Днес е премиерата на документалния филм за арменския геноцид Изкореняване
Един филм е неправилен, в случай че се занимава единствено с историята и в случай че няма някакви проекции към днешното време. Това сподели в изявление за предаването „ Хоризонт до обед “ режисьорът Костадин Бонев преди премиерата на кино лентата " Изкореняване " в Деня на арменския геноцид. Днес филмът ще бъде показан и в Пловдив и Стара Загора, а до края на седмицата във Варна и Шумен.
Арменският публицист Хрант Динк е нарекъл случилото се преди 100 години „ премахване “. Това е повода да бъде погубен на улицата в Инстанбил.
„ Хрант Динк е идеален журналист, той не се е усещал и не се е изживявал като бунтовник, а противоположното – имал е доста умерена позиция. Искал е да спомага за положителното общуване на актуалните турци и арменци в Турция, само че напълно естествено е желал историческите обстоятелства да бъдат осветени – нещо, което не се прави към този момент доста дълго време. Разбира се, за убийството на Хрант Динк на улицата могат да бъдат извадени всевъзможни аргументи, само че е реалност, че това ликвидиране го трансформира в знаме и всяка година на днешния ден, когато арменците в Истанбул почитат починалите, преди всичко те носят портрета на Хрант Динк “, описа режисьорът.
За музиката на кино лентата са помогнали арменските копродуценти, които се погрижиха да обезпечат правата за прилагане на музиката на двама международни композитори Арто Тунчбояджиян и Серж Танкян.
Бонев съобщи, че митингите в Армения не са изненадващи: " Още до момента в който снимахме кино лентата се усещаха такива настроения ".
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Арменският публицист Хрант Динк е нарекъл случилото се преди 100 години „ премахване “. Това е повода да бъде погубен на улицата в Инстанбил.
„ Хрант Динк е идеален журналист, той не се е усещал и не се е изживявал като бунтовник, а противоположното – имал е доста умерена позиция. Искал е да спомага за положителното общуване на актуалните турци и арменци в Турция, само че напълно естествено е желал историческите обстоятелства да бъдат осветени – нещо, което не се прави към този момент доста дълго време. Разбира се, за убийството на Хрант Динк на улицата могат да бъдат извадени всевъзможни аргументи, само че е реалност, че това ликвидиране го трансформира в знаме и всяка година на днешния ден, когато арменците в Истанбул почитат починалите, преди всичко те носят портрета на Хрант Динк “, описа режисьорът.
За музиката на кино лентата са помогнали арменските копродуценти, които се погрижиха да обезпечат правата за прилагане на музиката на двама международни композитори Арто Тунчбояджиян и Серж Танкян.
Бонев съобщи, че митингите в Армения не са изненадващи: " Още до момента в който снимахме кино лентата се усещаха такива настроения ".
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ