярно е, че това парче се споделя " Двадесети век ", само че толкоз ли не вдяват, че към този момент сме в двадесет и първото столетие, в което парадигмата е напълно противоположна. " Няма по-добри от нас, декларира министър председателят на държавно съвещание, просто нямаме опция ". И с това би трябвало да се преценява всеки. Защото може да нагази лука, освен в случай че той самият пее, само че даже и в случай че качи във фейсбук изпълнявана от другиго ария. Всеки текст към този момент е заслужен за премията " Златната решетка ".

Тогава? " Не пей ми се. И за какво ли да пея/ в тез години, аз в каквито пребивавам! ", проплаква преди век и половина един от водачите на църковно-националната ни битка. " Но за какво не съм Славейков, /да заплача, да запея:/ " Не пей ми се, не смей ми се,/ от през днешния ден към този момент ще да блея. " Позволявам си да изтъквам отговора освен тъй като създателят му е Ботев. Но защото и в този момент не в примирението е спасението.

Иво Атанасов, в. " Дума "