Притча за истинския мъдрец
Един доста грамотен, само че млад мъдрец имал уважението на всички хора в своето село. Тъй като през ръцете му било минали доста книги, той говорел езици и имал ужасно обширни познания за света.
Затова съселяните му постоянно се съветвали с него и търсели компанията му. С времето обаче ползата към него смълчан. През няколко села се появил възрастен влъхва, който не бил толкоз академик, само че давал доста по-добри препоръки и славата му бързо се разнесла.
Щом научил за съществуването на тайнствения дъртак, философът решил да го открие и да се разправи с него. Било го гняв, че всичките му познати към този момент вървят единствено при него за съвет.
– Трябва да сложа този шарлатанин на мястото му! – заканил се философът пред свои другари.
За да стигне до него обаче, не му било по никакъв начин елементарно. Трябвало да прекоси буйна река и висока планина, в която бродели рискови хищници. Затова се минал съвсем месец, до момента в който най-сетне философът стигнал до къщата на стареца. И още щом зърнал възрастния мъж, му рекъл:
– Дойдох да ти кажа, че не си никакъв влъхва! Та какъв брой книги си прочел ти до момента? Ти си един шарлатанин и простак! Скоро всичко ще спрат да ти имат вяра и ще се върнат при мен за препоръки – изсъскал младокът през зъби.
– Кажи ми, млади дребосъче, какъв брой време ти лиши, с цел да дойдеш при мен и да изречеш всички тези грозни думи? – запитал старецът.
– Вървях дни наред и даже рискувах живота си! – изкряскал младият мъдрец, без даже да се замисля.
- Е, тогава кой от двама ни е по-голям простак?... – отвърнал старецът с усмивка.
