Притча за истинската любов
Един ден царят оповестил, че търси заслужен брачен партньор за щерка си. В уречения ден стотици претенденти се явили в замъка. Всеки от тях желал да потвърди на принцесата, че ще я обича постоянно. Момичето погледнало всички нагласени млади мъже и се замислило. Наредила да доведат учителя ѝ и двамата провели дълъг диалог. „ Днес няма да приема никой от претендентите ”, оповестила принцесата и се върнала при учителя си.
Къщата на учителя се намирала на пътя към замъка. Когато първият претендент, доблестен рицар на дорест кон, минал около къщата, той забелязал просакиня с кошница цветя. Щом видяла рицаря, дамата го попитала: „ Искате ли да си купите един букет, млади момко? ”. „ Изчезвай от пътя ми, просакиньо! ”, изръмжал рицарят и препуснал напред. По същия метод постъпили и всички останали претенденти. На идващия ден смутената принцеса се срещнала с претендентите и след няколко думи ги отпратила. Историята се повторила и на идващия, и на по-следващия ден.
„ Скъпа, за какво ги отпращаш? ”, попитала кралицата обезпокоеното.
„ Те са неспособни да прозрат хубостта, майко ”, отвърнала принцесата.
Един месец минал. Нови ухажори се събрали в замъка, единствено един от младежите, тръгнали за замъка, сега липсвал. Скоро той се появил дружно с принцеса и тя оповестила, че е намерила половинката си. Своето решения обяснила по този начин:
„ Моят преподавател ми сподели: „ Само един мъж ще те обича до края на живота си – оня, който се влюби в теб, до момента в който си облечена в дрипи. ” Всеки ден се преобличах като просакиня и чаках претендентите край пътя. Само този мъж спря, с цел да купи цветя от мен. Той ми сподели, че съм в действителност красива. ”
