ЧУДО: Българин прави пробив в лечението на диабета
Един млад български откривател работи върху терапиите на бъдещето в Швейцарския софтуерен институт в Цюрих (ETH Zurich). Божидар-Адриан Стефанов наскоро направи със свои сътрудници от университета изобретение, което може да промени главно лекуването на хора с метаболитни болести като диабет да вземем за пример.
Стефанов е експерт по молекулярна медицина и като докторант във филиала на университета в Базел от няколко години създава способ за потребление на топлината като метод за надзор на човешки кафези, с цел да извършват нови функционалности, съобщи Българска телеграфна агенция.
Преди 100 години години всички медикаменти са се базирали на дребни химични молекули, а през днешния ден доста медикаменти към този момент са биологични – пептиди или протеини, сподели Стефанов пред Българска телеграфна агенция.
„ В последните години има доста революционни лечения, които се базират на инжектирането на разнообразни типове протеини, антитела, които също са типове протеини. При тези лечения обаче към момента съществува един огромен проблем и той е, че постоянно, всеки ден, на пациентите би трябвало да бъдат инжектирани тези медикаменти. Пациентите непрекъснато би трябвало да ги получават инжекционно и за множеството хора това не е най-приятното и елементарно нещо, не е съвместимо с идеалния стандарт на живот.
Затова в последните 10-15 години се развиват лечения, основани не на инжекции, а на модифицирани клетки”, сподели Стефанов. Той дава образец с един от най-големите триумфи в тази тенденция, позволен към този момент в клиничната процедура – потребление на човешки Т-клетки, които се извличат от пациента и се препрограмират, с цел да го лекуват от рак.
„ Това действително е първото равнище на клетъчните лечения. Т-клетките имат функционалността да убиват раковите кафези и в тази ситуация биологичната им трансформация употребява естествените функционалности на тези кафези. Следващото равнище би било клетките да бъдат по този начин модифицирани, че да могат да извършват доста по-широк репертоар от функционалности, които по природа не биха могли да извършват. Това разрешава да бъдат лекувани по нов метод на практика съвсем всички познати заболявания ”, изясни Стефанов.
Целта на проучването му взаимно с сътрудниците му от Базел са модифицирани кафези, които се вграждат за терапия на метаболитни заболявания като диабет да вземем за пример. „ При нас концепцията е, че можем с разнообразни способи точно да контролираме функционалността на тези модифицирани кафези.
И до момента в който предходните проучвания са се фокусирали върху дребни молекули, които управляват функционалността, в последните няколко години още веднъж има смяна в метода и концепцията е да се употребяват допустимо най-безвредни и точно следени способи за ръководство на функционалностите на клетките. Пример за това са електричество, светлина, топлота. Ние работихме върху топлината. Тя може да се създава по всевъзможни способи, което е огромно предимство”, сподели младият български академик.
Той и екипът му опитват с имплант, който се слага подкожно. „ Тялото зарежда клетките, ние използвахме електронно устройство, което контролира температурата на импланта, с цел да е по-прецизно. Теоретично е допустимо и с слагане на нещо топло за няколко часа и по този начин клетките да се подтикват. Това е неинвазивен способ за доставянето на лечебни протеини в тялото”, заключи проучването Стефанов. Резултатите са оповестени онлайн в влиятелното списание „ Адвансд сайънс” от „ Уайли”.
Изследването е новаторско, екипът на Стефанов пръв създава способ за потребление на топлината за надзор върху клетките. „ За да бъдат ръководени клетките, в тях би трябвало да има молекулярни машини – протеини, които усещат нарастването на температурата. До момента има проучвания в тази област, само че те се базират на естествени йонни канали, задействани от висока температура или промоутъри задействани от топлинен потрес – функционален детайл в ДНК, който разрешава да се задействат избрани гени”, изясни Стефанов.
Промоутърите обаче се задействат от мъчителни температури, до момента в който нашата цел беше да разработим транскрипционен фактор, който е деен във физиологичния диапазон температури – от 37 до 40 градуса, сподели той.
Той не се ангажира да планува по кое време резултатите от научната му работа ще стигнат до клиничната процедура, до пациентите. „ Трудно е да се предвижда, тъй като технологията е прекомерно нова – може да е след 10 години, може да е след 20 година Важно е сигурността да се гарантира”, споделя той. Знае добре и като академик, и като младеж, че всеки би желал светът да е станал по-добър още през вчерашния ден, само че „ не трябва да се прибърза и да се вършат грешки”.
Стефанов дава образец с първичния триумф на потреблението на вируси за вкарване на нова генетична информация в човешкия организъм при недостиг на някои гени. „ Преди двадесет години това бе страховит пробив и имаше концепция две години след откритието то да се ползва. Имаше обаче дребен % от пациентите, при които имаше странични резултати и технологията тогава просто бе изоставена”, напомня той.
Стефанов регистрира, че пътят на научните открития като неговото и на сътрудниците му в Базел към пациентите се улеснява от съдействието с водещите фармацевтични компании в света, част от които са основани точно в този швейцарски град. Всъщност това и изяснява откриването там преди години на филиала на Швейцарския софтуерен институт – Цюрих, който е на осмо място в класацията на водещите университети в света.
Стефанов, който е ученик на немската гимназия в София, приключва бакалавърската си степен по молекулярна медицина в Констанц, Германия и магистратура в Швейцарския софтуерен институт – Цюрих. Преди четири години стартира работа там по докторантурата си.
Скептичното отношение и съмненията към биоинженерството и нововъведенията в медицината не го плашат. „ Науката не действа въз основа на вярата в нея, а на вярата във фактите”, сподели Стефанов. „ Идеята е човек да може да разсъждава над нещата, това е основополагащото на науката, единствено по този начин можеш да я подкрепяш”, добави той.
Има налично пояснение за научните си търсения. „ Микроорганизмите като бактерии и дрожди имат невероятни качества да могат (почти) всичко. Човешките кафези не са по този начин усъвършенствани, само че посредством биотехнологичното инженерство можем да им дадем качества, които преди са нямали”. За изгодите от биоинженерството предлага съответен образец с инсулина, който е основен в лечението на диабет вид 1. „ До преди 50 година инсулинът се е добивал от панкреаси на прасета и за грам инсулин е трябвало да се изолират 50 кг панкреас. Днес има биореактори, в които биотехнологично се създава инсулин в големи количества за оскъдна част от предходната цена”.
Според него ниският % имунизирани против Ковид-19 у нас на фона на останалите страни е недоверието към науката. „ Ваксината против Ковид-19 е тествана върху милиони души, също така и вирусът, и имунизацията като съставни елементи са доста сходни - съдържат главно иРНК и липиди. А щом знаем, че вирусът може евентуално да ти навреди, а имунизацията на толкоз доста хора не е навредила, то е явно кое е по-доброто”, сподели той.
Науката има потребност да й се даде късмет, нуждае се и от финансиране, счита Стефанов. Според него страната би трябвало да финансира науката, само че и да има доста връзка, учените да демонстрират на обществото това, което вършат и по какъв начин го реализират. „ Да търсиш отговори и да решаваш загадки е нещо стимулиращо, опция да промениш света. Не е наложително всеки да се интересува от просвета, само че има доста хора, които могат да намерят смисъл в нея”, сподели българският откривател, който е изкушен от науката от дете. И вижда бъдещето си след докторантурата още веднъж в науката.
Стефанов е експерт по молекулярна медицина и като докторант във филиала на университета в Базел от няколко години създава способ за потребление на топлината като метод за надзор на човешки кафези, с цел да извършват нови функционалности, съобщи Българска телеграфна агенция.
Преди 100 години години всички медикаменти са се базирали на дребни химични молекули, а през днешния ден доста медикаменти към този момент са биологични – пептиди или протеини, сподели Стефанов пред Българска телеграфна агенция.
„ В последните години има доста революционни лечения, които се базират на инжектирането на разнообразни типове протеини, антитела, които също са типове протеини. При тези лечения обаче към момента съществува един огромен проблем и той е, че постоянно, всеки ден, на пациентите би трябвало да бъдат инжектирани тези медикаменти. Пациентите непрекъснато би трябвало да ги получават инжекционно и за множеството хора това не е най-приятното и елементарно нещо, не е съвместимо с идеалния стандарт на живот.
Затова в последните 10-15 години се развиват лечения, основани не на инжекции, а на модифицирани клетки”, сподели Стефанов. Той дава образец с един от най-големите триумфи в тази тенденция, позволен към този момент в клиничната процедура – потребление на човешки Т-клетки, които се извличат от пациента и се препрограмират, с цел да го лекуват от рак.
„ Това действително е първото равнище на клетъчните лечения. Т-клетките имат функционалността да убиват раковите кафези и в тази ситуация биологичната им трансформация употребява естествените функционалности на тези кафези. Следващото равнище би било клетките да бъдат по този начин модифицирани, че да могат да извършват доста по-широк репертоар от функционалности, които по природа не биха могли да извършват. Това разрешава да бъдат лекувани по нов метод на практика съвсем всички познати заболявания ”, изясни Стефанов.
Целта на проучването му взаимно с сътрудниците му от Базел са модифицирани кафези, които се вграждат за терапия на метаболитни заболявания като диабет да вземем за пример. „ При нас концепцията е, че можем с разнообразни способи точно да контролираме функционалността на тези модифицирани кафези.
И до момента в който предходните проучвания са се фокусирали върху дребни молекули, които управляват функционалността, в последните няколко години още веднъж има смяна в метода и концепцията е да се употребяват допустимо най-безвредни и точно следени способи за ръководство на функционалностите на клетките. Пример за това са електричество, светлина, топлота. Ние работихме върху топлината. Тя може да се създава по всевъзможни способи, което е огромно предимство”, сподели младият български академик.
Той и екипът му опитват с имплант, който се слага подкожно. „ Тялото зарежда клетките, ние използвахме електронно устройство, което контролира температурата на импланта, с цел да е по-прецизно. Теоретично е допустимо и с слагане на нещо топло за няколко часа и по този начин клетките да се подтикват. Това е неинвазивен способ за доставянето на лечебни протеини в тялото”, заключи проучването Стефанов. Резултатите са оповестени онлайн в влиятелното списание „ Адвансд сайънс” от „ Уайли”.
Изследването е новаторско, екипът на Стефанов пръв създава способ за потребление на топлината за надзор върху клетките. „ За да бъдат ръководени клетките, в тях би трябвало да има молекулярни машини – протеини, които усещат нарастването на температурата. До момента има проучвания в тази област, само че те се базират на естествени йонни канали, задействани от висока температура или промоутъри задействани от топлинен потрес – функционален детайл в ДНК, който разрешава да се задействат избрани гени”, изясни Стефанов.
Промоутърите обаче се задействат от мъчителни температури, до момента в който нашата цел беше да разработим транскрипционен фактор, който е деен във физиологичния диапазон температури – от 37 до 40 градуса, сподели той.
Той не се ангажира да планува по кое време резултатите от научната му работа ще стигнат до клиничната процедура, до пациентите. „ Трудно е да се предвижда, тъй като технологията е прекомерно нова – може да е след 10 години, може да е след 20 година Важно е сигурността да се гарантира”, споделя той. Знае добре и като академик, и като младеж, че всеки би желал светът да е станал по-добър още през вчерашния ден, само че „ не трябва да се прибърза и да се вършат грешки”.
Стефанов дава образец с първичния триумф на потреблението на вируси за вкарване на нова генетична информация в човешкия организъм при недостиг на някои гени. „ Преди двадесет години това бе страховит пробив и имаше концепция две години след откритието то да се ползва. Имаше обаче дребен % от пациентите, при които имаше странични резултати и технологията тогава просто бе изоставена”, напомня той.
Стефанов регистрира, че пътят на научните открития като неговото и на сътрудниците му в Базел към пациентите се улеснява от съдействието с водещите фармацевтични компании в света, част от които са основани точно в този швейцарски град. Всъщност това и изяснява откриването там преди години на филиала на Швейцарския софтуерен институт – Цюрих, който е на осмо място в класацията на водещите университети в света.
Стефанов, който е ученик на немската гимназия в София, приключва бакалавърската си степен по молекулярна медицина в Констанц, Германия и магистратура в Швейцарския софтуерен институт – Цюрих. Преди четири години стартира работа там по докторантурата си.
Скептичното отношение и съмненията към биоинженерството и нововъведенията в медицината не го плашат. „ Науката не действа въз основа на вярата в нея, а на вярата във фактите”, сподели Стефанов. „ Идеята е човек да може да разсъждава над нещата, това е основополагащото на науката, единствено по този начин можеш да я подкрепяш”, добави той.
Има налично пояснение за научните си търсения. „ Микроорганизмите като бактерии и дрожди имат невероятни качества да могат (почти) всичко. Човешките кафези не са по този начин усъвършенствани, само че посредством биотехнологичното инженерство можем да им дадем качества, които преди са нямали”. За изгодите от биоинженерството предлага съответен образец с инсулина, който е основен в лечението на диабет вид 1. „ До преди 50 година инсулинът се е добивал от панкреаси на прасета и за грам инсулин е трябвало да се изолират 50 кг панкреас. Днес има биореактори, в които биотехнологично се създава инсулин в големи количества за оскъдна част от предходната цена”.
Според него ниският % имунизирани против Ковид-19 у нас на фона на останалите страни е недоверието към науката. „ Ваксината против Ковид-19 е тествана върху милиони души, също така и вирусът, и имунизацията като съставни елементи са доста сходни - съдържат главно иРНК и липиди. А щом знаем, че вирусът може евентуално да ти навреди, а имунизацията на толкоз доста хора не е навредила, то е явно кое е по-доброто”, сподели той.
Науката има потребност да й се даде късмет, нуждае се и от финансиране, счита Стефанов. Според него страната би трябвало да финансира науката, само че и да има доста връзка, учените да демонстрират на обществото това, което вършат и по какъв начин го реализират. „ Да търсиш отговори и да решаваш загадки е нещо стимулиращо, опция да промениш света. Не е наложително всеки да се интересува от просвета, само че има доста хора, които могат да намерят смисъл в нея”, сподели българският откривател, който е изкушен от науката от дете. И вижда бъдещето си след докторантурата още веднъж в науката.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ