Един лекар в Пловдив обслужва 191 пациенти, липсват инфекционисти, кардиолози и пулмолози
Един доктор в Пловдивско обслужва приблизително 191 пациенти. Обезпечеността със експерти в региона е доста по-добра от тази на национално равнище. Средно за страната един доктор се грижи за 231 души. Подобна е обстановката и при осигуреността на популацията с дентални медици. При приблизително за страната 912 души на 1 доктор по дентална медицина, в област Пловдив този индикатор е 563 пациенти на 1 дентален експерт. Това излиза наяве от Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги, която Министерският съвет одобри в края на предходната година.
Прочетете още
Общо на територията на Южен централен регион, в който влизат Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Хасково, са регистрирани 5 710 лекари и 8 619 медицински експерти по здравни грижи. Те обаче са разпределени неравномерно, с огромна централизация в Пловдив, където се намират над 60% от лекарите и над 54% от медицинските експерти по здравни грижи. В област Кърджали да вземем за пример 1 доктор се грижи за 428 пациенти, а приблизително за региона 1 доктор се пада на 244 души.
Системата на опазването на здравето в Южен централен регион е относително добре построена, с развита мрежа от здравни заведения, демонстрират данните. На територията на региона към края на 2021 година действат 71 лечебни заведения за болнична помощ с 11 792 кревати, 417 лечебни заведения за извънболнична помощ с 192 кревати и 24 други лечебни и здравни заведения с 144 кревати. В региона има 44 многопрофилни лечебни заведения, 22 профилирани лечебни заведения, 3 центъра за психологично здраве, 1 сложен онкологичен център, 19 диагностично-консултативни центъра, 136 медицински и 11 дентални центъра, 243 независими медикодиагностични и медико-технически лаборатории, 5 центъра за незабавна здравна помощ и 49 филиали за незабавна здравна помощ, в това число и 4 изнесени екипа.
На равнище област главната част от болничните заведения е съсредоточена в област Пловдив. В нея болничните заведения са 34, което съставлява съвсем половината от общия брой на болничните заведения на територията на района. От друга страна, в област Кърджали са съсредоточени единствено 6 болнични заведения, което е 8,45% от общия брой за района.
Осигуреността на популацията с болнични кревати е 843 на 100 000 души, които обаче също са неравномерно разпределени в обособените области. В област Хасково да вземем за пример се падат 492 болнични кревати на 100 000 души, а в област Пловдив 1 015 болнични кревати на 100 000 души. Сходна е обстановката и във връзка с структурите за извънболнична помощ, където разпределението сред обособените области също е неравномерно. В област Кърджали има 1 диагностично-консултативен център и 5 медицински центъра, като липсват дентални и медико-дентални центрове, а в област Пловдив са разкрити 10 диагностично-консултативни, 82 медицински, 11 дентални и 8 медикодентални центъра. Тези разлики обуславят и доста неравнопоставеност в достъпа на популацията от региона до медицински услуги.
Осигуреността с медицински експерти по здравни грижи в лечебните и здравни заведения за болнична помощ по отношение на популацията в обособените области на южния централен регион също не е отмерено.
В Пловдив индикаторът е по-добър даже от междинния за страната, надлежно 42,4 на 10 000 души население, по отношение на приблизително 38,4 на 10 000 население за страната. С най-ниско покритие на популацията с медицински експерти по здравни грижи в болничната помощ са областите Кърджали и Хасково, където индикаторът е доста по-нисък от междинния за страната, като е под 30 на 10 000 население, а във връзка с осигуреността с медицински експерти извънболничната помощ са областите Смолян и Пазарджик. Като цяло съотношението лекар-медицински експерти по здравни грижи за района е 1:1,5, при минимално условие 1:2 и оптимално 1:3. В обособените области обстановката е даже още по-лоша, да вземем за пример в област Пловдив е 1:1,36, а в област Пазарджик е 1:1,46.
Най-сериозен дефицит има при лекарите със компетентност „ Инфекциозни заболявания ", „ Кардиология " и „ Пневмология и фтизиатрия ".
По отношение на аргументите за гибел в района, преди всичко са заболявания на органите на кръвообращението, следвани от новообразувания и заболявания на дихателната система. Водещите аргументи за гибел в Южен централен регион са присъщи за цялата страната, само че стойностите са по-високи от междинните за страната. Например междинният брой умряли на 100 000 от заболявания на органите на кръвообращението в района е 1 188.5 по отношение на 1 163.2 за страната. От новообразувания в района е 259.9 по отношение на 250,4 за страната, от заболявания на храносмилателната система е 50.8 по отношение на 62.9 за страната.
Прочетете още
Общо на територията на Южен централен регион, в който влизат Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Хасково, са регистрирани 5 710 лекари и 8 619 медицински експерти по здравни грижи. Те обаче са разпределени неравномерно, с огромна централизация в Пловдив, където се намират над 60% от лекарите и над 54% от медицинските експерти по здравни грижи. В област Кърджали да вземем за пример 1 доктор се грижи за 428 пациенти, а приблизително за региона 1 доктор се пада на 244 души.
Системата на опазването на здравето в Южен централен регион е относително добре построена, с развита мрежа от здравни заведения, демонстрират данните. На територията на региона към края на 2021 година действат 71 лечебни заведения за болнична помощ с 11 792 кревати, 417 лечебни заведения за извънболнична помощ с 192 кревати и 24 други лечебни и здравни заведения с 144 кревати. В региона има 44 многопрофилни лечебни заведения, 22 профилирани лечебни заведения, 3 центъра за психологично здраве, 1 сложен онкологичен център, 19 диагностично-консултативни центъра, 136 медицински и 11 дентални центъра, 243 независими медикодиагностични и медико-технически лаборатории, 5 центъра за незабавна здравна помощ и 49 филиали за незабавна здравна помощ, в това число и 4 изнесени екипа.
На равнище област главната част от болничните заведения е съсредоточена в област Пловдив. В нея болничните заведения са 34, което съставлява съвсем половината от общия брой на болничните заведения на територията на района. От друга страна, в област Кърджали са съсредоточени единствено 6 болнични заведения, което е 8,45% от общия брой за района.
Осигуреността на популацията с болнични кревати е 843 на 100 000 души, които обаче също са неравномерно разпределени в обособените области. В област Хасково да вземем за пример се падат 492 болнични кревати на 100 000 души, а в област Пловдив 1 015 болнични кревати на 100 000 души. Сходна е обстановката и във връзка с структурите за извънболнична помощ, където разпределението сред обособените области също е неравномерно. В област Кърджали има 1 диагностично-консултативен център и 5 медицински центъра, като липсват дентални и медико-дентални центрове, а в област Пловдив са разкрити 10 диагностично-консултативни, 82 медицински, 11 дентални и 8 медикодентални центъра. Тези разлики обуславят и доста неравнопоставеност в достъпа на популацията от региона до медицински услуги.
Осигуреността с медицински експерти по здравни грижи в лечебните и здравни заведения за болнична помощ по отношение на популацията в обособените области на южния централен регион също не е отмерено.
В Пловдив индикаторът е по-добър даже от междинния за страната, надлежно 42,4 на 10 000 души население, по отношение на приблизително 38,4 на 10 000 население за страната. С най-ниско покритие на популацията с медицински експерти по здравни грижи в болничната помощ са областите Кърджали и Хасково, където индикаторът е доста по-нисък от междинния за страната, като е под 30 на 10 000 население, а във връзка с осигуреността с медицински експерти извънболничната помощ са областите Смолян и Пазарджик. Като цяло съотношението лекар-медицински експерти по здравни грижи за района е 1:1,5, при минимално условие 1:2 и оптимално 1:3. В обособените области обстановката е даже още по-лоша, да вземем за пример в област Пловдив е 1:1,36, а в област Пазарджик е 1:1,46.
Най-сериозен дефицит има при лекарите със компетентност „ Инфекциозни заболявания ", „ Кардиология " и „ Пневмология и фтизиатрия ".
По отношение на аргументите за гибел в района, преди всичко са заболявания на органите на кръвообращението, следвани от новообразувания и заболявания на дихателната система. Водещите аргументи за гибел в Южен централен регион са присъщи за цялата страната, само че стойностите са по-високи от междинните за страната. Например междинният брой умряли на 100 000 от заболявания на органите на кръвообращението в района е 1 188.5 по отношение на 1 163.2 за страната. От новообразувания в района е 259.9 по отношение на 250,4 за страната, от заболявания на храносмилателната система е 50.8 по отношение на 62.9 за страната.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ