Притча за молива
Един дядо пишел нещо на парче хартия със остарял и неприветлив молив. При него пристигнала дребната му внучка и полюбопитствала:
- Какво правиш с тази грозна и разпадаща се химикалка, дядо? Искаш ли да ти подаря нова?
При тези думи възрастният мъж се замислил и предложил на момиченцето да седне при него, с цел да му опише приказка.
- Знаеш ли, детето ми? - подел старецът. - Този молив е доста по-специален, в сравнение с ти предполагаш. Всъщност той има няколко значими качества, които в случай че ти съумееш да придобиеш, ще живеещ в естетика и съгласие със себе си, както и с останалите хора.
На първо място, този молив може да свърши чудесна работа, само че единствено в случай че е ръководен от ръка. Така е при хората - ние сме способни на доста каузи, само че би трябвало да сме наясно, че това би могло да се случи само с Божията заръка.
Както сама си забелязала, неведнъж се постанова моливът да бъде заострен. Това може и да му предизвиква болежка, само че той търпи, тъй като по-късно написа още по-добре. При хората също е така-нерядко ни се случват неща, които ни предизвикват физическа или душевна болежка, само че пък това е за положително, тъй като по-късно тестване сме още по-силни.
Този молив си има и гумичка, с цел да може, когато изпише нещо неправилно, да заличи следите. Ти също би трябвало да действаш като него, когато сбъркаш. Постарай се да признаваш грешките си и да поправяш стореното.
Обърни внимание и на друго. Не външният тип е най-важното при молива. Той може да наподобява зле, само че скъп е неговият графит. С хората също е по този начин - по външния тип не може да се съди за тяхното вътрешно благосъстояние.
Безспорно най-ценното качество на тази химикалка обаче е това, че постоянно оставя диря в помощ на някого. И човек би трябвало да живее по същия начин-да оставя след себе си послания и с тях да прави светът по-добро място.
