Алфа рисърч: 44% от българите са се допитвали до AI, но само 13% го използват редовно
Един на всеки трима българи на възраст сред 18 и 29 години употребява интензивно приложения с изкуствен интелект, до момента в който 81 на 100 от най-възрастните нямат допир с такива приложения. Това демонстрират данните от национално представително изследване на организация " Алфа Рисърч ", извършено сред 7 и 14 юли 2025 година
Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна по стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци.
Резултатите от него разкриват внезапен контрастност сред поколенията и просветителните равнища при потреблението на генеративен изкуствен интелект у нас.
Общо 44% от пълнолетните българи показват, че са употребявали най-малко един път платформи като ChatGPT, Gemini и други сходни - 13% споделят, че постоянно се възползват от услугите на изкуствения разсъдък, а 31% - единствено в обособени случаи . Останалите 56% декларират, че към момента не са имали допир с такива технологии.
Най-активни консуматори са младите и висшистите - 62% от хората с висше обучение към този момент употребяват генеративен AI, до момента в който измежду хората с най-ниско обучение делът спада до едвам 21%.
България се подрежда на приблизително европейско ниво по обсег на AI технологиите, само че изостава във връзка с тяхната целенасочена приложимост . Данните демонстрират, че българите два пъти по-често се обръщат към изкуствения разсъдък по персонални аргументи - като търсене на информация или развлечение (36%), в сравнение с за професионални или просветителни цели (18%). Тази наклонност се резервира даже измежду най-младите и най-образованите.
Обществото остава поляризирано в оценката си за въздействието на AI: 36% имат вяра, че той ще помогне за развиването на науката, медицината и други основни сфери, до момента в който 32% показват терзания, че е опасност за човечеството. Оптимистите са най-често измежду дейните консуматори - младите и образованите, а скептицизмът господства измежду възрастните и хората с по-ниско обучение, които не употребяват технологиите.
От " Алфа Рисърч " означават, че отношението към изкуствения разсъдък в България припомня на историческите настройки към софтуерни нововъведения с необятен обществен и стопански резултат - първоначално с запаси, само че с капацитет за бърза промяна след струпване на на практика опит.
Мъж предложи брак на изкуствен интелект след " плевел романс "
Неговата другарка от плът и кръв обаче не е толкоз разчувствана от страната афера
Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна по стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци.
Резултатите от него разкриват внезапен контрастност сред поколенията и просветителните равнища при потреблението на генеративен изкуствен интелект у нас.
Общо 44% от пълнолетните българи показват, че са употребявали най-малко един път платформи като ChatGPT, Gemini и други сходни - 13% споделят, че постоянно се възползват от услугите на изкуствения разсъдък, а 31% - единствено в обособени случаи . Останалите 56% декларират, че към момента не са имали допир с такива технологии.
Най-активни консуматори са младите и висшистите - 62% от хората с висше обучение към този момент употребяват генеративен AI, до момента в който измежду хората с най-ниско обучение делът спада до едвам 21%.
България се подрежда на приблизително европейско ниво по обсег на AI технологиите, само че изостава във връзка с тяхната целенасочена приложимост . Данните демонстрират, че българите два пъти по-често се обръщат към изкуствения разсъдък по персонални аргументи - като търсене на информация или развлечение (36%), в сравнение с за професионални или просветителни цели (18%). Тази наклонност се резервира даже измежду най-младите и най-образованите.
Обществото остава поляризирано в оценката си за въздействието на AI: 36% имат вяра, че той ще помогне за развиването на науката, медицината и други основни сфери, до момента в който 32% показват терзания, че е опасност за човечеството. Оптимистите са най-често измежду дейните консуматори - младите и образованите, а скептицизмът господства измежду възрастните и хората с по-ниско обучение, които не употребяват технологиите.
От " Алфа Рисърч " означават, че отношението към изкуствения разсъдък в България припомня на историческите настройки към софтуерни нововъведения с необятен обществен и стопански резултат - първоначално с запаси, само че с капацитет за бърза промяна след струпване на на практика опит.
Мъж предложи брак на изкуствен интелект след " плевел романс "
Неговата другарка от плът и кръв обаче не е толкоз разчувствана от страната афера
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ