Отшелникът и мечокът
Един доста остарял човек, откакто изгубил жена си и всичките си деца, отишъл да живее в една пещера, заобиколен от всички страни от гъста гора. Човекът бил добър, помагал на всяко живо създание. Ако пасажер се загуби в гората, той постоянно споделял с него храната и подслона си. През зимата дребните червеношийки идвали да се хранят с трохите, които разпръсквал на входа на пещерата си. Птиците не се бояли от него и ядели напряко от ръцете му.
Един ден остарелият аскет се разхождал из гората, когато чул мощно ридание. Погледнал през храстите и видял изключително наедрял мечок, излегнал се под дървото. В началото се уплашил много, само че погледнал отново и видял, че мечокът е доста зле. Показал се пред него, а животното го погледнал о жално, държейки ранения си крайник. Раната била от преди време и в извънредно положение. И защото не можел да върви за храна, мечокът била напът да почине от апетит. Отшелникът съжалил животното, промил раната, намазал я с лечителен мас и донесъл храна на мечока. Ходел при него всеки ден, до момента в който не заякнал задоволително, с цел да върви самичък.
Първото, което направил, щом проходил, било да отиде с отшелника в неговия дом. На възрастния човек не му се желало - предпочитал да има куче за приятел, само че виждал, че мечокът прави това от обич. И по този начин той заживял при отшелника. Мечките са умни животни и могат да вършат доста неща, по тази причина и мечокът помагал, с каквото може. Качвал се по дърветата, защото старецът не можел, и разтърсвал клоните, с цел да падат ябълки и кестени. Един ден индивидът ходил по-дълго от нормално в летните горещини и като лежащ да си почине край пещерата, задремал надълбоко. Мечокът, както постоянно, стоял край него и го пазел, като гонел от него горските гадинки. И по този начин в един миг върху носа на стареца кацнала муха. „ Сега ще те хвана “ – рекъл си мечокът, и замахнал с голямата си лапа. Освен да убие мухата обаче, мечешката лапа нанесла тежък удар на бедния аскет, който насмалко не го умъртвил. Човекът се събудил и разгневил ужасно. Носът му посинял и почернял. Като протегнал ръка с ръка към него, в ръката му паднала мъртвата муха и схванал какво желал да направи мечокът.
„ Върви си – споделил му той, треперейки от болежка – постоянно ще ти върша колкото добро ми е по силите, само че няма към този момент да живеем дружно. “ Така всеки, който приема в компанията си несъответствуващ другар, рано или късно ще скърби, даже и двамата да са с най-хубави планове.
Източник: Wisdom Commons
