Един млад мъж бил осъден на смърт за много тежко

Един млад мъж бил наказан на гибел за доста тежко закононарушение. Присъдата била сурова и не подлежала на обжалване. Отишла майката в тъмницата при сина си и му споделила:

- Сине, не се отчайвай. Утре ще отида при краля, ще падна в краката му и ще го апелирам за опрощение. Господ вижда, че си млад и малоумен, постъпил си безогледно, само че не заслужаваш толкоз сурово наказване. Утре ще те поведат към ешафода. Не се пердах от нищо - аз ще съумея да те спася. Гледай към мен. Ако дойда в черни облекла - не съм съумяла, кралят не те е помилвал. Ако съм с бели - ти си избавен! Чакай ме, синко!

Майката споделила това на сина си и си отишла. Кралят приел нещастната жена и я изслушал деликатно. Но закононарушението на сина ѝ било прекомерно тежко - той се обърнал против краля и трябвало да бъде осъден за това. Кралят не му дал амнистия. Убитата от тъга жена едвам се дотътрила у дома и безчувствена рухнала на пода. Рано сутринта била на площада, където щял да бъде екзекутиран синът ѝ. Тя била с ослепително бяла рокля - сватбената ѝ, която измъкнала от остарял сандък. Очите ѝ сияели от благополучие, макар че сърцето ѝ се свивало от тъга и болежка - виждала своя горещо обичан наследник за финален път. Синът се качил на ешафода. Очите му търсели майка си и най-сетне я зърнал. Той се усмихнал, помахал с ръка и запитал с устни:

- Всичко е наред, нали?

Майката кимнала утвърдително с глава. Синът напълно умерено поставил главата си под брадвата на палача, твърдо уверен, че веднага ще се появи делегат на краля и ще анулира изтезанието. Но главата му отлетяла в кошницата. Народът мълчалив от смут. Майката паднала в несвяст. Сърцето ѝ спряло да бие. Тя не желала да лишава и последната вяра на сина си.