Един мой професор преди време ми обясняваше, че прилагателните трябва

Един мой професор преди време ми обясняваше, че прилагателните би трябвало да се използват доста деликатно, тъй като с несъответствуващия им избор може една добра тирада да я превърнеш в цялостна недомислица. Тези дни още веднъж се сетих за него, около изявленията на Министър-председателя Кирил Петков и през днешния ден – на Министъра на нововъведенията и растежа /все се поканвам да запитвам какво тъкмо означават/ Даниел Лорер.

Вчера министър председателят Кирил Петков говореше за „огромни напредъци“ а през днешния ден Министър Лорер – за „мощни инвестиции“. Не знам за какво оставам с чувството, че прилагателните са несъответствуващи. Инвестицията може да бъде огромна, дребна, междинна, само че чак пък мощна. Същото се отнася и за напредъка /това пък е едно съществително, за което използването на множествено число е странна/. Напредъкът може да е огромен или дребен, само че чак пък голям и чак на стада…..усещането е за чужденци, които са научили българския език само че не са го разбрали.

Още по-притеснително е когато възрастни мъже непрекъснато използват думите „огромен“, „мощен“ и така нататък Не се и колебая, че Фройд би имал какво да каже по случая. Вероятно в приложението Гриндър са по-наясно за какво.

Елена Гунчева