Изречението, с което ще постигнем душевен мир
Един дзен преподавател разказвал: „ Когато бях млад, обичах да плавам с лодка. Имах дребна лодка и в самотност плавах по езерото. Можех с часове да заставам там.
Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прелестна нощ. Някаква лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна яд. Отворих очи и се канех да наругая обезпокоилия ме човек, само че видях, че лодката е пуста.
Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше с изключение на да затворя очи и да стартира да се вглеждам в гнева си. В момента, в който го видях, направих първата крачка по Пътя си. В тази тиха нощ се приближих до своя вътрешен център.
Празната лодка стана моят преподавател. Оттогава в случай че някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше яд, аз се смеех и си споделях:
- Тази лодка също е празна.
Затварях очи и се отправях във вътрешността в себе си.
Източник: Gnezdoto.net
