Не се отклонявайте от своя път, за да следвате чужди стъпки
Един мъж, живеещ най-после на пустинята, засадил млад розов шубрак, който не цъфнал нито един път. Той чакал дълго няма ли най-сетне да се появят жадуваните цветове, само че това не се случило. Тогава мъжът попитал храста за какво не цъфти.
- Защо не цъфтя? - удивено повторил въпроса храстът. - Нима би трябвало да цъфтя? Погледни в близост, никой не цъфти. Ето какъв брой доста има такива като мен, шубраци камилски бодил, никой от тях не цъфти.
- Но ти не си бодил.
- Как да не съм бодил?! Напротив, аз съм същият като тях. И аз имам бодлички, ето виж!
- Да, същият е като нас – чули се гласовете на тръните. – Защо го объркваш?
Мъжът се опитал да спори, само че без резултат. Каквито и доводи да ползвал, тръните го оборвали с думите " Ние знаем по-добре какви сме и какъв е той ". И розовият шубрак поклащал клонките си в символ на единодушие, чудейки се за какво индивидът тормозел и себе си, и тях по този метод...
Мъжът се уморил да спори и си тръгнал.
- Не го слушай, приятелю! – говорели тръните. – Той желае от теб невъзможното! Ти си като нас, самичък виждаш. Ето бодлите ти. Ето и нашите... Ние сме тръни и тръни ще си останем. Ти също...
Розовият шубрак слушал и се съгласявал. Знаел, че са прави. Трябвало да са прави. Един тъничък интуиция му нашепвал, че може би е добре да послуша мъжа. Но разсъдъкът надделявал: въпреки всичко какво разбирал индивидът? Той бил друг от растенията. Нямало по какъв начин да познава природата им по-добре от тях самите! Уморен от тази вътрешна битка, розовият шубрак решил, че ще последва гласа на разсъдъка и задремал...
Мъжът обаче бил твърдо решен да не се отхвърля. Отишъл в прилежащата страна и купил различен розов шубрак. Засадил го до първия. Вечерта тръните почнали да го приветстват с добре пристигнал – били твърдо уверени, че се е появил още един техен другар. Чужденецът обаче като че ли не разбирал и думичка. Говорил на чудноват език и единствено понякога се поклащал в символ на вежливост.
Скоро пристигнала пролетта, след нея - лятото и новият шубрак цъфнал. Храстът, който се считал за камилски бодил, бил изумен. Той не очаквал такова нещо от някой, който бил същият като него - камилски бодил. Но розовите цветове били толкоз прелестни, че той ахнал и по него избили капки сълзи. От тази хубост сърцето му се напълнило с наслада и умиротворяване. Красотата проникнала в него и скоро той самият цъфтящ.
Не позволявайте на хората към вас да дефинират кои сте. Тяхната истина не е Вашата истина. Техният живот не е Вашият живот. Научете се да се вслушвате във вътрешния си глас. Не позволявайте гласовете на другите да го заглушат. Не позволявайте на техните убеждения да изместят вашите. Не се отклонявайте от своя път, с цел да следвате непознати стъпки. Не се опасявайте да бъдете себе си. Мечтайте. Рискувайте. Живейте!
Гергана Лабова
Източник: gnezdoto.net
