Когато наистина обичаме някого
Един мъж се оженил за красиво момиче. Той я обичал доста. Случило се по този начин, че тя развила кожна болест и постепенно почнала да губи хубостта си. Един ден мъжът й излязъл на разходка и до момента в който се прибирал той претърпял злополука и изгубил зрението си. Въпреки това, бракът им траял както нормално. С времето жена му изцяло изгубила хубостта си, само че слепият брачен партньор не знаел това и нямало никаква разлика в брачния им живот. Той траял да я обича доста както и тя него.
Случва се най-голямата трагедия-жена му умира, а той е сломен. Вдовецът събира сили да направи всички обреди и ритуали, след което желал да напусне града.
Един човек откъм гърба се обадил и споделил: " Как ще успееш да вървиш самичък? През всичките тези дни жена ти обичаше да ти оказва помощ ". Той отговори:
" Не съм кьорав. Действах по този начин, тъй като в случай че знаеше, че мога да видя положението на кожата й, щеше да я боли повече от заболяването й. Обичах я освен поради хубостта й, само че се влюбих в нейната грижовна и любяща природа. Така че се престорих, че съм кьорав...
Исках единствено да я запазя щастлива!
ПОУКА...
Когато в действителност обичаме някого, действаме като слепци и подценяваме минусите на другия, с цел да бъдем щастливи!
Красотата ще избледнее с времето, само че сърцето и душата постоянно ще бъдат същите!
