5 неща, които трябва да забравим, за да бъдем успешни
Един огромен въпрос в живота ми е какъв брой неща трябваше да не помни, с цел да взема решението да образовам децата си вкъщи, предава Мениджър Нюз.
Трябваше да не помни всичките си показа за родителството (оказва се, че децата не се нуждаят от учители, а от обич). Забравих визиите си за мениджмънт на личността (човекът, който умее всичко, е остаряла цел). Трябваше да трансформира и визиите си за това какъв брой почитание заслужава всяко дете (свободата да избираме какво научаваме е главно право на всеки).
Сега, откакто децата ми към този момент учат вкъщи, разбрах, че повода множеството младежи да изживяват контузия, когато стартират първата си работа, е, че им се постанова да не помнят голяма част от нещата, които са научили в учебно заведение, с цел да оцелеят в света на възрастните.
Без значение на какъв брой сте години, колкото по-скоро започнете да забравяте, толкоз по-бързо ще се отървете от багажите, които ви пречат да напреднете в днешния професионален живот, основан на знанието. Ето пет неща, които множеството хора би трябвало да не помнят.
1. Насиленото образование
Последната пристрастеност на поколението Y е ненаситното учене, когато започваш толкоз да се интересуваш от това, с което се занимаваш, че не искаш да спираш, до момента в който не си научил всичко. Обаче единственият метод да го постигнете, е да знаете по какъв начин да откриете сами материали и да изберете поредността на заучаването им, която работи най-добре за вас. Това значи, че не можете да разчитате на никой различен да очертае пътя ви.
В работата, с цел да сътворяваме скъпи неща, би трябвало да създадем и лична пътека за учене. Трябва да забравите навика да чакате някой да ви каже какво би трябвало да вършиме, в случай че желаете да поемете юздите на живота си като възрастни хора.
2. Ученето за бележки
В същинския живот не получавате бележки по шестобалната система. Понякога той ни дава награди за положителните достижения, само че, като цяло, същинската премия е опцията да стъпите на личния си път. За това също няма специфична оценка, тъй като единственият, който може да реши кое е най-хубаво за вас, сте самите вие.
Подвигът да създадем решенията си самостоятелни от „ бележките ” е тоталната диаметралност на всичко, на което ни е възпитало учебното заведение. Защото, в случай че вършите нещо по друга причина, с изключение на да изкарате шестица, значи сте изцяло неконтролируеми в класната стая и може даже да изгубите потребността да я посещавате.
Затова учебното заведение ви учи да зубрите това, което ще дадат в контролното. Работата е тъкмо противоположният случай. Истински значимото в никакъв случай няма да бъде в контролното.
3. Отлагането на самопознанието за ваканциите
За тези от вас които не наблюдават живота на английските принцове Уилям и Хари, разяснявам, че прескочена година (gap year) е интервалът, когато някой приключва гимназия и отделя няколко месеца, преди да стартира университета, с цел да пътува и да опознава себе си. Подразбира се, че не научавате нищо за себе си в учебно заведение и по тази причина свободното време е толкоз значимо, че във Англия му посвещават цяла година.
Всъщност е много правилно, че не научавате доста за себе си в учебно заведение – тъй като, в случай че хората ви споделят какво да учите, няма по какъв начин да прозрете кои сте в действителност. Ако обаче се постанова да отделяте цяла година, с цел да го извършите, подкрепяте концепцията, че образованието и самопознанието са взаимно изключващи се понятия.
В работата обаче образоването и самопознанието посредством труд са братя-близнаци и залог за благополучие. Ако не ги синхронизирате, постоянно ще чувствате, че пропускате нещо.
4. Да говорите даже тогава, когато нямате какво да кажете
В шести клас учителката ни даде лист с тематики за Месопотамия, от които трябваше да изберем своята за десетстраничното есе, което ни бе заръчала. Когато стигна до тематиката за медицината в Месопотамия, тя сподели, че това е сложен въпрос. Аз избрах него.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
