Един генерал струва много повече от един войник, а когато

Един военачалник коства доста повече от един боец, а когато е подготвен да смени флага, за който се бори, цената му се покачва доста. През далечната 1944 година е ясно за всички в щаба на Нацистка Германия, че тази война върви към своя край и няма да приключи с победа. В този миг има прекалено много фрагменти, които преценят, че е по-добре да мислят за своите избавителни направления. Мнозина бягат в Южна Америка и Близкия изток.

Мартин Борман взема решение да сътвори група „ Odessa “, като акроним на „ Organization of Former SS Members “. Немските генерали и командири ще се опитат да избягат от гнева на Съюз на съветските социалистически републики, само че фокусът на тази история е ориентиран точно към Бордман и неговите хора, сложени в една изключително добра позиция – да срещнат съдружниците от другата страна.

Благодарение на закона за независимост на информацията в Съединени американски щати, някои любопитни погледи попадат на името Райнхард Гелен – един от най-хубавите разузнавачи на Вермахта по време на Втората Световна война. И по някаква причина се оказва, че същият човек не просто прави кариера, а след време ползва наученото в една друга разследваща организация – Централно разузнавателно управление на САЩ.

Историята на немския сътрудник стартира през 1920 година с влизането в армията му и достигането на чин капитан през идващото десетилетие. През 1940 година е нараснал в майор и скоро става офицер на командващия щаба Волтер декор Браучитч. Една година по-късно е част от антуража на военачалник Франц Халдер. През юли 1941 година е нараснал в чин лейтенант-полковник. През военната си кариера, Райнхард е съумял да види клането на Източния фронт, поучава капитаните за военна тактика и демонстрира гений, който останалите не са виждали.

Изпратен е в генералния щаб на разузнаването и продължава да предлага нови и нови тактики за съветския фронт. Макар и в множеството случаи да знаем по какъв начин свършва войната – Германия в действителност не може да се оправи в численото и софтуерно предимство на Съюз на съветските социалистически републики – второто идва с общителното подпомагане на Съединени американски щати.

Когато излиза наяве, че Райнхард води война против целия свят, негови сътрудници като полковник Хенинг декор Трешчоу и Клаус декор Стауфенберг ще го потърсят, с цел да го включат в проекта за унищожаване на Хитлер и прекратяването на войната.

До 1944 година Гелен е майор-генерал, неговата отговорност е да събира информация за руската войска и да учи военните ѝ тактики. Той предава информацията на висшето командване, само че се оказва, че вътре има шпиони, работещи напълно върху цялостния неуспех на армията. Германецът стига до огромното умозаключение, че никой не приема работата му съществено и взема решение, че към този момент е време да си потърси шанса някъде другаде.

Неуспешният атентат против Хитлер на 17 юли 1944 година ще докара до още един лов на вещици, само че генералът ще се постарае да се покрие. От една страна не е считан за способен да взе участие в покушението, а от друга има задоволително положително оправдание, с което да смъкна всички съмнения от себе си. През 1945 година руснаци и американци стартират окончателния си заход към Берлин. Третият райх е в пламъци и голям брой от немските офицери ще потърсят метод да избягат или най-малко да създадат договорка с американците, източният фронт не приема предаването като опция.

Гелен идва с цялостното разузнаване на руските тактики и военни маневри, следени през цялата война. Архивите му са скрити в Баварските Алпи в стоманени контейнери. Информацията, с която идва немския военачалник ще се прави оценка в килограми злато за лист. За разлика от доста други сътрудници, той желае единствено едно – да бъде свободен и да пропусне наказателния арбитражен съд. Разузнавачът ясно е разбирал, че скоро ще има нова война, в която тази информация ще се оцени и благодарение на малко по-сериозно внимание и предпочитание за деяние, стартира идната стъпка в кариерата му.

Любопитен факт е, че когато отива да се съобщи, американците го разказват като следващия нацист, само че малко по-късно, когато разкриват същинската му еднаквост, незабавно го водят в щаба, където да направи своето предложение.

Срещата му с бригаден военачалник Едуин Сиберт дава и изясненост какво в действителност се чака в идващите месеци, когато нежното помирение ще се трансформира в разделение на Европа. Гелен не се опасява да съобщи, че Сталин в никакъв случай няма да съобщи Полша, както и Унгария, Румъния, България и Чехословакия – те ще бъдат обречени да стоят в политическата орбита на Съюз на съветските социалистически републики. Към това е добавена и информация за всички шпиони, които се намират на територията на Съединени американски щати и действително са членове на американската комунистическа партия. Черешката на тортата е биографична схема на всички водачи в Москва – техните занимания, техните идеали, местоположения и още доста други.

Преди да приключи своята договорка, той дава обещание, че ще съобщи информацията против своята независимост, само че желае да получи прошка и за сътрудниците си, намиращи се в плен.

По това време Айзенхауър е наредил на американците да не споделят с немците и просто да ги задържат, само че когато телефонното позвъняване в американския щаб е направено, от другата страна подвига военачалник Уолтър Бедел Смит. Именно той схваща каква златна кокошка има в клетката си и упорства да се продължат диалозите.

На 20 септември 1945 година Гелен и трима от неговите сътрудници ще летят скрито от Германия до Вашингтон, самолетът е изпратен непосредствено от военачалник Смит, като най-важното е, че той не е попадал в нито един лист. През цялото време немският военачалник е бил крит в лагерите и не е разкривал своята същинска идентичност, тъй като страхът, че може да бъде отстранен от съветски сътрудници, продължава да тегне над него.

В Съединени американски щати ще бъде изпратен във Форт Хънт, Вирджиния. Американците към този момент са създали особено звено, в което през идващите 10 месеца Райнхард ще предлага най-различна информация за изработването на тактики – знанията му впечатляват всички и тъкмо тук се ражда по-важният въпрос – по какъв начин Германия е изгубила войната с подобен човек?

В следствие ще признае, че в никакъв случай не е бил нацист, а е служил на немската войска, която за зла неволя се е оказала във допустимо най-грешната позиция – ръцете на Хитлер.

Пристигналите немци се провеждат с една единствена задача, да работят като шпиони и да добиват нова информация за придвижванията на Съюз на съветските социалистически републики. Агенцията няма да бъде следена от Съединени американски щати, а ще работи изцяло без значение, изискването е, че финансирането продължава досега, в който не се роди нова самостоятелна Германия. След основаването на такава, Райнхард и неговите сътрудници ще бъдат предадени на новата страна, като ще правят своята активност там.

През юли 1946 година Райнхард и още към 350 арестувани немски разузнавача ще бъдат изпратени в Мюнхен и ще стартират основаването на немското разузнаване. Генералът прикрива всичко благодарение на куха компания, която носи името Южно-Германска Индустриална организация за развиване, която не се занимава с промишленост, а с разузнаване. За една година се внедряват повече от 4000 сътрудника под прикритие, които би трябвало да стигнат до Източна Германия и да стартират своите дейности.

През идващите години от Студената война, момчетата на Райнхард ще бъдат очите, ушите и главните информатори в Източна Германия, освен това във време, в което нито един сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ не може да проникне.

Организацията губи своя искра, когато са извикани някогашни членове от Гестапо и SS дивизията, само че все пак е явно, че хората доставят резултати.

Скоро даже вестниците ще стартират да пишат, че организацията на немския военачалник е някаква тротоарна колекция на старите ленти, където се приготвя раждането на един нов Химлер и една нова национална злополука. Никой не знае с какво тъкмо се занимават, само че по-важното е, че Централно разузнавателно управление на САЩ продължава да затваря очи, изключително откакто вади дивиденти от постигнатите дейности.

През идващите години ще има задоволително информация за страните от Варшавския контракт. Някои от сътрудниците съумяват да се внедряват в окупирана Източна Европа и стартират да основават връзки с организации, които се борят против Съюз на съветските социалистически републики. Точно тези сътрудници ще посрещат и тайните колета на американски самолети оттатък Желязната завеса. За страдание постоянно има проблеми с доставката на такава техника.

През 1946 година отваря и първия лагер за вербуване на анти-комунисти, най-вече с съветски паспорти. Повечето минават подготовка в специфичен лагер с име Оберамергау. Агентите имат задача да влязат в Украйна, а по-късно да стартират да наблюдават стъпките на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). По разпореждане на Райнхард ще стартира да се следи и ракетната балистика на Съюз на съветските социалистически републики, която в границите на едно десетилетие съумява да разшири съществено своя обсег и да реализира много съществени дейности.

Руснаците не закъсняват с противопоставяния и стартират да внедряват свои сътрудници в позициите на немското разузнаване. Един от най-големите им триумфи е Ейдриан Ким Филби, който се внедрява в Британското разузнаване и по-късно работи против Централно разузнавателно управление на САЩ. Дори и след Втората Световна война, Филби продължава да предава информация на Съюз на съветските социалистически републики. Когато Полша стартира своята вътрешна партизанска война с сътрудници от групировката УИН, полските групи бързо осъзнават, че са в клопката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). До 1952 година множеството дребни звена са отстранени и западът няма доста благоприятни условия да противодейства или да ги употребява.

Осъзнавайки, че крайните резултати не са изключително положителни и неговите позиции се пропукват, Райнхард продължава да употребява единствената опасност, която има в арсенала си – неочакваната офанзива на Съюз на съветските социалистически републики и удари против запада. Не са малко и триумфите, които идват, с помощта на него се дава сериозна изясненост на ударната група Смерч, която е създадена за осъществяването на убийства. Помага за построяването на скришен берлински тунел, който разрешава на американците да минават под Берлинската стена и да следят придвижването на Съюз на съветските социалистически републики в Източна Германия.

Една странична и доста неразрешена игра на немския военачалник е обвързвана с издаването на подправени документи за членове от бившето SS, които могат да заминат за Южна Америка и други точки по света, където няма да бъдат открити. Генералът не оповестява тази детайлност на американското разузнаване и избавя мнозина от евентуален боен арбитражен съд. През 1956 година е назначен в друго бюро, през идващото десетилетие ще бъде заставен да напусне поради кавги в редиците си и най-после, когато се пенсионира, живее умерено до 1979 година и умира вкъщи си.

Едва през 1998 година американският конгрес разкрива информация за нацистите, които след войната са работили за Централно разузнавателно управление на САЩ. По мнение на организацията, тази информация към този момент не може да засегне безусловно никого, а целият списък е към 18 хиляди страници.

Някои специалисти го разказват като индивида, който дава нужната информация на другите организации, с цел да бъде постоянно напред, само че същата не постоянно има стойност, с цел да се счита за толкоз позитивна. На финалът излиза наяве, че военачалник Райнхард Гелен е имал качествата, с цел да направи доста повече, само че по-скоро е предпочитал да държи салдото в една в действителност странна игра.