Кризата в Казахстан – геополитически последици за Централна Азия
Един месец след потушаването на митингите в Казахстан към момента остават редица незнайни към аргументите за тяхното експлоадиране, както и геополитическите последствия от битката за въздействие в средноазиатската страна. В съпоставяне с други страни от Централна Азия, Казахстан се възприемаше като сполучлив образец за политическа и обществена рационализация и непоклатимост на страна от постсъветското пространство.
Заедно с това обаче за външния свят оставаше невидимо възходящото напрежение измежду доста политически и обществени групи, които бяха изцяло изключени от политическия развой, обществения живот и достъпа до запаси, на които се радваха членовете на ръководещия хайлайф, гравитиращ към дългогодишния президент Нурсултан Назарбаев. Дълго трупаното неодобрение при започване на 2022 година докара до най-тежките вълнения в Казахстан, откогато страната разгласи самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики в края на 1991 година Принос за ескалацията на насилието имаха редица вътрешни и вътрешни артисти, които се пробваха да се възползват от възцарилия се безпорядък.
Във вътрешен проект се разиграха два спора. Първият беше сред управляващите в Нур-Султан и протестното придвижване против влошените обществени и стопански условия в страната, съчетани с неналичието на политическо приобщаване за огромни пластове от популацията. В хода на митингите обаче то беше изместено от съперничеството сред фракцията към сегашния президент Касъм-ЖомартТокаев и тази на неговия предходник на поста – Нурсултан Назарбаев, който дружно със фамилията си управляваше Казахстан близо 30 години, монополизирайки контрола над съвсем всички браншове в страна – от пътищата през банките до енергетиката. Всяка от тези фракции направи опит да се възползва от размириците за своите политически цели – Токаев се стремеше да утвърди позициите си и да се изплъзне от опеката на Назърбаев, който имаше интерес да преодолее възходящото въздействие и упоритости на своето протеже.
От друга страна, въоръжените конфликти в Казахстан изненадаха както външните наблюдаващи, по този начин и формален Кремъл, освен това в миг, когато погледите и на Запада, и на Русия бяха (и към момента са) съсредоточени главно върху Украйна. Редица разнопосочни външни фактори имаха интерес или от разрастването на рецесията, или от нейното потушаване в зародиш. Бързото единодушие на Русия, която е водещата страна в ОДКС, да даде военна помощ на казахстанското държавното управление се изяснява с решимостта на Москва да не допусне безпорядък в друга стратегически значима прилежаща страна, в която има и забележителен брой рускоезично население.
Борбата за власт в границите на казахстанския хайлайф
Трудно може да се оспори хипотезата, че размириците в Казахстан започнаха като митинги против премахването на държавните тавани за цените след Нова година за газ пропан-бутан, довело до удвояването на цената му. Природният газ е необятно употребен за автомобилно гориво в страната – повече от 90% от транспортните средства се движат на полутечен газ, а 70% от семействата го употребяват за готвене. При това от 7,5% през 2020 година, инфлацията доближи близо 9% през 2021 година За последните две години виталният стандарт на доста казахстанци очевидно се утежни и огромният брой недоволни младежи, които нямаха какво да губят, е най-вероятното пояснение за бързото разгръщане на демонстрациите. Скоро обаче митингите изгубиха обществената си устременост и релативно кротичък темперамент, които бяха сменени от принуждение против органите на реда и вандалски актове, съчетани с радикални политически лозунги, което повдигна въпроса за сериозен политически напън извън, като главните версии бяха за опит за цветна гражданска война, инспирирана от Запад и дейности на радикални ислямисти, инфилтрирани в размириците. Размиването на характера на митингите засилва решителността на централната власт непременно да въдвори надзор върху обстановката.
По-важното обаче е, че размириците активизираха и противоборството сред главните фракции вътре в казахстанския политически хайлайф, което имаше надалеч по-сериозни последствия, в сравнение с самите митинги. Това се дължи както на структурата на този хайлайф, по този начин и от въпроса за геополитическата ориентировка на страната.
В Казахстан (както и в останалите средноазиатски републики) действително ръководи племенна върхушка. В страната има три жуза – племенно-родови препоръки, които са строго йерархизирани – старши, междинен и нисш жуз. Токаев, както и Назарбаев, спадат към старшия жуз, чиито представители са отпред на всички висши властови и стопански позиции. В този смисъл, усилването на властовите позиции на Токаев в хода и след потушаването на радикализираните митинги е на първо място смяна на салдото на силите в старшия казахски жуз, както и в разбиранията на неговите представители за потребността от прекалибриране на външната политика и политиката за сигурност. В родово-племенните средноазиатски „ републики “ стратегическите решения не се вземат еднолично от индивида, подложен на върха на властовата пирамида, а групово от старейшините на жуза.
Могат да се посочат следните аспекти на преоценка на целите:
„ Многовекторната политика “ на Назарбаев, която се състоеше в паралелни реверанси към Запада, Русия, Китай, Турция и прочие завърши. Казахските старейшини се убедиха, че досегашният ред стана уязвим от непозната интервенция – без значение дали ще е инспирирана от Запада, от ислямистки групировки или просто от общественото разслоение в обществото. Затова преподредиха целите и към сегашния миг те са в следния ред: Русия, страните от ОДКС, т.е. постсъветското пространство, Китай. Останалите контакти – със Запада и с Турция (в частност концепцията за Великия Туран)–трайно ще отслабнат, най-малко в близко бъдеще.
Поканата към ОДКС за помощ е също такова решение на старшия жуз. И аргументите са следните: Едно, че външната мощ ще работи само в поддръжка на поканилата я държавна структура; и второ, няма да преценя коя секта в спора има превъзходство, с цел да застане на нейна страна.
Казахстанският проблем вдъхна живот на ОДКС, до този миг считана на Запад за една изпразнена от наличие постсъветска военно-политическа конструкция. С решителната си интервенция за потушаването на размириците в Казахстан „ съветското НАТО “ потвърди, че може да работи бързо, професионално и дейно. И в този си тип да бъде опора и поръчител за сигурността и стабилността на вътрешния ред такива, каквито ги схващат родово-племенните общества в средноазиатските републики.
Възможно е обстановката в Казахстан да се промени, само че към този момент наподобява, че президентът Токаев завоюва най-вече от рецесията. Заел поста си през 2019 година, до края на предходната година той беше единствено младши член на тандема, в който първият президент Н. Назарбаев, беше безспорният водач. Протестите дадоха на Токаев опция да наруши открития ред във властовия тандем и да консолидира властта си, отстранявайки фигурите, близки до Назарбаев. Той назначи за министър председател Алихан Смаилов на мястото на подалия оставка Аскар Мамин, разпореди ареста на към този момент някогашния началник на Комитета за национална сигурност (КНС) Карим Масимов по съмнение за държавна измяна и в профил Назарбаев като ръководител на Съвета за национална сигурност, като зае неговото място.
Макар че Токаев е посланик от кариерата и има богата кариера като министър на външните работи, министър-председател и ръководител на Сената, изначало му липсваше властови екип, който да съставлява опасност за Назарбаев. Обаче за времето, когато беше ръководител на Съвета на външните министри на Общността на самостоятелните страни (ОНД) и на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), той направи усещане в Москва като допустим правоприемник на Назарбаев.
Макар Токаев да се оказа главният вътрешен бенефициент на рецесията, липсват доказателства, че той я е провел. По-скоро президентът се възползва от ненадейно появилата се опция да консолидира властта в ръцете си. Едно от потвържденията, че сегашната рецесия беше изненадващо за управляващите, е решението на Токаев (с утвърждението на старшия жуз) да призове съдружниците на Казахстан от ОДКС, най-вече съветските сили за сигурност, да изиграят дейна роля за потушаването на митингите. Далеч по-вероятна е тезата, че обкръжението на Назарбаев, което последователно губеше лостовете на властта, се е пробвало да употребява митингите за дискредитиране на Токаев, което обаче излезе отдолу под надзор. Въпреки че сходна версия все още е мъчно да бъде доказана, е мъчно да се изясни по какъв начин управляващите на процедура са „ проспали” образованието или навлизането на 20 хиляди бойци, като в най-голяма степен това важи за хората от КНС, управителен от обвинявания в държавна измяна Карим Масимов.
По-важното в тази ситуация е изявлението на президента Токаев, че против страната му е имало външна интервенция за да се образува „ зона на следен безпорядък “ с следващо завладяване на властта. Президентът добави, че не се съмнява, че вълненията в Казахстан са „ терористична офанзива “, с присъединяване на задгранични бойци от Афганистан и Близкия изток. Принципно е допустима външна интервенция при образуване и иницииране на зародилите събития, само че действителни обстоятелства за това не са известни, като се изключи известието на управляващите, че страната е нападната от терористичната формация „ Джамаат Таблиги”, обвързвана с ИДИЛ и „ Ал Кайда”, чиито дейности се координирали от Пакистан.
Макар че безапелационните доказателства за западна съпричастност в митингите като опит за поредна „ цветна гражданска война “ са даже още по-оскъдни, няма по какъв начин да се отхвърли смисъла на Казахстан в стопански, районен и геополитически проект за западните страни. Страната е ситуирана сред Русия и Китай и също по този начин споделя граници с три други някогашни руски републики. Тя има най-голямата територия и е най-голямата стопанска система в Централна Азия, с богати залежи на въглеводороди и метали. Казахстан е и водещият международен производител на уран и вълненията през януари провокираха 8% скок в цената на суровината, която зарежда атомните електроцентрали. Страната е деветият по величина експортьор на нефт в света, произвеждащ към 85,7 милиона тона през 2021 година, и 10-ият максимален производител на въглища. Тя притегли стотици милиарди долари задгранични вложения, откогато стана самостоятелна през 1991 година Редица съветски и западни (основно американски и британски) компании създават техния рандеман.
Например, съвсем 30% от богатите находища на петрол се създават от американски компании, към 17% на европейски и 18% на китайски компании, а непознати компании имат 11 от 13-те уранови рудници и заводи, като една от тях е канадската „ Cameco”. Английски компании имаха отношение и към добива на уран в южната част на страната. В британския случай обвързването е и политическо, както и икономическо. След излизането от Европейски Съюз Англия поредно се стреми да придобие геополитическа тежест и то противопоставяйки се на Русия. Тони Блеър беше консултант на Назарбаев, а трите национални тактики на Казахстан бяха написани от британци.
По традиция връзките със западните страни бяха съпроводени с идване на западни Неправителствени организации в Казахстан, в опит за осъществяване на западната политика на културен суверенитет (т.е. национализъм) за развъждане на прозападни антируски национални фрагменти. Така или другояче обаче, както демонстрираха и митингите, западното политическо въздействие в Казахстан не съумя да се наложи трайно основно заради непознаването от западните артисти на упоменатото към този момент обичайно йерархизиране на казахстанското общество, което авансово обрече на крах опита за „ цветна гражданска война “, в случай че фактически е имало подобен.
За дълъг интервал Нур-Султан съумяваше да води паралелни стопански и политически контакти сред другите центрове на мощ, които обаче последователно генерираха напрежение, чието експлоадиране беше въпрос на време. И тук следва да се упоменат външните артисти, за които изходът от рецесията в Казахстан ще има най-преки последици.
Русия и ОДКС
За разлика от останалите външни фактори, обстановката в Казахстан беше игра с нулева сума за Русия. Макар че към сегашния миг Казахстан не представляваше основна политическа цел за Запада, то в бъдеще Нур-Султан несъмнено щеше да стане такава. И тогава Москва щеше да бъде изправена пред втора Украйна, само че на юг. Казахстан е сериозно значим за съветската икономическа, военна и политическа система, само че и чисто географски. Границата сред двете страни е дълга 7600 км. – една от най-дългите сухопътни граници в целия свят, която на множеството места не се охранява добре.
Кремъл не можеше да допусне прилежащата страна, третата по величина република на някогашния Съюз на съветските социалистически републики с развити стратегически значими браншове на стопанската система (нефт, космонавтика, минно дело), която е и съосновател на Евразийския стопански съюз (ЕАИС) и ОДКС, да потъне в безпорядък или да претърпи прелом с всички свързани с това незнайни за съветската сигурност. Още от руско време този район е доста значим за Москва във военно отношение. Достатъчно е да се уточни ракетния полигон Капустин Яр (руската „ Зона 51 “), който частично се намира в Казахстан, както и многочислените военни фабрики в Урал. Въпреки че Казахстан представляваше най-малкото нежелано краткотрайно разпръскване, до момента в който Русия се готвеше да стартира договаряния със Запада във връзка с рецесията в Украйна и настояванията си за гаранции за сигурност във връзка с НАТО, Москва бе принудена да реагира бързо и уверено, възползвайки се от апела за военна помощ от ОДКС, насочен от президента Токаев.
За няколко дни над 70 самолета превозиха миротворческите контингенти освен от Русия, само че и от останалите страни-членки – Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан – към 8 януари единствено съветският контингент контролираше 15 значими стратегически обекта в страната, в това число интернационалните летища в Алмати и столицата. За Русия обстановката представляваше добър късмет да покаже, че Москва си остава главен артист в постсъветското пространство. Особено в навечерието на договарянията със Съединени американски щати и НАТО по отношение на рецесията в Украйна.
Влизането на съветската войска в Казахстан има голямо геополитическо значение. Руснаците поеха контрола над трасето на стратегическия китайски план „ Един пояс, веднъж “. Значително ще бъде снижено въздействието на западните страни в Казахстан, както и ще бъде издигната сериозна спънка пред плана „ Велик Туран “, който Турция преследва през последните години и съревнованието сред Москва и Анкара още веднъж ще се трансферира в Кавказ, най-вероятно през техните проксита Армения и Азербайджан. Тук обаче Русия ще има и мощната поддръжка на Иран.
Размириците в Казахстан бяха същинско предизвикателство за съветския президент Владимир Путин, който не може да си разреши нова сполучлива про-западна цветна гражданска война в пост-съветското пространство след тези в Грузия и Украйна. Москва съумя да преодолее последствията от такива революции в Киргизстан и Армения и да предотврати такава в Беларус. В случая с Казахстан Русия действаше ексцентрично. Участието ѝ в поисканата помощ от ОДКС е законна, не е директна съветска интервенция и миротворците се изтеглиха незабавно щом завършиха задачата си. От западната граница не бе снета нито една воинска част, а за миротворческата интервенция беше употребен войсковият запас на Върховния главнокомандващ.
Турция
Намесата на ОДКС в Казахстан нанесе сериозен удар по геополитическия план за „ Велик Туран “ на Турция. Според Анкара Нур-Султан трябваше да се изиска помощ от Организацията на тюркските страни, учредена през 2009 година от 4 страни: Турция, Казахстан, Киргизстан и Азербайджан. Идеята за тази организация е стартирана през 2006 година от казахския президент Нурсултан Назарбаев. Признак за доближаване е и прекосяването от кирилица на латиница и последователното изтласкване на съветския език посредством закриване на съветските учебни заведения.
Значително е и военното съдействие сред двете страни. Казахстан от ден на ден купуваше турско оръжие и бойна техника, най-малко 200 офицери получиха подготовка в Турция, а в казахстанските военни образователни заведения преподаваха десетки турски офицери. През ноември 2021 година двете страни подписаха „ Меморандум за съдействие в трансграничните центрове сред Турция и Казахстан “, за опростяване на митническите процедури, което на процедура означаваше основаване на основите на митнически съюз сред двете страни. Това беше нежелателно за ЕАИС, тъй като създаваше условия за нерегламентирано нахлуване на турски артикули в неговото икономическо пространство.
С въвеждането на миротворческите сили на ОДКС се сложи преграда пред турските амбициозни проекти освен за Казахстан, само че и за Средна Азия като цяло. Точно това е повода за намерено изразяваното негативно отношение на турските медии за дейностите на миротворческия контингент, който съгласно тях избавя президента Токаев. Те предвиждат, че ще има негативно отношение на част от казахстанските поданици по отношение на Русия, в частност и по отношение на трите милиона казахстански жители от съветски генезис.
Китай
Стратегически Казахстан свързва огромните и бързо разрастващи се пазари на Китай и Южна Азия с тези на Русия и Европа по шосе, железопътен превоз и пристанище на Каспийско море. Казахстан постоянно се разказва като ключалката в големия китайски търговски план „ Един пояс, веднъж “.
След като невиждана вълна от митинги заля Казахстан и прерасна в безредици, Китай остана значително безмълвен по отношение на рецесията, която се разпростира в централноазиатската страна, с която споделя граница от 1782 километра, заявявайки, че това е вътрешен въпрос, който се надява скоро да се стабилизира. Едва когато Токаев произнесе тирада на 7 януари, в която упрекна за насилието хипотетични „ терористи “, подготвени в чужбина, и сподели, че на силите за сигурност е обещано позволение да стрелят без предизвестие, китайският президент Си Дзинпин изрече поддръжка за напъните на Токаев да потуши това, което Пекин счита за „ цветна гражданска война “.
За разлика от многостранните ползи на Русия в Казахстан, Китай има два съществени целта: първо, сигурността на газовите и петролни доставки и на вложенията си в плана „ Новият път на коприната “; и 2) Сигурността по общата граница на Казахстан със Синцзян-Уйгурския самостоятелен регион (СУАР).
Отначало Пекин разгласи, че не се кани да изпраща в Казахстан бойци сходно на Москва. Скоро обаче се появиха сигнали, че може да се стигне до оттегляне от обичайна китайска политика за невмешателство. Пекин изрази подготвеност да изпрати в прилежащата страна експерти по битка с тероризма. Освен това районната антитерористична конструкция на ШОС изрази подготвеност да окаже незабавна помощ, в случай че е належащо (намеквайки, че в случай че ОДКС не успее да постави ред, Китай ще го направи). По този метод, Пекин насочи завоалирано обръщение, че е подготвен да се бори за своите многомилиардни вложения в Казахстан.
Икономическите ползи на Китай в Казахстан фактически са задоволително огромни, с цел да не разрешат на управлението на КНР да стои настрани. През интервала от 2005 до 2020 година китайски компании вложиха в Казахстан 19,2 милиарда $. До 2023 година там се чака да приключат още близо 56 плана с присъединяване на Китай на обща стойност 24,5 милиарда $. Само през 2020 година двустранната търговия доближи към 23 милиарда $. По жп линията, свързваща „ Поднебесната “ с Европа през Казахстан, през 2021 година минаха 15 000 товарни композиции с контейнери китайски артикули. Китай доставя почти една пета от вноса на газ от или през Казахстан.
Макар че Пекин и Москва имат все по-топли връзки между тях, Централна Азия – където китайските вложения и ползите в региона на сигурността започнаха да подкопават съветското въздействие – се преглежда като евентуална зона на конкуренция сред двете страни. За момента обаче тази концепция за съревнование сред Русия и Китай в Централна Азия е надценена. На този стадий бързата интервенция на съветските сили в Казахстан не се преглежда като нежелана от Пекин. Това частично се дължи на обстоятелството, че идването на съветски войски публично е осъществено посредством ОДКС по искане на казахстанското държавно управление, а не е едностранно деяние на Кремъл.
Геополитически последствия от рецесията в Казахстан
В резюме президентът Токаев и Москва завоюваха най-вече от метода, по който бяха потушени размириците в Казахстан. Казахският водач показва пред своето население, елита, съседите и света, че може да построи прагматични връзки с Кремъл, които разрешават освен да се привлекат съветските служби за сигурност на помощ, само че и да се върнат по-късно назад в страната им. Що се отнася до самия Казахстан, главният резултат от актуалните събития, без значение от техния процес, е краят на дългата епоха на Назарбаев.
С намесата си Москва реши няколко казуса едновременно: 1) тя си подсигури другарски режим в Казахстан; 2) увеличи се доверието в ОДКС, разтърсено от неотдавнашните събития в Киргизстан и Карабах. Доскоро мнозина смятаха, че организацията и нейните групови сили за бързо реагиране съществуват единствено на хартия, само че в този момент те се демонстрираха в деяние. А официално многостранният темперамент на интервенцията имаше по-приемлив отзив на открито, в сравнение с в случай че съветските военни трябваше да работят независимо и по своя самодейност. Това е първият път, когато блокът играе сходна роля от основаването си през 90-те години на предишния век. По-рано организацията отхвърли молбите за помощ за сигурността от Киргизстан и Армения, като акцентира, че проблемите им са вътрешни; 3) сполучливата интервенция сподели, че единствено Русия може да играе ролята на външен поръчител на сигурността в Централна Азия – и нито визитите на американски генерали в района, нито китайските принуди в задните краища на Таджикистан към момента не могат да трансформират тази реалност; 4) Реакцията на ОДКС по време на събитията в Казахстан ще се трансформира в коз на Русия в договарянията със Съединени американски щати и НАТО. Руският президент Владимир Путин даде да се разбере на Запада, че опитите за „ цветни революции “ в постсъветското пространство се смятат за секване на неразрешените „ червени линии “, а отговорът на ОДКС ще бъде бърз и праволинеен.
Това обаче основава и известни опасности за Москва и Казахстан в дълготраен проект, като останалите страни от пост-съветското пространство също могат да си извлекат поука. Употребата на мощ и всеобщите арести краткотрайно могат да възпират бъдещите митинги, само че в дълготраен проект е належащо превъзмогване или най-малкото компенсиране на зейналите социално-икономически неравенства макар частичното повишение на виталния стандарт. В противоположен случай в бъдеще следва да избухват още по-сериозни митинги, а ръководещите автокрации ще стават все по-крехки.
Заедно с това обаче за външния свят оставаше невидимо възходящото напрежение измежду доста политически и обществени групи, които бяха изцяло изключени от политическия развой, обществения живот и достъпа до запаси, на които се радваха членовете на ръководещия хайлайф, гравитиращ към дългогодишния президент Нурсултан Назарбаев. Дълго трупаното неодобрение при започване на 2022 година докара до най-тежките вълнения в Казахстан, откогато страната разгласи самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики в края на 1991 година Принос за ескалацията на насилието имаха редица вътрешни и вътрешни артисти, които се пробваха да се възползват от възцарилия се безпорядък.
Във вътрешен проект се разиграха два спора. Първият беше сред управляващите в Нур-Султан и протестното придвижване против влошените обществени и стопански условия в страната, съчетани с неналичието на политическо приобщаване за огромни пластове от популацията. В хода на митингите обаче то беше изместено от съперничеството сред фракцията към сегашния президент Касъм-ЖомартТокаев и тази на неговия предходник на поста – Нурсултан Назарбаев, който дружно със фамилията си управляваше Казахстан близо 30 години, монополизирайки контрола над съвсем всички браншове в страна – от пътищата през банките до енергетиката. Всяка от тези фракции направи опит да се възползва от размириците за своите политически цели – Токаев се стремеше да утвърди позициите си и да се изплъзне от опеката на Назърбаев, който имаше интерес да преодолее възходящото въздействие и упоритости на своето протеже.
От друга страна, въоръжените конфликти в Казахстан изненадаха както външните наблюдаващи, по този начин и формален Кремъл, освен това в миг, когато погледите и на Запада, и на Русия бяха (и към момента са) съсредоточени главно върху Украйна. Редица разнопосочни външни фактори имаха интерес или от разрастването на рецесията, или от нейното потушаване в зародиш. Бързото единодушие на Русия, която е водещата страна в ОДКС, да даде военна помощ на казахстанското държавното управление се изяснява с решимостта на Москва да не допусне безпорядък в друга стратегически значима прилежаща страна, в която има и забележителен брой рускоезично население.
Борбата за власт в границите на казахстанския хайлайф
Трудно може да се оспори хипотезата, че размириците в Казахстан започнаха като митинги против премахването на държавните тавани за цените след Нова година за газ пропан-бутан, довело до удвояването на цената му. Природният газ е необятно употребен за автомобилно гориво в страната – повече от 90% от транспортните средства се движат на полутечен газ, а 70% от семействата го употребяват за готвене. При това от 7,5% през 2020 година, инфлацията доближи близо 9% през 2021 година За последните две години виталният стандарт на доста казахстанци очевидно се утежни и огромният брой недоволни младежи, които нямаха какво да губят, е най-вероятното пояснение за бързото разгръщане на демонстрациите. Скоро обаче митингите изгубиха обществената си устременост и релативно кротичък темперамент, които бяха сменени от принуждение против органите на реда и вандалски актове, съчетани с радикални политически лозунги, което повдигна въпроса за сериозен политически напън извън, като главните версии бяха за опит за цветна гражданска война, инспирирана от Запад и дейности на радикални ислямисти, инфилтрирани в размириците. Размиването на характера на митингите засилва решителността на централната власт непременно да въдвори надзор върху обстановката.
По-важното обаче е, че размириците активизираха и противоборството сред главните фракции вътре в казахстанския политически хайлайф, което имаше надалеч по-сериозни последствия, в сравнение с самите митинги. Това се дължи както на структурата на този хайлайф, по този начин и от въпроса за геополитическата ориентировка на страната.
В Казахстан (както и в останалите средноазиатски републики) действително ръководи племенна върхушка. В страната има три жуза – племенно-родови препоръки, които са строго йерархизирани – старши, междинен и нисш жуз. Токаев, както и Назарбаев, спадат към старшия жуз, чиито представители са отпред на всички висши властови и стопански позиции. В този смисъл, усилването на властовите позиции на Токаев в хода и след потушаването на радикализираните митинги е на първо място смяна на салдото на силите в старшия казахски жуз, както и в разбиранията на неговите представители за потребността от прекалибриране на външната политика и политиката за сигурност. В родово-племенните средноазиатски „ републики “ стратегическите решения не се вземат еднолично от индивида, подложен на върха на властовата пирамида, а групово от старейшините на жуза.
Могат да се посочат следните аспекти на преоценка на целите:
„ Многовекторната политика “ на Назарбаев, която се състоеше в паралелни реверанси към Запада, Русия, Китай, Турция и прочие завърши. Казахските старейшини се убедиха, че досегашният ред стана уязвим от непозната интервенция – без значение дали ще е инспирирана от Запада, от ислямистки групировки или просто от общественото разслоение в обществото. Затова преподредиха целите и към сегашния миг те са в следния ред: Русия, страните от ОДКС, т.е. постсъветското пространство, Китай. Останалите контакти – със Запада и с Турция (в частност концепцията за Великия Туран)–трайно ще отслабнат, най-малко в близко бъдеще.
Поканата към ОДКС за помощ е също такова решение на старшия жуз. И аргументите са следните: Едно, че външната мощ ще работи само в поддръжка на поканилата я държавна структура; и второ, няма да преценя коя секта в спора има превъзходство, с цел да застане на нейна страна.
Казахстанският проблем вдъхна живот на ОДКС, до този миг считана на Запад за една изпразнена от наличие постсъветска военно-политическа конструкция. С решителната си интервенция за потушаването на размириците в Казахстан „ съветското НАТО “ потвърди, че може да работи бързо, професионално и дейно. И в този си тип да бъде опора и поръчител за сигурността и стабилността на вътрешния ред такива, каквито ги схващат родово-племенните общества в средноазиатските републики.
Възможно е обстановката в Казахстан да се промени, само че към този момент наподобява, че президентът Токаев завоюва най-вече от рецесията. Заел поста си през 2019 година, до края на предходната година той беше единствено младши член на тандема, в който първият президент Н. Назарбаев, беше безспорният водач. Протестите дадоха на Токаев опция да наруши открития ред във властовия тандем и да консолидира властта си, отстранявайки фигурите, близки до Назарбаев. Той назначи за министър председател Алихан Смаилов на мястото на подалия оставка Аскар Мамин, разпореди ареста на към този момент някогашния началник на Комитета за национална сигурност (КНС) Карим Масимов по съмнение за държавна измяна и в профил Назарбаев като ръководител на Съвета за национална сигурност, като зае неговото място.
Макар че Токаев е посланик от кариерата и има богата кариера като министър на външните работи, министър-председател и ръководител на Сената, изначало му липсваше властови екип, който да съставлява опасност за Назарбаев. Обаче за времето, когато беше ръководител на Съвета на външните министри на Общността на самостоятелните страни (ОНД) и на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), той направи усещане в Москва като допустим правоприемник на Назарбаев.
Макар Токаев да се оказа главният вътрешен бенефициент на рецесията, липсват доказателства, че той я е провел. По-скоро президентът се възползва от ненадейно появилата се опция да консолидира властта в ръцете си. Едно от потвържденията, че сегашната рецесия беше изненадващо за управляващите, е решението на Токаев (с утвърждението на старшия жуз) да призове съдружниците на Казахстан от ОДКС, най-вече съветските сили за сигурност, да изиграят дейна роля за потушаването на митингите. Далеч по-вероятна е тезата, че обкръжението на Назарбаев, което последователно губеше лостовете на властта, се е пробвало да употребява митингите за дискредитиране на Токаев, което обаче излезе отдолу под надзор. Въпреки че сходна версия все още е мъчно да бъде доказана, е мъчно да се изясни по какъв начин управляващите на процедура са „ проспали” образованието или навлизането на 20 хиляди бойци, като в най-голяма степен това важи за хората от КНС, управителен от обвинявания в държавна измяна Карим Масимов.
По-важното в тази ситуация е изявлението на президента Токаев, че против страната му е имало външна интервенция за да се образува „ зона на следен безпорядък “ с следващо завладяване на властта. Президентът добави, че не се съмнява, че вълненията в Казахстан са „ терористична офанзива “, с присъединяване на задгранични бойци от Афганистан и Близкия изток. Принципно е допустима външна интервенция при образуване и иницииране на зародилите събития, само че действителни обстоятелства за това не са известни, като се изключи известието на управляващите, че страната е нападната от терористичната формация „ Джамаат Таблиги”, обвързвана с ИДИЛ и „ Ал Кайда”, чиито дейности се координирали от Пакистан.
Макар че безапелационните доказателства за западна съпричастност в митингите като опит за поредна „ цветна гражданска война “ са даже още по-оскъдни, няма по какъв начин да се отхвърли смисъла на Казахстан в стопански, районен и геополитически проект за западните страни. Страната е ситуирана сред Русия и Китай и също по този начин споделя граници с три други някогашни руски републики. Тя има най-голямата територия и е най-голямата стопанска система в Централна Азия, с богати залежи на въглеводороди и метали. Казахстан е и водещият международен производител на уран и вълненията през януари провокираха 8% скок в цената на суровината, която зарежда атомните електроцентрали. Страната е деветият по величина експортьор на нефт в света, произвеждащ към 85,7 милиона тона през 2021 година, и 10-ият максимален производител на въглища. Тя притегли стотици милиарди долари задгранични вложения, откогато стана самостоятелна през 1991 година Редица съветски и западни (основно американски и британски) компании създават техния рандеман.
Например, съвсем 30% от богатите находища на петрол се създават от американски компании, към 17% на европейски и 18% на китайски компании, а непознати компании имат 11 от 13-те уранови рудници и заводи, като една от тях е канадската „ Cameco”. Английски компании имаха отношение и към добива на уран в южната част на страната. В британския случай обвързването е и политическо, както и икономическо. След излизането от Европейски Съюз Англия поредно се стреми да придобие геополитическа тежест и то противопоставяйки се на Русия. Тони Блеър беше консултант на Назарбаев, а трите национални тактики на Казахстан бяха написани от британци.
По традиция връзките със западните страни бяха съпроводени с идване на западни Неправителствени организации в Казахстан, в опит за осъществяване на западната политика на културен суверенитет (т.е. национализъм) за развъждане на прозападни антируски национални фрагменти. Така или другояче обаче, както демонстрираха и митингите, западното политическо въздействие в Казахстан не съумя да се наложи трайно основно заради непознаването от западните артисти на упоменатото към този момент обичайно йерархизиране на казахстанското общество, което авансово обрече на крах опита за „ цветна гражданска война “, в случай че фактически е имало подобен.
За дълъг интервал Нур-Султан съумяваше да води паралелни стопански и политически контакти сред другите центрове на мощ, които обаче последователно генерираха напрежение, чието експлоадиране беше въпрос на време. И тук следва да се упоменат външните артисти, за които изходът от рецесията в Казахстан ще има най-преки последици.
Русия и ОДКС
За разлика от останалите външни фактори, обстановката в Казахстан беше игра с нулева сума за Русия. Макар че към сегашния миг Казахстан не представляваше основна политическа цел за Запада, то в бъдеще Нур-Султан несъмнено щеше да стане такава. И тогава Москва щеше да бъде изправена пред втора Украйна, само че на юг. Казахстан е сериозно значим за съветската икономическа, военна и политическа система, само че и чисто географски. Границата сред двете страни е дълга 7600 км. – една от най-дългите сухопътни граници в целия свят, която на множеството места не се охранява добре.
Кремъл не можеше да допусне прилежащата страна, третата по величина република на някогашния Съюз на съветските социалистически републики с развити стратегически значими браншове на стопанската система (нефт, космонавтика, минно дело), която е и съосновател на Евразийския стопански съюз (ЕАИС) и ОДКС, да потъне в безпорядък или да претърпи прелом с всички свързани с това незнайни за съветската сигурност. Още от руско време този район е доста значим за Москва във военно отношение. Достатъчно е да се уточни ракетния полигон Капустин Яр (руската „ Зона 51 “), който частично се намира в Казахстан, както и многочислените военни фабрики в Урал. Въпреки че Казахстан представляваше най-малкото нежелано краткотрайно разпръскване, до момента в който Русия се готвеше да стартира договаряния със Запада във връзка с рецесията в Украйна и настояванията си за гаранции за сигурност във връзка с НАТО, Москва бе принудена да реагира бързо и уверено, възползвайки се от апела за военна помощ от ОДКС, насочен от президента Токаев.
За няколко дни над 70 самолета превозиха миротворческите контингенти освен от Русия, само че и от останалите страни-членки – Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан – към 8 януари единствено съветският контингент контролираше 15 значими стратегически обекта в страната, в това число интернационалните летища в Алмати и столицата. За Русия обстановката представляваше добър късмет да покаже, че Москва си остава главен артист в постсъветското пространство. Особено в навечерието на договарянията със Съединени американски щати и НАТО по отношение на рецесията в Украйна.
Влизането на съветската войска в Казахстан има голямо геополитическо значение. Руснаците поеха контрола над трасето на стратегическия китайски план „ Един пояс, веднъж “. Значително ще бъде снижено въздействието на западните страни в Казахстан, както и ще бъде издигната сериозна спънка пред плана „ Велик Туран “, който Турция преследва през последните години и съревнованието сред Москва и Анкара още веднъж ще се трансферира в Кавказ, най-вероятно през техните проксита Армения и Азербайджан. Тук обаче Русия ще има и мощната поддръжка на Иран.
Размириците в Казахстан бяха същинско предизвикателство за съветския президент Владимир Путин, който не може да си разреши нова сполучлива про-западна цветна гражданска война в пост-съветското пространство след тези в Грузия и Украйна. Москва съумя да преодолее последствията от такива революции в Киргизстан и Армения и да предотврати такава в Беларус. В случая с Казахстан Русия действаше ексцентрично. Участието ѝ в поисканата помощ от ОДКС е законна, не е директна съветска интервенция и миротворците се изтеглиха незабавно щом завършиха задачата си. От западната граница не бе снета нито една воинска част, а за миротворческата интервенция беше употребен войсковият запас на Върховния главнокомандващ.
Турция
Намесата на ОДКС в Казахстан нанесе сериозен удар по геополитическия план за „ Велик Туран “ на Турция. Според Анкара Нур-Султан трябваше да се изиска помощ от Организацията на тюркските страни, учредена през 2009 година от 4 страни: Турция, Казахстан, Киргизстан и Азербайджан. Идеята за тази организация е стартирана през 2006 година от казахския президент Нурсултан Назарбаев. Признак за доближаване е и прекосяването от кирилица на латиница и последователното изтласкване на съветския език посредством закриване на съветските учебни заведения.
Значително е и военното съдействие сред двете страни. Казахстан от ден на ден купуваше турско оръжие и бойна техника, най-малко 200 офицери получиха подготовка в Турция, а в казахстанските военни образователни заведения преподаваха десетки турски офицери. През ноември 2021 година двете страни подписаха „ Меморандум за съдействие в трансграничните центрове сред Турция и Казахстан “, за опростяване на митническите процедури, което на процедура означаваше основаване на основите на митнически съюз сред двете страни. Това беше нежелателно за ЕАИС, тъй като създаваше условия за нерегламентирано нахлуване на турски артикули в неговото икономическо пространство.
С въвеждането на миротворческите сили на ОДКС се сложи преграда пред турските амбициозни проекти освен за Казахстан, само че и за Средна Азия като цяло. Точно това е повода за намерено изразяваното негативно отношение на турските медии за дейностите на миротворческия контингент, който съгласно тях избавя президента Токаев. Те предвиждат, че ще има негативно отношение на част от казахстанските поданици по отношение на Русия, в частност и по отношение на трите милиона казахстански жители от съветски генезис.
Китай
Стратегически Казахстан свързва огромните и бързо разрастващи се пазари на Китай и Южна Азия с тези на Русия и Европа по шосе, железопътен превоз и пристанище на Каспийско море. Казахстан постоянно се разказва като ключалката в големия китайски търговски план „ Един пояс, веднъж “.
След като невиждана вълна от митинги заля Казахстан и прерасна в безредици, Китай остана значително безмълвен по отношение на рецесията, която се разпростира в централноазиатската страна, с която споделя граница от 1782 километра, заявявайки, че това е вътрешен въпрос, който се надява скоро да се стабилизира. Едва когато Токаев произнесе тирада на 7 януари, в която упрекна за насилието хипотетични „ терористи “, подготвени в чужбина, и сподели, че на силите за сигурност е обещано позволение да стрелят без предизвестие, китайският президент Си Дзинпин изрече поддръжка за напъните на Токаев да потуши това, което Пекин счита за „ цветна гражданска война “.
За разлика от многостранните ползи на Русия в Казахстан, Китай има два съществени целта: първо, сигурността на газовите и петролни доставки и на вложенията си в плана „ Новият път на коприната “; и 2) Сигурността по общата граница на Казахстан със Синцзян-Уйгурския самостоятелен регион (СУАР).
Отначало Пекин разгласи, че не се кани да изпраща в Казахстан бойци сходно на Москва. Скоро обаче се появиха сигнали, че може да се стигне до оттегляне от обичайна китайска политика за невмешателство. Пекин изрази подготвеност да изпрати в прилежащата страна експерти по битка с тероризма. Освен това районната антитерористична конструкция на ШОС изрази подготвеност да окаже незабавна помощ, в случай че е належащо (намеквайки, че в случай че ОДКС не успее да постави ред, Китай ще го направи). По този метод, Пекин насочи завоалирано обръщение, че е подготвен да се бори за своите многомилиардни вложения в Казахстан.
Икономическите ползи на Китай в Казахстан фактически са задоволително огромни, с цел да не разрешат на управлението на КНР да стои настрани. През интервала от 2005 до 2020 година китайски компании вложиха в Казахстан 19,2 милиарда $. До 2023 година там се чака да приключат още близо 56 плана с присъединяване на Китай на обща стойност 24,5 милиарда $. Само през 2020 година двустранната търговия доближи към 23 милиарда $. По жп линията, свързваща „ Поднебесната “ с Европа през Казахстан, през 2021 година минаха 15 000 товарни композиции с контейнери китайски артикули. Китай доставя почти една пета от вноса на газ от или през Казахстан.
Макар че Пекин и Москва имат все по-топли връзки между тях, Централна Азия – където китайските вложения и ползите в региона на сигурността започнаха да подкопават съветското въздействие – се преглежда като евентуална зона на конкуренция сред двете страни. За момента обаче тази концепция за съревнование сред Русия и Китай в Централна Азия е надценена. На този стадий бързата интервенция на съветските сили в Казахстан не се преглежда като нежелана от Пекин. Това частично се дължи на обстоятелството, че идването на съветски войски публично е осъществено посредством ОДКС по искане на казахстанското държавно управление, а не е едностранно деяние на Кремъл.
Геополитически последствия от рецесията в Казахстан
В резюме президентът Токаев и Москва завоюваха най-вече от метода, по който бяха потушени размириците в Казахстан. Казахският водач показва пред своето население, елита, съседите и света, че може да построи прагматични връзки с Кремъл, които разрешават освен да се привлекат съветските служби за сигурност на помощ, само че и да се върнат по-късно назад в страната им. Що се отнася до самия Казахстан, главният резултат от актуалните събития, без значение от техния процес, е краят на дългата епоха на Назарбаев.
С намесата си Москва реши няколко казуса едновременно: 1) тя си подсигури другарски режим в Казахстан; 2) увеличи се доверието в ОДКС, разтърсено от неотдавнашните събития в Киргизстан и Карабах. Доскоро мнозина смятаха, че организацията и нейните групови сили за бързо реагиране съществуват единствено на хартия, само че в този момент те се демонстрираха в деяние. А официално многостранният темперамент на интервенцията имаше по-приемлив отзив на открито, в сравнение с в случай че съветските военни трябваше да работят независимо и по своя самодейност. Това е първият път, когато блокът играе сходна роля от основаването си през 90-те години на предишния век. По-рано организацията отхвърли молбите за помощ за сигурността от Киргизстан и Армения, като акцентира, че проблемите им са вътрешни; 3) сполучливата интервенция сподели, че единствено Русия може да играе ролята на външен поръчител на сигурността в Централна Азия – и нито визитите на американски генерали в района, нито китайските принуди в задните краища на Таджикистан към момента не могат да трансформират тази реалност; 4) Реакцията на ОДКС по време на събитията в Казахстан ще се трансформира в коз на Русия в договарянията със Съединени американски щати и НАТО. Руският президент Владимир Путин даде да се разбере на Запада, че опитите за „ цветни революции “ в постсъветското пространство се смятат за секване на неразрешените „ червени линии “, а отговорът на ОДКС ще бъде бърз и праволинеен.
Това обаче основава и известни опасности за Москва и Казахстан в дълготраен проект, като останалите страни от пост-съветското пространство също могат да си извлекат поука. Употребата на мощ и всеобщите арести краткотрайно могат да възпират бъдещите митинги, само че в дълготраен проект е належащо превъзмогване или най-малкото компенсиране на зейналите социално-икономически неравенства макар частичното повишение на виталния стандарт. В противоположен случай в бъдеще следва да избухват още по-сериозни митинги, а ръководещите автокрации ще стават все по-крехки.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ