Мамо, наслади се на прекрасното време сега, защото един ден точно това ще ти липсва
Един ден… ще има безшумно безмълвие, до момента в който отиваш в банята, вместо дребни ръчички, които блъскат вратата, или някой, който крещи извън, до момента в който не изскочиш паникьосана от тоалетната, държейки панталоните си. Един ден… ще ти липсва неистовото обезсърчение, че в никакъв случай не наваксваш, тъй като един ден ще си свършила всичко в точния момент. Децата ти ще пораснат и ще можеш да си починеш. Един ден. Затова се наслаждения на прелестното време в този момент. Не е толкоз елементарно. Казвам си от самото начало, че… Един ден ще ми липсва. Това е нещо, което си споделям ден след ден, когато съм на прага да се откажа.
Тази мантра ми оказва помощ, тъй като без значение какъв брой клиширано звучи, това е правилно. Имам потребност от тази мисъл в главата си изключително в този момент, когато есенните празници надничат през завесите, подготвени и чакащи снега. Един ден… няма да има кошове с пране, преливащи от дрехи… Един ден… няма да има безкрайни купища чинии в мивката. И това ще ти липсва! Един ден… ще ти липсва човечето, на което няма да му трябваш от самото начало. Ще ти липсва да бъдеш викана може би 100 пъти дневно за всичко – огромно или малко. Един ден… няма да има някой, за който да се тревожиш, че би трябвало да забавляваш през учебните ваканции, тъй като ще има лични живот, другари и пристрастености.
Този живот, за който нямаш самообладание в този момент – може би да прекараш известно време със брачна половинка си, време за самата теб… Но, един ден ще пристигна и тогава всичко ще свърши. Цялото неспокойствие поради калта на пода, петната по килима или разхвърляните стаи, които в никакъв случай не се почистват, ще бъде отмито с напредването на живота. Така че може би не си падаш доста по тези моменти с твоите шумни, разхвърляни, бъбриви деца през днешния ден, само че знай, че те ще минат и… Един ден ще ти липсват! Един ден… Ще ти липсва да ги оставяш и взимаш от учебно заведение. Ще ти липсват отвратени им личица, когато видят какво си приготвила за вечеря.
Ще ти липсва да те викат в стаята си за десети път, с цел да изискат единствено чаша вода, още една прегръдка, трета приказка или да ти опишат разгорещено за неочакваното изобретение, което преди малко са създали. Ще ти липсват всички тези безкрайни въпроси, тъй като – познай какво? За известно време те ще мислят, че знаеш всичко. Но това няма да продължи постоянно, несъмнено. Един ден… децата ти няма да те молят да погледнеш всичко, което вършат, всяка минута от деня. Един ден… няма да търсят непрекъснато утвърждението ти. Един ден… ще имат убеденост да вършат множеството неща без теб. И ще се оправят прелестно, с помощта на това, на което си ги научила!
Така че, идващия път, когато ти се желае да се разкрещиш или даже да избягаш, тъй като никой не те слуша, че би трябвало да почисти, просто си кажи, че ще пристигна време, когато ще ти липсва целият този смахнат хубав безпорядък. Това може да помогне малко, с цел да улесни възприятието ти на безизходност в тези изключително изморителни дни. Въпреки че може да не е допустимо да се насладиш изцяло на всички моменти като родител, несъмнено е допустимо да знаеш, че… Един ден това ще ти липсва!
Инфо: Дама
