Притча за нещастния родител
Един влъхва вървял из гората, когато ненадейно видял пред себе си дървар. Мъжът изглеждал в окаяно положение. Всичките му облекла били мръсни и изпокъсани. С наранените си ръце местел големи дървета. Товарът изглеждал непостижим за него, само че с цената на живота си клетникът продължавал да се бори. Тогава мъдрецът поспрял при него и го заговорил. Попитал го за какво си предизвиква всичко това и му предложил най-малко за момент да спре и да си почине.
Дърварят дал отговор, че няма време и по през целия ден не подвива крайник.
- Трябва да работя неуморно, с цел да са щастливи децата ми. Дори и аз да съм трагичен родител, най-малко те ще са щастливи. Прадядо ми беше трагичен, с цел да е благополучен моят дядо. След това дядо се жертва за щастието на баща. Той пък беше трагичен, с цел да съм благополучен аз.
- Е, след толкоз доста жертви на татко ти, ти благополучен ли си? Имало ли е въобще някой в твоята фамилия, който до момента е бил благополучен? - попитал мъдрецът.
- Досега не, само че несъмнено моите деца ще са щастливи, тъй като аз върша още повече жертви за тях.
При тези думи мъдрецът се усмихнал и добавил:
- Мислиш ли, че необразованият може да научи другите да четат или пишат? Ако родителите желаят децата им да са щастливи, самите те би трябвало да живеят щастливо, а не в непрестанно страдалчество. Децата се учат на първо време от образеца, който им се дава, а не от това, което им се приказва.
