Нарцисизъм - модерната болест
Един умен другар беше споделил: “Покажи ми къде прекарваш времето си в интернет и ще ти кажа какъв човек си. ” Замисляйки се над тези думи, взех решение, че е време да споделя с Вас живия си интерес към логиката на психиката и по-специално една тематика, която нашумя доста в последно време. Човешкото (под)съзнание за широко поле от навързани мисли, страсти, случки, мечти и изкривени действителности. Прави ми усещане какъв брой елементарно е да диагностицираш някого, базирайки се на разнообразни признаци, претърпени трансформации в детството, неизживени юношески години или мъчително потиснати комплекси.
Нарцисизмът (или другояче казано NPD – narcissistic personalty disorder) се смята за относително “модерна ” болест, тъй като в днешно време доста хора си основават подправен облик, който поддържат с цената на всичко (т.нар. False Self). Обществото постанова да бъдем “уникални ”, “различни ”, “силни характери ”, “професионално осъществени ”, “добри майки ” и доста други етикети, които елементарно се отлепят от нас, като остарели, пожълтели етикети от празни бутилки…
Защо нарцисизмът е толкоз известен в днешно време?
# Стремежът да бъдем разнообразни
Както написах преди време: стремейки се да бъдем други, доста постоянно оставяме на назад във времето единственото нещо, което ни отличава от всички останали – фактът, че сме себе си. Неподправени, натурални, нестрахуващи се. Нарцисистите не помнят кои са, тъй като не могат да изпитват любов и съчувствие към себе си. След което се трансформират в тези, които “трябва да бъдат ”, забравяйки за същинската си същина, надълбоко затисната и задушаваща се под възглавницата от илюзии.
# Неспособността да одобряваме рецензии
Кой сподели, че би трябвало да сме съвършени? Дали родителите, съучениците, сътрудниците или приятелите – все някъде там, въпреки и за минути, сме се почувствали несигурни и незадоволително положителни. Нарцисистите се “раждат ” от нестихващия блян да бъдат най-хубавите, най-безупречните, сложени на фундамент – един фиктивен връх на доминантност над другите. И да санкционират всеки един, който си разреши да оспори тяхното великолепие.
# Нестихващото предпочитание да имаме повече
Повече пари, по-хубава другарка, по-богат брачен партньор, по-мощна кола, по-интересни прекарвания, повече власт, повече, повече и още повече… Водещи парадоксално към все по-малко: по-трудно задържащо се внимание, по-малко същински другари, по-малко скъпо време със фамилията, по-малко предпочитание да се свържем със себе си, с природата, с духовното.
# Огромната паяжина от условности
Използваме, с цел да не бъдем използвани; обичаме, с цел да бъдем обичани; даваме, с цел да получим. Всяка красива опаковка идва с ненаписани условия, които следва да бъдат спазвани. Нарцисистите възприемат хората като принадлежности, които могат да им бъдат потребни, за реализиране на поставените цели.
# Заблудата за това, което заслужаваме
Един от главните признаци, по които можете да разпознаете всеки нарцисист, е непрестанното чувство, че всеки му е задължен. Длъжни сте да го обгрижвате, да му обръщате внимание, да галите егото му, да го разбирате, да премълчавате неприятното му отношение и да се съгласявате с всички негови избори. Не е толкоз мъчно да попаднете в мрежата на нарцисист, както и Вие самите да се превърнете в подобен. Опиянението, че заслужавате повече от това, което получавате, е токсично, само че и толкоз очарователно в това време, нали?
# Безкрайните упования
“Нищо не чакам и отново съм разочарован/а. ” Изхождайки от предходния мотив, стигаме до обичаната ми тематика за упованията. Нарцисистите живеят с предубеждението, че всеки към тях чете мислите им. Те, от своя страна, не изпитват ни най-малкото предпочитание да четат непознатите, просто тъй като не ги интересуват. А би трябвало да не е по този начин – емпатията и желанието да схванеш и опознаеш отсрещната страна е значимо информационно (и човешко) умеене.
# Неумението да признаем, че бъркаме
Модерно е да си прав, изключително когато искаш да покажеш на своя събеседник какъв брой по-добър си. Но за какво е толкоз належащо да излезеш прав от обстановката, и когато сгрешиш, те е боязън да си признаеш? Липсата на приемливост и подигравателното блаженство са две основополагащи аргументи хората да развиват егоизъм в себе си. След което те се трансформират в по-затворени и не си признават, когато бъркат. Цикълът се повтаря до безкрай… Или както написах оня ден: Можеш да бъдеш или прав, или благополучен. Избирай деликатно.
# Екстремната потребност да се усещаме потребни
Егото се подхранва от възприятието за полза. Всяка помощ, съвет, рекомендация в действителност не съставлява алтруистична демонстрация, а действително облекчаване на личностното предпочитание да се почувстваме по-добри. Дали в личните си очи или в тези на другите – това е без значение. Всяка безкористна демонстрация, която е направена гласно, е демонстрация на нарцисизъм. За същинското положително не се приказва и не се написа. То се прави.
# Забавните нахакани персонажи от филми и книги
Кино промишлеността постанова облици, които се харесват от необятната публика -доктор Хаус, Дон Дрейпър, Ханк Мууди, Шерлок, Ханибал, Франсис… Какво е общото сред всички тях? Харизматични, усещат се по-добри/по-забавни/по-интересни от останалите, постановат мнението си, зачитат единствено своите лични правила, с една дума: нарцисисти. Когато човек осъзнае какъв брой доста се прекланяме пред егото на несъществуващи герои и по какъв начин попиваме от околната среда желанието да сме “отгоре ”, неспособни да признаем, че сме хора като всички останали, разбираме какъв брой сбъркана е цялата система.
# Заблудата, че ще бъдем по-добре без…
Изграждането на подправен облик (слагането на маски, предпазването от неловки обстановки, грижата за егото) доста постоянно води началото си от накърнимост в ранните години на оформяне на Аз-а. Когато имаме потребност да се защитим, сътворяваме високи стени към себе си, сложни за прескачане и още по-трудни за срутване. Убеждаваме се, че когато някой си тръгне от нас, в действителност не ни заслужава; когато обидим околните си, сякаш те са почнали първи; когато сме себе си, ще бъдем безусловно засегнати. Истината е, че всички хора, с нарцисистични пристрастености или не, сме уязвими. И единствено когато осъзнаем, че признаването на този факт е демонстрация на мощ, можем самоуверено да заявим, че сме свободни.
Самовлюбени или не, същински или не, неповторими или не, има едно нещо, което сплотява всички хора: стремежът да бъдем щастливи. Затова преди да подлагаме на критика, отхърляме, ненавиждаме и отхвърляме убежденията на някого, можем да се опитаме да разберем, приемем и извиним. След това да повторим.
Инфо: www.simpatichno.com
