Турция: дори един лайк може да се окаже опасен
Един лайк във Facebook, шерване на публикация в Туитър: в случай че се намирате в Турция, би трябвало да сте изключително деликатни в обществените мрежи. И един лайк може да Ви изпрати в пандиза, написа швейцарският НЦЦ, представен от Дойче веле.
В Турция човек би трябвало да е изключително деликатен в обществените мрежи. Ако да вземем за пример решите да изразявате сериозно мнение против държавното управление, би трябвало да имате поради, че това Ви трансформира в евентуална цел на следствените органи, написа швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг " в просторен репортаж от Истанбул. Неслучайно немското външно министерство неотдавна актуализира рекомендациите си към немските жители при пътуванията им до Турция, визирайки точно заплахата, която произтича от непроменената обстановка със свободното изложение на мнение в тази страна. Дори единствено поради шерването на непознат материал или лайкването на сериозно наличие в обществените мрежи може да се озовете зад решетките. Това действие може да бъде класифицирано като засегнатост против турския президент или като терористична агитация. И двете се санкционират със затвор, осведоми " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
По следите на критиците
Всяка седмица турското вътрешно министерство разгласява нови данни за наблюдението в обществените мрежи. Така да вземем за пример през първата седмица на октомври са били подхванати юридически ограничения против 263-ма консуматори, а в седмицата по-късно - против други 176 души.
Турските управляващи наблюдават най-много за наличия, които могат да бъдат показани като опасност за националната сигурност. Традиционно това са горещите политически тематики като кюрдският въпрос, намесата на Турция в Сирия или пък придвижването на Гюлен. Напоследък периметърът на " рисковите " тематики беше уголемен: към този момент би трябвало да се внимава и с мненията по отношение на обезценяването на турската валута, които турските управляващи дефинират като манипулативни.
Пред швейцарското издание професор Билге Йезил, която преподава журналистика в Ню Йорк и е разгласила проучване по тематиката, прави паралел с Русия. След митингите от зимата на 2011/12 съветските управляващи започнаха ограничения, чиято цел бе да лимитират потреблението на обществените мрежи за политическа готовност. В Турция същата роля изиграха митингите от 2013 година към парка Гези, споделя проф. Йезил. Една от въпросните ограничения се показва в заличаване на " рискови " наличия. Впрочем, Турция е измежду страните, от които постъпват най-вече претенции за заличаване на наличия ( " content removal requests " ) от платформи като Facebook, Google и Туитър. Билге Йезил и нейният екип са открили, че в избрани интервали достъпът до въпросните интернет-платформи в Турция е бил изкуствено затрудняван или забавян, а от време на време и изцяло блокиран - да вземем за пример след терористичните набези, раздрусали страната през 2016 година. Подобни офанзиви демонстрират, че в Турция фактически съществува риск за националната сигурност, което може да оправдае засилените ограничения за следене и надзор.
Всичко това обаче не опровергава опасенията, че турското държавно управление употребява " риска за националната сигурност " като предлог, с цел да нападна своите политически съперници - както се случи след несполучливия опит за прелом преди две години, когато десетки хиляди души бяха арестувани под претекст, че били подкрепяли пучистите. Само през първите шест месеца след несполучливия пуч, поради интензивност в обществените мрежи в Турция са били арестувани повече от 3700 души, а против 17 000 са почнали следствени дейности. Но цензурата в интернет не се лимитира единствено до обществените медии - тя стига и до сериозно настроените против властта турски осведомителни уеб сайтове и портали. Най-показателният случай е този с блокирането на онлайн-енциклопедията Уикипедия през април 2017. Причината: от Уикипедия отхвърлиха да изпълнят настояването на турската страна да трансформират наличието на изявленията, в които се приказва за загадка турска поддръжка за отрядите на " Ислямска страна " в Сирия. Анкара дефинира тези текстове като оскърбителен.
Всеки може да стане клеветник
Турция обаче не се задоволява единствено с орязването на достъпа до сериозни наличия, само че и следи интензивно държанието на потребителите в мрежата. Така да вземем за пример турската полиция е разширила доста активността на звената си за битка с киберпрестъпността. По данни на вестник " Хюриет " е било основано и ново звено, което ще се занимава със случаите на " засегнатост към държавните органи ". А рецензията против властта елементарно може да бъде показана като засегнатост.
Вниманието на турската полиция е ориентирано главно към по-масовите профили, т.е. към такива с доста почитатели. В полезрението на управляващите обаче може да попадне всеки, защото турската полиция разчита доста и на помощ от жителите. Те са призовани да рапортуват за " проблематични " изявления в мрежите. За задачата даже към този момент има особено приложение, които улеснява този тип доносничество.
В Турция човек би трябвало да е изключително деликатен в обществените мрежи. Ако да вземем за пример решите да изразявате сериозно мнение против държавното управление, би трябвало да имате поради, че това Ви трансформира в евентуална цел на следствените органи, написа швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг " в просторен репортаж от Истанбул. Неслучайно немското външно министерство неотдавна актуализира рекомендациите си към немските жители при пътуванията им до Турция, визирайки точно заплахата, която произтича от непроменената обстановка със свободното изложение на мнение в тази страна. Дори единствено поради шерването на непознат материал или лайкването на сериозно наличие в обществените мрежи може да се озовете зад решетките. Това действие може да бъде класифицирано като засегнатост против турския президент или като терористична агитация. И двете се санкционират със затвор, осведоми " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
По следите на критиците
Всяка седмица турското вътрешно министерство разгласява нови данни за наблюдението в обществените мрежи. Така да вземем за пример през първата седмица на октомври са били подхванати юридически ограничения против 263-ма консуматори, а в седмицата по-късно - против други 176 души.
Турските управляващи наблюдават най-много за наличия, които могат да бъдат показани като опасност за националната сигурност. Традиционно това са горещите политически тематики като кюрдският въпрос, намесата на Турция в Сирия или пък придвижването на Гюлен. Напоследък периметърът на " рисковите " тематики беше уголемен: към този момент би трябвало да се внимава и с мненията по отношение на обезценяването на турската валута, които турските управляващи дефинират като манипулативни.
Пред швейцарското издание професор Билге Йезил, която преподава журналистика в Ню Йорк и е разгласила проучване по тематиката, прави паралел с Русия. След митингите от зимата на 2011/12 съветските управляващи започнаха ограничения, чиято цел бе да лимитират потреблението на обществените мрежи за политическа готовност. В Турция същата роля изиграха митингите от 2013 година към парка Гези, споделя проф. Йезил. Една от въпросните ограничения се показва в заличаване на " рискови " наличия. Впрочем, Турция е измежду страните, от които постъпват най-вече претенции за заличаване на наличия ( " content removal requests " ) от платформи като Facebook, Google и Туитър. Билге Йезил и нейният екип са открили, че в избрани интервали достъпът до въпросните интернет-платформи в Турция е бил изкуствено затрудняван или забавян, а от време на време и изцяло блокиран - да вземем за пример след терористичните набези, раздрусали страната през 2016 година. Подобни офанзиви демонстрират, че в Турция фактически съществува риск за националната сигурност, което може да оправдае засилените ограничения за следене и надзор.
Всичко това обаче не опровергава опасенията, че турското държавно управление употребява " риска за националната сигурност " като предлог, с цел да нападна своите политически съперници - както се случи след несполучливия опит за прелом преди две години, когато десетки хиляди души бяха арестувани под претекст, че били подкрепяли пучистите. Само през първите шест месеца след несполучливия пуч, поради интензивност в обществените мрежи в Турция са били арестувани повече от 3700 души, а против 17 000 са почнали следствени дейности. Но цензурата в интернет не се лимитира единствено до обществените медии - тя стига и до сериозно настроените против властта турски осведомителни уеб сайтове и портали. Най-показателният случай е този с блокирането на онлайн-енциклопедията Уикипедия през април 2017. Причината: от Уикипедия отхвърлиха да изпълнят настояването на турската страна да трансформират наличието на изявленията, в които се приказва за загадка турска поддръжка за отрядите на " Ислямска страна " в Сирия. Анкара дефинира тези текстове като оскърбителен.
Всеки може да стане клеветник
Турция обаче не се задоволява единствено с орязването на достъпа до сериозни наличия, само че и следи интензивно държанието на потребителите в мрежата. Така да вземем за пример турската полиция е разширила доста активността на звената си за битка с киберпрестъпността. По данни на вестник " Хюриет " е било основано и ново звено, което ще се занимава със случаите на " засегнатост към държавните органи ". А рецензията против властта елементарно може да бъде показана като засегнатост.
Вниманието на турската полиция е ориентирано главно към по-масовите профили, т.е. към такива с доста почитатели. В полезрението на управляващите обаче може да попадне всеки, защото турската полиция разчита доста и на помощ от жителите. Те са призовани да рапортуват за " проблематични " изявления в мрежите. За задачата даже към този момент има особено приложение, които улеснява този тип доносничество.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ