Един мъдър старец минавал по пътя си покрай едно китно

Един умен дъртак минавал по пътя си около едно китно селце и толкоз му харесало, че решил да остане да живее в него. Той обичал децата и прекарвал доста време с тях. Освен това, обичал и да им прави дарове, само че постоянно им подарявал единствено нежни и чупливи движимости. Колкото и да се стараели децата да ги пазят, даровете постоянно се чупели в детските ръце. Децата се натъжавали и плачели.
Минавало време и мъдрецът отново им подарявал играчки, само че колкото по-големи ставали децата, толкоз по-чупливи играчки им подарявал. Родителите не издържали и отишли при него, с цел да го попитат за какво постъпва по този начин:
– Ти си умен и желаеш единствено положително на нашите деца, само че за какво им правиш такива дарове? Те се стараят да ги пазят, колкото могат, само че играчките все пак се чупят и децата страдат. А играчките са толкоз красиви, че няма по какъв начин да не си играеш с тях.
– Нима не разбирате – усмихнал се мъдрецът – те ще пораснат и скоро някой ще им подари сърцето си. Може би, това, което върша в този момент, ще ги научи да бъдат доста по-внимателни с скъпия подарък, който ще получат, когато му пристигна времето.